Корените на понятието „будител“ са във Възраждането. Тогава революционната част от българската интелигенция страда неимоверно заради безразличието на народа към тяхната саможертва. Те обвиняват народа за неговото безразличие, че е „заспал“ дълбоко и не вижда случващото се около него. И нехае, че е поробен; че идва времето на свободата, а няма кой да се вдигне на въстание и с оръжието си да я извоюва. Така ще премине времето и българският свят ще си остане завинаги роб.

Затова и тази интелигенция най-вече чрез литературата, но и с пряка работа сред народа, си е поставила задачата да ги извади от състоянието им на апатия и отваряйки очите им, да им покаже какво трябва най-сетне да сторят. За да не се срамим през Европа и света.

Можем да си представим, а и да преживеем сами, настроението на интелигенцията, виждаща че усилията й са напразни и че поробителят „бесней над бащино огнище“, и все повече ще забавя приобщаването на българите с напредналия свят.

Да наречеш народа „заспал“ е тежка присъда, израз на дълбоко разочарование и дори мъка и отчаяние. Отчаяние, че собствените ти усилия пропадат, напразни са и нищо добро не ни очаква, защото народът „спи дълбоко“. Най-страшното е, че е непробудно!

След Освобождението тази теза бе официализирана. Пробуждането на народа бе обявена за заслуга на определени хора, които упорито и търпеливо са обяснявали на хората какво предстои и защо всички трябва да се включат в борбата. Така бе издигнато значението на българската интелигенция и й бе присъдено активно участие в революцията.

Разбирам революционерите, които нямат търпение да се вдигне въстанието и се обяви свободата на новата държава. Но след години да потвърждаваш, че тяхната амбиция оправдава подобни квалификации, е неправилно. А и несправедливо! За съжаление, това е и днешна оценка.

Революцията се извършва тогава, когато са назрели условията, създадена е революционна ситуация и е време за смяна на социално политическата система. Народът и обществото непременно трябва да са осъзнали тази потребност. Тогава тя става и тяхна нужда, която няма да пренебрегнат или омаловажат. Защото и революцията, и дори един обикновен протест или бунт имат обективен характер, а не се правят по нечия воля и амбиция. Когато тази обективна необходимост стане част от съзнанието на обществото, тогава тя започва да влияе върху всички.

Дори и през 70-те години на ХІХ век българският народ не се е обуржоазил, т. е. не е възприел и осъзнал идеите на Модерната епоха, поради което и обективната потребност от въстание и освобождение не е станала негова същност. Той просто живее в друга социална реалност! И е далеч от свободата. Невъзможно е при това положение да бъде накаран насила (т. е. като бъде „събуден“ от дълбокия сън.). Народът има друга свобода, която не е политическа и тя му е все още достатъчна. Неговите интелектуалци обаче не искат да разберат това и го укоряват, че не са готови да живеят свободно.

Затова не е редно да отбелязваме 1 ноември като ден на тези, които уж са събуждали и събуждат и днес българския народ от дълбокия сън. Хубавата дума „будител“ не бива да означава това. Нейното значение трябва да се отнесе към усилията на образованите хора да показват истината за времето и обществото, за нас самите, за да не бъдем заблуждавани от недобросъвестните управници. Някой трябва да има смелостта да разобличава лъжата и да призовава народа да не участва в нея и да не й служи. Дори и от такива, които трудно се ориентират вярно в обстановката.

Днес медиите постоянно атакуват с различни тълкувания на събития и изяви на политически личности, но малко от тълкувания са адекватни. Хората се объркват, съблазняват се от обясненията на неподготвените коментатори и приемат лъжата и заблудата за истина. Тази заблуда, която по същество е съзнателна манипулация, почти винаги води до сериозни последици, ускоряващи упадъка и разрухата на обществото и на отделната личност.

Лъжата, особено когато е издигната до равнището на държавна политика и в начин на управление на държавата, обрича държавата и обществото на разруха. Тя може да държи за известно време народа в подчинение и да го лишава от аргументи в полза на истината, но рано или късно всичко се разкрива и възмездието идва като всеобща беда и гибел.

Днес будителят е много необходим, за да се изправи и с гръмовен глас да възвести на народа, че го лъжат и заблуждават. Не е задължително да го призовава към борба, бунт, въстание. Достатъчно е да посочи, че го потискат и ослепяват с лъжи, за да го накарат да им служи и да се подчинява. Важно е да го убедят да не вярва на пропагандата. И че животът му е основан на лъжата и измамата, за да го държат сляпо подчинение.

Лъжата е силна заради ниската култура и недостатъчната образованост на народа и обществото. Незнанието отваря охотно вратите на ума за лъжата и измамата. И понеже се въздейства пряко върху масата, дори и тези, които не вярват на лъжата или поне се съмняват в нея, се оставят да бъде повлечени към неизбежните мрачни последствия. Липсват съпротивителни сили. Тях ги дава единствено истината!

Вече не е справедливо да се самоукоряваме, че сме изостанали, защото няма спрямо кого да бъдем такива. Общото равнище и в Европа, и в света не е кой знае колко високо – да не говорим за образованието, та да изпитваме комплекси за малоценност и да се мъчим да догонваме другите. Тъй че не е необходимо да се разбуждаме, за да ги догоним и се изравним с тях. Днес всички народи са изправени пред лъжата и ниската култура, липсата на ценности и тяхното подреждане в някаква йерархия. Либерализмът провъзгласи, че всичко е позволено и че най-важната свобода е свободата да пътуваш и да правиш, каквото пожелаеш. Защото животът бил твой и имаш право да разполагаш с него, както поискаш.

Но за това трябва да се говори. Хората трябва да знаят чий е този морал и защо се насажда тази безнравствена свобода. И какво се цели с неговото насаждане.

Нравственият упадък е най-голямото нещастие на съвременния свят. Ставащото със света и човека вече е преминало границата на позволеното и допустимото и сме на прага на катастрофа, която няма да закъснее. Няма как при това разложение да не последва възмездие и то да бъде в най-скоро време въздадено. Да си припомним библейския разказ за Содом и Гомор и за съдбата, която Бог им отреди заедно с населващите го хора.

Призваните да говорят за тези неща обаче се занимават с изпълнението на поръчки за още по-голяма заблуда на хората, възхвалявайки сегашната система на злото и покварата. Те получават своите тридесет сребърника, защото вкарват в огромна заблуда тези, на които сеят лъжите си.

Българският ден на будителите е повод да се заговори още по-активно за тези неща, за да се преформулира будителството като проповядване на истината и отказ от лъжата и безнравствеността. Народът трябва да чуе какво става и какво го очаква, ако продължи да живее в аморалния свят.

Панко Анчев

https://24may.bg/2024/11/01/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%be%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d1%87%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d0%b1%d1%83%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb/