През 2023 година 72.6 % от българите не са посетили библиотека нито веднъж, 62.6 % не са били на театър, 82.5 % не са били на концерт за класическа музика, опера или балет. Това са данни от национално социологическо проучване на "Алфа рисърч" за достъпа до култура през 2023 година по поръчка на "Фабрика за идеи" и "Обсерватория за икономика и култура". То ще залегне и в основата на предложенията за политики и решения в рамките на проекта "Индекс за достъп до култура 2023".

Това обясни пред БНР Янина Танева, "Фабрика за идеи".

За последните две години няма съществено подобрение при участието на българските граждани, посочи Диана Андреева, директор на "Обсерватория по икономика и култура".

"Особено притеснителни са две от възрастовите групи. При тази от 18 до 29 години липсват изградени навици в ранна детска възраст. Влияние оказва и приятелската компания, която не посещава такива места".

Възрастовата група 55 + пък разполага с достатъчно свободно време, но не и с необходимите финанси за посещение на културни дейности, посочи тя.

"При по-малките общини и села се наблюдава и липса на достъп".

Решенията на тези проблеми трябва да бъдат съобразени с данни, категорична е Танева.

"В България политиките за култура рядко се базират на данни. Ние все още нямаме стратегия за култура. Настояваме за Стратегия "Достъп до култура", която да е част от една по-голяма визия за мястото на културата в развитието на българското общество.

Искаме да отворим и по-широк дебат. Тази вечер - 16.10, каним колеги от културния сектор и всеки, който се чувства заинтересован от темата за културата и достъпа до нея, в "Гьоте институт" от 18.30 часа".

Една от идеите им е за културен паспорт на учащите се, който да важи за възрастовата група от 6 до 26 години.

"Това ще позволи да няма загубени поколения, които не са стъпвали в театър".

Друго предложение е за по-добра колаборация между културните пространства и артистите.

"В една платформа да могат да се свързват и заедно да създават културни продукти".

Изграждането на вкус от най-ранна детска възраст, каквато е идеята за културните паспорти, е липсващата културна политика в последните 35 години, заяви Андреева.

Тя обърна внимание и на акцента, който се поставя върху културата в ЕС, след пандемията от Covid – 19.

Заради няколко института не може българската култура да остане с абсолютно същото финансиране. Не считам, че министерството на финансите ще я накаже, подчерта Диана Андреева.

"Това, което се случи с няколко театрални института, е черно петно. Необходим е повече контрол и ясна публична обосновка какво се случва там, така че да бъде изчистен имиджа на хилядите хора в българската култура, които работят почтено в името на изграждане на ценностна система на българските граждани".

"Културата е най-оптималната инвестиция, която влияе максимално много върху други теми от живота ни. Тя трябва да бъде приоритетна, да настояваме за това", вярва и Янина Танева.