Те все още не могат да разберат. Осем години след първото избиране на Доналд Тръмп за президент на Съединените американски щати, елитите си остават учудени, че подобна аномалия може да се случи. Те все още смятат, че неговите избиратели са не толкова разумни същества, с които трябва да се работи, колкото затънтено племе, което трябва да бъде изучавано. Те все още подхождат към тази чудновата сган – ако изобщо подхождат – подобно викториански антрополог, който изучава пред-модерно племе в най-гъстата джунгла на Африка. „Отидох на Конференцията за консервативно политическо действие (CPAC) като антрополог, за да разбера ядрото на Тръмп“, написа известен професор по-рано тази година, в безгрижно неведение за обидата, която подобни псевдонаучни изследвания могат да нанесат на изследваните обекти. Това е още едно нещо, което те все още не разбират: колко откачени изглеждат в очите на обикновените хора.

Те все още не разбират, че хората могат да имат свои си причини да гласуват за Тръмп. Те все още кършат чистичките си ръце над „масовата психология на Тръмпизма“. Те все още изпращат експертите си психолози да изучават как тези прелюбопитни същества ще „оправдаят убежденията си, при наличието на опровергаваща ги информация.“ Да, те все още прикриват зад модния си академичен жаргон своето убеждение, което отказват да изкажат на глас: „Тези хора са адски тъпи“. Те все още смятат тръмпистките маси за изключително податливи към демагогски номера и манипулации. За трагични обитатели на „дарк фентъзи“, които не могат да се справят с „разликата между факт и фикция“, както се изрази един автор в „Атлантик“ тази седмица. Те все още са изпълнение с такова презрение.

Те все още ги имат за бесни тъпанари. Все още пращат репортерите си да се смесват с „нискоинформираните гласоподаватели на Америка“, както направи „Ню Йоркър“ наскоро. Все още обичат да изтъкват, че Тръмп печели в секции с хора, които „следят слабо политическите новини“. На тях все така им се повдига, когато някой от нискоинформационните малки хорица им каже, „Аз не вярвам на никакви медии... нито на Гугъл... нито на Фейсбук“, както един от МАGА каза на „Ню Йоркър“. Сякаш не е напълно закономерно тези пичове да изпитват недоверие и да отхвърлят медийния поток, който гледа на тях като на малоумници и нищожества, залутани във фантазия от лъжи, като на лесна „плячка“ за тръмпистката измама. Те все още не разбират, че на хората не им е приятно да им се казва, че Тръмп се „възползва“ от тяхното „смътно разбиране“ на световните дела, защото им е ясно, че това означава: „Боже мой, колко си глупав!“

Те все още мислят, че милиони американци са омагьосани от някакъв „МАGА култ“. Те все още ги имат за слепи привърженици на някакво неорелигиозно движение с мания по оръжията и Бог. Шестнайсет години след като Барак Обама вбеси избирателите от Средния Запад с изказването, че много от тях „си падат по оръжието, религията или антипатията към хора, които не са като тях“ и осем години след като Хилари Клинтън каза, че половината от избирателите на Тръмп са банда отрепки, те все още изпитват скомина от мирогледа „Бог, оръжия, Тръмп“, който се смята за двигател на тази странна маса. Те все още ги смятат за расисти. Те продължават да помпат пропагандата, че избирателите на Тръмп са тълпа, овладяна от „дълбоко вкоренения страх от расовата другост“, както направи „Льо Монд“ тази седмица. Те продължават да осъждат.

Те продължават да не скриват рядкото си недоумение, че е възможно някой да гласува за Тръмп. Минаха осем години, откакто колумнист на „Ню Йорк Таймс“ надменно запита „Как може някой да гласува за Тръмп?“, което беше посрещнато от всеки посетител на градските места за брънч с одобрително кимане, а професорите все още се питат: „Защо хората продължават да подкрепят Тръмп въпреки всичко?“

Макар че сега поне предложиха „пет неща“, които да разберем за „мисленето“ на тези хора. Защото все още се опитват да проникнат в необяснимото мислене на масите. Те все още бъркат собствената си географска и морална отчужденост, дистанцираното си безразличие към по-низшите слоеве, факта, че нито веднъж не са се сблъсквали с избирател на Тръмп, взимайки всичко това за доказателство, че тези избиратели са странни, древни зверове, някакво митично сборище. Те все още погрешно вземат „ехото от кафенетата за глас народен“, за да перифразираме Джонатан Суифт.

Те продължават да ги обвиняват за предстоящата гибел. Все още им казват, че с тъпото си гласуване за Тръмп обричат света на край. Победа за Тръмп може да има „ефект за милион години“, защото този „олигарх“ може просто да „разруши климатичната система на планетата“, казва един трескав писач в „Гардиън“. Победа на Тръмп ще бележи „завръщането на хаоса“ и ще увеличи риска от катаклизми, казва „Вокс“. Да, те обвиняват най-безсилните хора в американското общество – избирателите на Тръмп от работническата класа – че безхаберно водят човечеството към потъването му в адските конвулсии на климатичната гибел и войната. Преди осем години те обвиниха тези селяндури в реабилитиране на фашизма. Сега ги осъждат като подстрекатели и подбудители на апокалипсиса.

Те продължават да ги пренебрегват, продължават да ги омаловажават. „Добре дошли на нацисткия ви митинг“ – видях да викат заможните поддръжници на Камала към добрите хора, които отиваха на митинг на Тръмп в Ню Йорк Сити миналия уикенд. Те продължават да не разбират колко зле изглеждат нещата, когато авторитетните елити се присмиват на работещите мъже и жени, които просто имат различни политически възгледи. Вие гласувате за „изнасилвач“, „психопат“ и „мошеник“, крещеше нюйоркският отряд на Камала към предимно провинциалните тръмписти, които бяха дошли да видят човека, за когото смятаха да гласуват. Гледката на тези галантни нюйоркчани, отказали се от обичайния си неделен брънч, за да лаят обиди срещу жените в практични блузи с цип и мъжете с карирани ризи, ме убеди повече от всичко друго, че това е класова вражда, от която тръмпофобията се храни. Те продължават да не разбират, че наистина има класова война и че те стоят на погрешната страна в нея.

Те все още не разбират, че много американци от работническата класа гласуват за Тръмп, защото смятат, че той има по-добър икономически план. И защото им е писнало от луксозната апокалиптичност на отегчената буржоазия, която се е побъркала по „края на света“, докато те се тревожат за „края на седмицата“. И защото им е омръзнало да бъдат посмешище в „Сатърдей Найт Лайв“ и прицел на обиди в „Ню Йорк Таймс“. И защото са объркани от сюрреалистичното обещание на Камала за „радост“ и „вайб“, при положение, че имаме да се борим с инфлация. И защото им е писнало да виждат всичко – от религиозните си убеждения до културните традиции – да бъде унищожавано от едно безбожно общество, което не вярва в нищо друго, освен в репостове и ретуитове. И защото не искат момчета в спортните отбори на дъщерите си, или анти-американска пропаганда в училищата на децата си, или престъпност по улиците си. И защото са решили, че предпочитат простата бухалка на политиката на Тръмп срещу системата, пред патернализма на Бръшляновата лига от другата страна.

Екипът на Тръмп всъщност излезе с един от най-великите електорални слогани на нашето време. Той гласеше: „Камала е за тях/те – президентът Тръмп е за теб“. Защото това наистина са избори между „Те/тях срещу нас“. Това наистина е сблъсък между придържащия се към ексцентрична политика на идентичността елит и избирателите, които се фокусират по-скоро върху класите. Той наистина представлява битка на идеи – точно така, сноби, на идеи – между класата на Камала, която заявява своите лични местоимения и обикновените хора, които заявяват своя гняв. Това наистина е противопоставяне между луксозната обсесия на елита по „смъртта на планетата“ и работещите хора, притеснени от смъртта на индустрията.

Елитите още не могат да разберат това. Започвам да мисля, че никога няма да го разберат.

Автор: Брендън О‘Нийл

Източник: spiked-online.com