Един от най-добрите коментари по драмата в ДПС е, че във войната между Ахмед Доган и Делян Пеевски повечето сме на страната на войната. Защото в сблъсъка положителни герои няма. Това обаче не може да оправдае използването на държавната машина като бухалка за разчистване на лични сметки. В случая под ударите попадна един от най-близките хора на Доган - Джейхан Ибрямов. Човек, който е готвен за лидер на ДПС и чиято съпруга от години е лична секретарка на почетния председател и дори има пълномощно да се разпорежда със сметките му. Или иначе казано по-удобна мишена може да е само самият Ахмед Доган.

Разбира се, в борбата с корупцията не трябва да има недосегаеми, но също толкова важно е тя да се води в съответствие със законите у нас, най-малкото за да има някакъв шанс да се стигне до присъда и справедливи наказания за нарушителите. А точно в този аспект събитията от последните дни поставят множество неудобни въпроси.

1. Що е то имунитет?

Шумният арест на настоящия независим депутат и кандидат-депутат от Алианс за права и свободи Джейхан Ибрямов, действията на КПКОНПИ, прокуратурата, ГДБОП, ЦИК и Народното събрание поставиха още от самото начало под съмнение юридическата рамка на разследването. Става дума за лице с имунитет, при това не един, а два - като действащ депутат и като кандидат депутат. Затова и нищо чудно накрая случаят да стигне до Конституционния съд и да влезе в учебниците по право.

В чл. 70 на Конституцията изрично е написано, че "народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание". В този текст има и добавка, в която се казва, че "разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - председателя на Народното събрание". Става дума за възможно задържане за 24 часа.

Прокуратурата обяви, че се възползва именно от този текст, и затова изпрати уведомления до председателя на НС Рая Назарян и до ЦИК - за всеки един от имунитетите. Тук обаче идва въпросът какво точно е заварено тежко престъпление, ако има приложени специални разузнавателни средства /СРС/ - подслушване и белязани пари. Предаването на парите не е случайно и внезапно засечено събитие, а има подготовка, която обхваща поне седмица. Резонно възниква въпросът и дали няма провокация към подкуп, още повече, че самият Ибрямов твърди, че става дума за инсценировка.

Проблеми има и със свалянето на имунитета. Защо това бе поискано буквално минути преди да изтече 24-часовият арест на Ибрямов? И защо едновременно със свалянето на имунитета има искане и за разрешение за арест, което бе оставено без разглеждане от председателя на Народното събрание? Очевидно това е трик на прокуратурата - тя си оставя възможността да се движи процедурата по НПК, която включва 72-часово задържане и изрично искане от съд да потвърди мярката. Така Ибрямов остана в ареста и след изтичането на 24-часовия арест. Но разрешението за задържане трябва изрично да бъде дадено от Народното събрание. Поне такава е практиката през годините - до парламента се изпращат две отделни искания - едното е за сваляне на имунитета за започване на наказателно производство и повдигане на обвинение, другото е за задържане. И без такова разрешение прокуратурата се изправя пред сериозни проблеми.

2. Има ли проблеми с прилагането на СРС?

Пак с имунитета е свързан и още един ключов въпрос - как точно са използвани специални разузнавателни средства срещу Ибрямов? От изявленията на прокуратурата стана ясно, че има записи, на които Ибрямов обяснява, че исканите пари са за купуване на гласове, че му трябват милиони, но засега търсел 400 000 лв., че от свидетеля Мирослав Тодоров поискал 200 000 лв., като обяснил, че другите ще ги набавя по друг начин... Прокуратурата говори за поне две срещи на Мирослав Тодоров и Ибрямов, както и за телефонни разговори, което предполага по-дълго използване на СРС. А това при наличен имунитет директно прави материалите от СРС негодни в съда. Или и те са ползвани по неотложност или заради опазване на националната сигурност?

По принцип имунитетът не пази длъжностните лица от бъдещо разследване, обвинение и евентуално - съд. Това обаче трябва да става в рамките на закона и установената процедура, още повече, когато става дума за такава деликатна процедура като СРС. Факт е, че през годините службите са изнамерили многобройни начини за заобикаляне на процедурите с цел да се събере информация за интересни на управляващите лица. Съдебната практика показва, че така събраните доказателства падат в съда, ако изобщо се стигне до там. Но често целта изобщо не е да се стигне до съд, а да се държи компрометираща информация, която да бъде използвана в удобен момент.

Обичайно заобикалянето става като се подслушва, следи, филмира някое друго лице, което е често във връзка с оперативно интересния човек или което откровено го провокира. Или пък се пуска разследване за някакво предполагаемо престъпление с неизвестен извършител и службите си подслушват на воля. Тези практики излязоха наяве около нахлуването на прокуратурата в президенството - тогава бяха подслушвани разговори на съветник на президента с Румен Радев, който също има имунитет.

Има вариант разрешението за СРС, пък било то и само за белязаните пари, да е дадено от съд. Но в България и участието на съда не гарантира законосъобразно прилагане на СРС. Преди няколко години беше установено, че трима съдии са нарушавали закона за СРС. Единият бе издал разрешение за подслушване на помещения, в която живеят лица с дипломатически имунитет, другият - по наказателни дела от частен характер и не за тежки престъпления, третият - за подслушване с много над законовия лимит. В предложенията за наказания на съдиите по онова време се подчертаваше, че дейността на съдията по закона за СРС е контролна. И че този контрол е от "изключително съществено значение за функционирането на гражданското общество и правовата държава". "Липсата на ефективен, действителен и реален съдебен контрол, освен че може да засегне необосновано основни права на гражданите като неприкосновеността на личността и жилището, тайната на кореспонденцията и на другите съобщения, може да създаде условия за недобросъвестно използване на събрана чрез СРС информация, включително за цели, извън посочените в закона", се посочваше още тогава.

3. Може ли човек, обвинен за източване на десетки милиони от ДДС, да е надежден свидетел?

Ключовият свидетел срещу депутата – Мирослав Тодоров, беше задържан през август заедно с Пламен Пасков, Красимир Запрянов и Любима Стоянова по разследване на ГДБОП. Тогава той бе обвинен, че е член на организирана престъпна група, ръководена от бизнес дамата Любима Стоянова, която е източвала корпоративен данък и ДДС от сделки с торове и зърно. Ролята му била да тегли кеш пари от банки като пълномощник на кухи фирми. За година и половина са изтеглени 57 млн. лв., обявиха разследващите.

Още тогава бяха направени внушения по адрес на Джейхан Ибрямов, защото се оказа, че той е ползвал иззет по същото дело джип „Рейндж Роувър“. Автомобилът е собственост на контролирана от арестуваните фирма. Ибрямов не отрече, че е ползвал скъпата кола под наем, но твърди, че всичко е документално изрядно: "Ползвах този автомобил със съответните договори и пълномощни, които имах. Ако използването на автомобил със съответните договори и пълномощни е престъпление, тогава половин България трябва да бъде подведена под някаква отговорност. А всичко останало, свързано с някакви данъчни измами, зърно, торове - нито имам бизнес, нито съм се занимавал с бизнес".

От изявленията на разследващите сега стана ясно, че още при задържането си Тодоров е дал информация срещу Ибрямов, но полицията и ГДБОП решили, че тя не е от тяхната компетентност и я предали на КПКОНПИ. Комисията се задействала и се стигнало до ареста.

Изобщо не е ясно обаче какво точно е казал Тодоров за Ибрямов при ареста. Защото според прокуратурата искането на пари за изборите срещу влияние в Министерство на отбраната става на 25.09.2024 г. Кога Тодоров решава да се преориентира от сделки със зърно и торове към обществени поръчки в Министерството на отбраната? И кога го разказва на разследващите? Кога е помолил Ибрямов да използва влиянието си? На 25.09., когато става дума за парите за изборите, или по-рано? Не е ясно и защо Ибрямов ще откликне на молбата на Тодоров за помощ толкова откровено и удобно за прокуратурата, при условие, че името му вече бе забъркано в разследването за източване на ДДС? Едва ли Ибрямов не е осъзнал, че Тодоров, освен че вече е публично компрометиран, може да е и подслушван, и следен.

Да не говорим, че и другият свидетел на предаването на подкупа също не е случаен - инспектор Георги Йорданов от Комисията за противодействие на корупцията.

4. Ще издържи ли обвинението в съда?

Според прокуратурата на 25 септември 2024 г. Джейхан Ибрямов е поискал 200 000 лв., за да упражни влияние върху вземане на решение от страна на длъжностни лица в Министерството на отбраната. На 2 октомври Мирослав Тодоров му предава белязани 100 000 лв. Според bTV става дума за обществена поръчка за 100 млн. лв. Прокуратурата отказа да каже за какво точно е искал да кандидатства Тодоров.

В случая прокуратурата ще има големи проблеми да докаже престъплението, за което е обвинен Ибрямов - търговия с влияние, защото на практика влияние не е осъществено, дори опит не е направен. Обещание за влияние няма как да издържи в съдебна зала. Да не говорим, че трябва да има и конкретно длъжностно лице, на което е трябвало да бъде повлияно. Прокуратурата твърди, че в момента се занимава основно с изучаване на документи и тепърва ще разпитва лица от министерството на отбраната.

Не е много ясно и как точно Ибрямов ще окаже влияние в МО, след като в момента е от крилото на Доган в ДПС, което не се разпорежда в изпълнителната власт така, както го прави опонентът Делян Пеевски например. Прокуратурата твърди, че Ибрямов може да влияе на МО, защото в шест парламента е бил член на комисията по отбрана и дори по едно време бил зам.-председател. Аргумент, който звучи несериозно като доказателство не само в съда, но и в публичното пространство.

В случая виси въпросът и дали не става дума за провокация към подкуп, защото много често се четат оправдателни присъди именно заради подобни действия на оперативни работници, разследващи и прокурори.

5. Дали пък истинската мишена не е Ахмед Доган?

Интересен детайл излезе от изявленията на съпругата на Джейхан Ибрямов - Биршен. Оказа се, че при обиска в дома им са иззети неща, които по никакъв начин не са свързани със съпруга й - два нейни тефтера и документи с извлечения от личната сметка на Ахмед Доган, с която тя има право да се разпорежда като негов пълномощник.

Арестуваният преди това заради кредит от 150 млн. лв. от ББР бизнесмен Румен Гайтански-Вълка също се свързва с финансиране на Доган. С отпуснатия от държавната банка заем са били покривани плащания по кредит на контролираното от почетния председател на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ "Варна" АД към свързваната с партията Търговска банка Д. Тогава Делян Пеевски публично попита: "Г-н Доган, къде са тези 30 милиона, които откраднахте от ББР? И като чуем този отговор - ще продължим разговора".

Дали разследващите ще стигнат и до Доган, съвсем скоро ще стане ясно. Но няма спор, че размърдването на разследващите органи започна в момента, в който Доган се отрече от Пеевски и се стигна до разцеплението в ДПС. Публично се говори как години наред Пеевски дава парите в ДПС и покрива борчовете, включително и на Доган. И че именно затова е станал председател на ДПС. Това, че низвергнатите около Доган едва сега започнаха да задават въпроси около произхода на парите на Пеевски, само налива масло в огъня. Отговорът е отдавна известен, но разследващите засега гледат в друга посока.

Източник: "Сега"

Автор: Александър Александров