50 НЮАНСА ТЪПО ИЛИ ЧЕТЕНЕ И ПИСАНЕ БЕЗ РАЗБИРАНЕ
Четенето е враг на глупостта. Благодарение на четенето Европа успява да се измъкне от хилядолетен мрак. Изгревът се нарича ренесанс. Хората започват да търсят информация, да я натрупват и да я споделят. Процесът се нарича мислене. Мисленето започва да се организира в раздели, които се оформят като науки.
Днес, на свръхбогатите и свръхсамозабравили се изроди, (които по непонятни причини наричаме елити), узурпирали властта на планетата чрез спекулантски хватки, не са им нужни Хомо Сапиенс. За либералната еволюция е достатъчно да се спре до думата Хомо и да следва тъпо кискане и нерешителни (или пък решителни) опити за мастурбация. Сапиенс – нищо.
Мисленето, образованието и науката трябва да бъдат достъпни до много тесен кръг, който да отговаря за вялото протичане на прогреса, което няма как да не бъде вяло при положение, че първостепенната задача е бъдещата наука да бъде напълно подчинена на новия политико-икономически строй. Затова мисленето в широки граници не само е нежелателно, но и крайно вредно. То трябва да се разруши, като първо се ликвидира основата му – четенето.
Живеем в активно мероприятие, в коeто всячески се предлага четенето да бъде заменено от гледане и слушане. Мечтана цел е книгите да бъдат заменени с файлове, мемета или в краен случай с комикси. Мислите да се сведат до постове в социалните мрежи, които да се съревновават за лайкове. И съответно по-тъпите да са по-харесвани, защото са по-яки. Нали така?
Освен това четенето трябва да се дискредитира отвътре. Да се обезсмисли. Да се сведе до нивото на шум и действие, което уврежда зрението. За целта е необходимо да се бълва литература, която да бъде ментално, смислово и политически безопасна. Тоест тъпа. Четящите хора да бъдат принудени да четат глупости и безсмислени текстове. Нюансите на тази тъпота да са безкрайни. При това литературните девиации трябва да са дълги, събрани в книги с максимално ефектни корици. За останалото ще се погрижи маркетингът.
За целта се толерират писатели, склонни към литературни безсилия или крайно неталантливи такива. Как се промотира писането без разбиране? Ще бъде награждавано с всевъзможни награди. Знам какво си мислите, но скоро същото това което си мислите ще ви се види песен. Ще завалят романи за непреходната гейска любов, любящото мигрантско сърце, етнически мазни от всякакъв характер и всичко ще бъде опаковано и продавано на рециклирана хартия. Но това е процес. Ако не вярвате - опитайте се да изброите трима от нобеловите лауреати за литература от последните тридесет години? Не, бе! Един кажете?
Писателите нищописци се ухажват от медиите и от още по-големите нещастници, обединени в критични съсловия с функциите на шпиц команди. Цялото това политическо течение се маскира под воала на някаква нова вълна в литературата, съвременното нормално, глобално, устойчивото, съвършено новото и т.н. И съответно се потискат всички, които проявяват твърдоглавие и какъвто и да е вид несъгласие с гореописаните нови течения. Повярвайте, скоро теченията в литературата ще бъдат повече от половете. Ще видите.
В така създадената атмосфера дори и най-страстните читатели ще загубят доверие в четенето. Или поне периферията. Да, ще има твърдо читателско ядро. Те ще бъдат унищожени с унижения, бедност и глад. Примерно.
За подрастващите е хубаво да се стимулира четенето без разбиране. Така всеки бъдещ Хомо без Сапиенс ще има възможността да чете рекламните послания и дотам. Буквите постепенно да бъдат заменени с пиктограми. ( За по-голямо удобство.) Четенето ще бъде изтласкано в периферията на обществото и неминуемо ще се превърне в нещо средно между архаизъм и неприемлива чалга. Читателите ще станат странници, които ще се карат за храна и ще се събират по мазетата да си говорят някакви техни си безсмислици.
Което е и целта - ние и нашите деца да бъдем устойчиви идиоти, които да се подчиняваме на всяка една глупост, спусната ни отгоре.
Ако всичко върви по план последното изречение, което току що прочетохте, ще ви кара да се чувствате горди, защото ще разберете от него единствено, че сте устойчиви.
Е? Вече има ли горди?
Емил Йотовски
"Факти"