Повод за това, на пръв поглед, крайно изказване, е визитата на Виктор Орбан, по време на която той изложи приоритетите на унгарското председателство на ЕС. Те са както следва: подобряването на конкурентоспособността, засилването на отбранителните способности и управлението на нелегалната миграция, европейско споразумение за стимулиране на икономическия растеж, разширяване на ЕС към Западните Балкани, насърчаване на устойчиво селско стопанство, мерки за справяне с изменението на климата, мерки за справяне с демографските проблеми на ЕС като застаряването на населението и недостигът на работна ръка.

По време на изказването на Орбан пред ЕП, европейските граждани станаха свидетели на откровени циркаджийски изпълнения на редица депутати, които се надвикваха, подсмиваха и пееха красивата песен Bella Ciao (която надали са научили от книгите по история, а по-скоро от сериалите по Netflix), докато Орбан излагаше горепосочените важни приоритети за бъдещето на ЕС.

Отделно на това, тенорите на евроатлантизма Манфред Вебер и Урсула Фон Дер Лайен обвиниха унгарския премиер в обичайните клишета за корупция, приятелство с Русия, подкопаване на помощта за Украйна и други безпочвени нападки, на които Орбан отговаряше с добре аргументирани факти. Неговата основна теза по отношение на Украйна беше, че е редно да се спре с кръвопролитията и да се седне на масата на преговори, но в присъствието на всички страни. На нападките за зависимост от руски енергоносители, на Урсула и Вебер беше напомнено, че миналата година страните от Западна Европа са внесли 44% повече руски петрол, отколкото през 2022 г.

На атаката, че е улеснил достъпа до унгарски визи за 3000 руски граждани, Орбан отговори, че Германия и Франция са предоставили такива визи за съответно 300 000 и 60 000.

На социалдемократите и левите, които обявиха, че Унгария е в изолация, беше напомнено, че Орбан се срещна наскоро с Шолц и Макрон, а страната му е с двойно по-голям икономически растеж от средния за ЕС.

Изобщо контрастът между питомниците на европейски заплати и държавник от ранга на Орбан си личеше през цялото време. От една страна валяха безпочвени нападки и обиди (понякога и на личностна основа), докато Орбан репликираше спокойно и аргументирано всеки път.

Най-жалкото от срещата беше, че приоритетите на унгарското председателство не бяха разисквани и не беше намерен терен за дискусия по тези така важни за бъдещето на ЕС теми. Това още веднъж доказва, че с такова ръководство, ЕС е обречен. Вместо да се направи пътна карта за решаване на проблемите с нелегалната миграция, рецесията, отливът от инвестиции и войните, Урсула и екипът и се задоволиха да дават политически оценки на един от 27-те “де факто“ и “де юре“ лидери на ЕС.

Може би на Г-жа Фон Дер Лайен е редно да се напомни, че чл. 17 ал. 1-ва от Договора за ЕС определя Европейската комисия като “пазител на договорите“, а не като политически орган, даващ оценки на лидерите на страните членки на ЕС. За разлика от Орбан, който е избиран пряко от унгарския народ за депутат повече от 30 години, Урсула фон дер Лайен винаги е била “назначавана“ по типично европейски задкулисен начин като “компромисен“ вариант и нейната политическа легитимност клони към минус безкрайност.

На последно място Фон дер Лайен, която също като агитката и от евродепутати най-вероятно не чете книги по история, а гледа сериали, си позволи да сравни унгарското въстание срещу тоталитаризма през 1956-та, с текущия конфликт в Украйна. Всеки, който се е интересувал поне малко от пагубните събития през далечната 1956 г. в унгарската столица знае, че те нямат нищо общо с текущия украински конфликт най-малкото защото на унгарска територия никога не е имало руско малцинство, което да е било малтретирано, не е имало присъствие на американски бази и “експерти“, нито противоконституционни държавни преврати и прочие. Мотивите за Унгарското въстание от 1956 г. са чисто идеологически. Унгарците не са искали да влизат в какъвто и да е друг съюз, а са желали сами да коват бъдещето на страната си по примера на Австрия по онова време, която и до днес спазва стриктна неутралност, що се касае до военни алианси (Австрия е една от малкото европейски страни, която не е член на НАТО).

Именно заради такова некадърно познаване на историята от страна на ръководителите на ЕС, а и на голяма част от евродепутатите, ЕС постоянно ескалира конфликтът в Украйна, а не се вслушва в макар и малкото останали гласове на мира, чийто основен поддръжник остава Виктор Орбан.

Автор: Веселин Киров

https://glasove.com/na-fokus/novite-stari-evropeyski-parlament-i-komisiya-prilichat-na-tsirkadzhiyska-sbirshtina#google_vignette