Това са две паралелни вселени. Едната е Газа, сцена на някои от най-ужасните зверства, извършени през 21-ви век, защото геноцидът, извършван от Израел, ни напомня за най-ужасните черти на човешкия ро. Според изследване на Oxfam, повече жени и деца са били убити от израелската армия през последната година „отколкото през същия период на който и да било конфликт през последните две десетилетия“.

Това, което е най-смущаващо в случая, е, че цифрите са консервативни: 11 355 деца и 6 297 жени, влезли в статистиката като насилствено убити, са само онези, които са официално идентифицирани. Много от мъртвите не са били записани изобщо, като например хилядите затрупани под развалините, водещи се за изчезнали или изпепелените от израелските ракети, от които не е останала даже и следа. Унищожаването на болниците в Газа разруши системата за докладване на смъртни случаи. В нито един 12-месечен период не са били изклани толкова много жени и деца, дори в ужасяващите конфликти в Ирак и Сирия, независимо че населението на двете страни е много по-голямо от това в Газа.

Освен това се появиха нови разкрития за умишлените опити на Израел да умори от глад населението на Газа. Миналата седмица американското разследващо издание ProPublica съобщи, че Агенцията за международно развитие на САЩ (USAid) – държавен орган – е предоставила подробен доклад на държавния секретар Антъни Блинкен, че Израел умишлено блокира доставките на храна и лекарства за Газа. Агенцията обвинява Израел, че „убива хуманитарни работници, разрушава селскостопански структури, бомбардира линейки и болници, блокира складове за доставки и рутинно връща камиони, пълни с храна и лекарства“.

Особено фрапиращ е примерът с храна, складирана в израелско пристанище на 30 мили от Газа. В доставката е имало достатъчно брашно за изхранването на повечето жители на Газа за пет месеца; тя е била умишлено задържана. Агенцията за бежанците към Държавния департамент също заключи, че Израел умишлено блокира помощта и препоръча да се съблюдават законите на САЩ, които налагат спирането на оръжейните доставки до всяка държава, която блокира американска помощ. Но Блинкен отхвърли тези твърдения и правителството на САЩ одобри нов пакет от военна помощ на стойност 8,7 милиарда долара за Израел. Помощта отива в държава, за която американските агенции изрично са предупредили, че предизвиква умишлен глад в Газа.

Сега се пренесете в друга вселена: тази на британския политически елит. Двамата кандидати за лидер на Консервативната партия предложиха лоялността към Израел да стане централна характеристика на британския начин на живот и политика. Фаворитът в състезанието Робърт Джерик обяви, че звездата на Давид трябва да бъде поставена на всяка точка, от която се влиза във Великобритания, за да покаже, че „ние сме с Израел“. Кеми Баденок, другият кандидат за лидер на торите, обяви, че е поразена „от броя на новите емигранти в Обединеното кралство, които мразят Израел“ и добави: „Това чувство няма място тук“. Междувременно след атаката на Иран с балистични ракети – при която нямаше израелски жертви – министър-председателят на Обединеното кралство, Кийр Стармър, пламенно заяви в официално обръщение от името на Даунинг стрийт: „Ние сме до Израел“. Ето ви един човек, който не е проявил и най-малката част от това съчувствие за десетките хиляди араби, избити от Израел, от Палестина до Ливан. Каква дума има за това несъответствие в отговора, освен расизъм?

За щастие това не са вселените, обитавани от британското общество. Две трети от гласоподавателите към този момент имат неблагоприятно мнение за Израел, в сравнение със 17%, които декларират, че са положително настроени: рекордно ниско ниво на одобрение. Седем от 10 души вярват, че Израел извършва военни престъпления (само 8% са на обратното мнение). 54% смятат, че трябва да бъде издадена заповед за арест на Бенямин Нетаняху за военни престъпления и престъпления срещу човечеството 15% са против).

Но тази преданост към Израел сред нашите управленци е оцелявала и след периоди на по-големи зверства, както и на по-силно изразено отвращение в обществото. В един рационален свят застъпничеството за съюз с държава, свързана с такъв смъртоносен хаос, би ви изхвърлило от обществото; тук това е мейнстрийм, една достойна позиция, а тези, които са насъгласни с нея, са демонизирани като омразни екстремисти.

Какво още трябва да направи Израел, за да се промени тази нагласа у британските лидери? Израел извърши най-ужасяващите убийства на деца в наше време - от снайперистките изстрели в главите на малки деца до избиването на ужасени семейства в колите им, а сега вече е ясен и умишленият опит да се умори с глад цялото население. Израел е обвиняван в изнасилвания както на задържани мъже, така и на жени, докато Save the Children осъжда израелските войници за сексуално насилие над палестински деца в затворите. Израел уби най-малко 885 здравни работници и остави жени с цезарово сечение и деца с ампутации без упойки. Израелските войници избутват палестински тела от покривите в сцени, напомнящи за Ислямска държава. Междувременно израелски министри, политици, армейски офицери, войници и журналисти се състезават в смразяваща кръвта убийствена и геноцидна реторика.

Ако държава, враждебна на Запада, беше виновна за толкова непристойни зверства, щеше да има широко разпространен консенсус, че това е едно от големите престъпления на нашата епоха. Но, както казва палестинският адвокат Даяна Буту, „Светът ни казва, че нищо не може да оправдае 7-ми октомври и че всичко, което Израел направи, може да бъде оправдано със 7 октомври.“ Лесно е да се съсредоточим върху най-яростните защитници на действията на Израел, но нека не пропускаме и тези - коментатори и обществени фигури, които запазиха услужливо мълчание или кършиха ръце, въпреки че тяхната страна е съучастник в тази безкрайна кървава баня, най-малкото като продава оръжия на Израел. Ужасите от миналото ни винаги са били възможни благодарение на мълчанието.

Сериозно, какво още е нужно? Какво зверство трябва да извърши Израел, за да се превърне в обществен позор защитата на съюза с него? Съществува ли изобщо граница? И какви ужасни последици ще пожъне Западът, след като така безапелационно казва на света, че отнетите арабски животи нямат абсолютно никаква стойност?

Автор: Оуен Джоунс

Източник: "Гардиън"