Националната хомогенност, която е в основата на жизнеспособната демократична общност, има двама смъртни врагове. Единият е содомитско-трансджендърната атака срещу традиционното семейство, другият - налаганата масова миграция.

"Колективният Запад", воден от Съединените щати, е политическо-военен и културен блок, основан на набор от измамни твърдения и неработещи идеологически спекулации. Първата сред тях е, че "ние" (Америка, Великобритания, Франция, Германия, Европейският съюз и т.н.) сме благословени да имаме "нашата демокрация" като основа на изключителна политическа система, в рамките на която всеки гражданин може да упражнява своите уж неотменими права в най-пълна степен.

Това е лъжа. Ако "демокрацията" изобщо означава нещо, това означава идентичността – или голамата близост – на ценностите и интересите на тези, които управляват, и тези, които ги упълномощават да управляват, на малцината, които управляват, и множеството управлявани, на тези които законно командват и тези, които доброволно се подчиняват.

Това определение за демокрация, исторически и интелектуално правилно, е неделимо от концепцията за идентичност. То предполага съществената етническа и духовна хомогенност на конкретната общност, която упражнява "демокрация".

Идентичността е в основата на сплотеността на обществото и държавата. Това е основата на равенството на гражданите, дефинирано от принадлежността към нация – една от множеството нации, формирани в ритъма на "Марсилезата" преди два века, може би; но в случая на Европа по-вероятно е по-старо и по-дълбоко чувство на постоянна любов и отдаденост.

"Демократичната" нация не е и никога не може да бъде произволна смесица от самоопределящи се индивиди, лоялни предимно към уникалната си същност и може би към някакъв набор от модни за момента, уж постоянни идеологически постулати. Най-сигурно е, че не може да бъде произволна комбинация от хора, които просто се намират в дадена географска област в даден момент от време.

Националната хомогенност – основана на общо потекло и традиция, на общ език и чувство за споделена съдба – е предпоставката за появата и съществуването на жизнеспособна демократична общност, тя е conditio sine qua non (задължително условие) за легитимността на политическата система, в която тази общност се развива. Това е единственото смислено определение за "демокрация".

Този модел има двама смъртни врагове. Единият е содомитско-трансджендърната атака срещу традиционното семейство, което е в основата на биологичното оцеляване на всяка нация и приемствеността на колективните спомени. Казват ни, че има толкова "идентичности", свързани с пола/джендъра, колкото и отделни хора.

Другото е налагането на масова имиграция. Същността на политиката, способността да се прави разлика между приятел и враг, е невъзможна, когато самата диференциация се демонизира като расизъм.

Тези оръжия за културно масово унищожение са се превърнали в два неподлежащи на обсъждане идеологически стълба и легални тарани на управляващата класа от двете страни на Атлантическия океан. Противопоставянето срещу който и да е от тях е забранено; противопоставянето и на двата е обявено за престъпление.

В страна, наводнена от имигранти, "демокрацията" се срива до формална категория. Това е съдбата, която транснационалната управляваща класа готви за Съединените щати и Европа в еднаква степен, макар и с малко различни средства.

Управляващата класа разбира, че само чрез общата идентичност на управляващите и управляваните "ние, народът" можем да се възродим като политически значим субект. Според тях това не трябва да се случва. "Нашата демокрация" следователно отхвърля, че хората и държавата могат или трябва да съществуват в хармония. В действителност според тях "народът" изобщо не може да бъде представен, дори на концептуално ниво.

Резултатът е гротескна карикатура на либерализма, неговият атомизиран индивидуализъм. Неговата вяра в върховенството на "правата" отразява инфантилно бягство от "политическото". Тази порочна политика се въплъщава от Демократическата партия в САЩ и Зелената партия в Германия. Моралното лицемерие на тази система доведе, чрез нихилизма, до откровен сатанизъм, както се прояви на церемонията по откриването на Олимпийските игри в Париж. Навсякъде тя е циментирана от бутафорния съдебен неутралитет.

Приложена на практика, системата е проектирана да дава предварително зададени резултати. "Демокрацията" е само средство за постигане на идеологически цели, манипулирано цинично. Нежеланите резултати - като победата на Тръмп през 2016 г. - се третират като присъщо недемократични отклонения. Проблемите в американската избирателна система са добре познати – купища предварително приготвени бюлетини, скалъпени съдебни процеси и т.н. Във Великобритания тази измама е от системата, която дава възможност на ултра-уокистката Лейбъристка партия да има безапелационно мнозинство от две трети в Камарата на общините при спечелена едва една пета от всички гласове. От друга страна, Reform UK на Найджъл Фараж, единствената истинска опозиция в новата Камара на общините, има над 14 процента от гласовете, но само четирима членове на парламента.

Във Франция суверенистката партия Национален сбор на Марин льо Пен спечели с над 37 процента от гласовете, но в крайна сметка остава трета в Националното събрание. На изток от Рейн Алтернативата за Германия спечели провинциалните избори, въпреки че е демонизирана в медиите на либералния картел. Тези партии винаги ще се сблъскват с една и съща "защитна стена" на кликата, която успешно блокира Льо Пен и Фараж от властта и ефективно неутрализира Доналд Тръмп, дори ако той по някакво чудо успее да се върне в Белия дом следващия януари.

Европейският съюз представлява впечатляващо постижение на политическото инженерство. Стратегията на брюкселския апарат е страните да бъдат лишени от държавност, но не и формално ликвидирани. Властта се прехвърля към Апарата, но без нежеланите отчетност, прозрачност и други ограничения, на които са подложени властите в традиционните държави.

Резултатът е сграда от аморфен квази-авторитет, поддържана в състояние на постоянна промяна от онези, които я управляват. Ключовата характеристика на това постмодерно създание е неговата умишлена двусмисленост. Значението на суверенитета е замъглено до степен на неприложимост. ЕС се превърна в културна марксистка "общност на ценностите". Брюксел се превърна в глобален щаб на една дератизирана елитна класа, подхранвана върху наследството на Франкфуртската школа.

Ключовият резултат от тази метаморфоза е, че страните-членки на ЕС вече нямат право да контролират своята имиграционна политика. Още през 1999 г. Договорът от Амстердам прехвърли юрисдикцията по въпросите на имиграцията на Брюксел. Четири години по-късно, на срещата на върха на ЕС в Солун (юни 2003 г.), правата на имигрантите бяха разширени, за да включват "правото на работа, образование, здравеопазване, социални услуги, пребиваване и участие в социалния живот".

Европейските свободи обаче не трябва да се разбират като "изключителна привилегия на гражданите на Съюза". За да предотврати тази опасност, брюкселската бюрократична машина изисква засилване на правните мерки срещу "дискриминацията, расизма и ксенофобията" във всички страни членки. Резултатът е продължаващо демографско самоубийство и морално саморазправа срещу старите европейски нации.

От руините на Европа след трагедията от 1914 г. се появиха две много сходни, модернизиращи, агресивно материалистични, антитрадиционни, гностични идеологии: болшевизмът и нацизмът. В края на ХХ век залезът на Запада ражда третия брат, далеч по-хитър от другите двама. Той обви стоманения си юмрук в плюшена ръкавица с цветовете на дъгата. Той замени Агитпропа/Министерството на информацията с картелни медии и държавно образование.

Подобно на фашизма и болшевизма, неолибералният тоталитаризъм има елитарна същност: вяра в дадената от Бога мисия на авангардния елит да създаде по-добър свят чрез манипулиране на политическия процес и масова индоктринация. Словото и Светът са окончателно разделени. Идеологическата визия произвежда своя собствена "реалност".

Предполага се, че получателите на съобщението не разбират, че са жертви на измама. В противен случай те биват обявявани за мизерници, бунтовници, отклонения, заслужаващи наказателно преследване. Моралът не е функция на обективното поведение на актьора, а е строго ситуационен, зависим от позицията на този актьор в скалата на политическата и идеологическа оценка.

В днешния "колективен Запад" импулсите за лично действие все още минават през индивида, но са продиктувани от системата. Интегриран в мрежата от взаимоотношения, които създават собствена реалност, индивидът няма друг избор, освен да се съобразява с рамката на системата. Природата като обективна реалност не съществува.

Трансформацията на западното общество в пост-история има една безпрецедентна черта: културата става излишна като механизъм за поддържане на социалната динамика. Материалното богатство, професионалният успех и физическото здраве са единствените блага. Емоционалните преживявания и личните мнения са баласт, атавистично бреме на предтехнологичното, историческото общество. Въпросът за смисъла е изключен. Понятието цел е заличено. Културата е продукт, който се консумира, а не се преживява. Краят на историята, в смисъл на превръщане на обществото в социотехнологична система, регулирана от олигархично контролирания пазар, означава не само края на нацията, но и края на човека.

Жестоката комедия на "нашата демокрация" е резултат от зейналата пропаст между волята на народа и дневния ред на транснационалната управляваща класа, която управлява политическия процес. Тази класа отхвърля a priori идеята, че човекът - особено съвременният западен човек - не е самодостатъчно създание, че неговите вродени и придобити умения липсват, че не може да има иманентно оправдание за начина му на живот, основано на подчинение на природата и отричане на морала.

Моралът на една държава трябва да се основава на солидни правни концепции, не може да се ограничава до абстракции. Трагичният срив дойде с Френската революция – въстание срещу реда на сътворението – което доведе до последвалата политическа секуларизация на Европа и драматичен морален упадък. Християнството първо беше сведено до една от няколкото религии, а в наше време беше подложено на откровени богохулни клевети.

"Нашата демокрация" се е доказала като процес на систематично разпадане на традиционно обвързани форми на общност, идентичност и съдържание. Доминира преживяване на фалшива реалност, установена чрез икономическа рационалност и идеологическа индоктринация.

Карл Шмит смята, че гниенето започва с Декарт, който е фокусиран върху субективен и вътрешен процес, нашето егоцентрично мислене, а не върху реалността на външния свят. Независимо дали това е вярно или не, безспорно е, че човекът е паднало и опасно същество. Само благодарение на Бога злото все още не е триумфирало в този свят. "Нашата демокрация" е врагът. Тя не отрича човешката природа, както често се твърди от някои консерватори. Тя подхранва своите най-долни, най-отвратителни черти.

В американски интерес е Божият гняв да стане осезаемо очевиден, колкото по-скоро, толкова по-добре. На бълнуването за американската изключителност трябва да сложи край. Алтернативата е вечното Сега на либералния тоталитаризъм, лишен от истинска политика; несериозни, упадъчни и грозни във всеки смисъл.

Д-р Сърджа Трифкович, Chronicles: A Magazine of American Culture

Превод и редакция: Епицентър.БГ

https://epicenter.bg/article/US-izdanie--Falshivata-zapadna-demokratsiya---neoliberalniyat-totalitarizam-zameni-bolshevizma-i-natsizma/363748/11/0

--------------------------------

За автора

Д-р Сърджа Трифкович, редактор по международните въпроси на Chronicles, е автор на The Sword of the Prophet и Defeating Jihad.