Чета плахата реакция на българското МВнР на македонската провокация към страната ни и за сетен път се убеждавам в безгръбначието на дипломацията ни.

Вместо да отговори с твърд тон на обидните квалификации към България и българския народ, отправени от премиера Мицкоски и неговия икономически министър, българското външно министерство излиза с плаха декларация, в която се открояват три унизителни за нас пробойни:

Първо, МВнР категорично отказва да влиза в „подобен неевропейски и несъвместим с доброто възпитание тон“...

Точно обратното: дипломацията ни трябва остро да реагира на Скопие, а не да завира главата си в пясъка. Добрият тон тук е не само неуместен, но безличен и издаващ слабост, вместо да демонстрира сила.Та ние сме 13-вековна държава държава, а не територия, с която може да се гаври всеки съсед!

Второ, в текста на външното ни ведомство съзирам не твърд отговор на недопустими епитети и обиди, а умоляващ Скопие тон, абсолютно неадекватен на ситуацията. Авторите на този малодушен текст са го писали с едничката мисъл да не засегнат някого – хроничен порок, дълбоко вкоренен в речника и делата на евроатлантическата ни дипломация. Вместо да чуем ултимативно предупреждение към Мицкоски, че София може да върне евроветото заради нестихващата антибългарска кампания, четем поредното умолително послание: „За пореден път припомняме ключовото значение на развитието на добросъседски отношения за европейското бъдеще на Република Северна Македония...“

В МВнР не разбраха ли, че не СР Македония, а България е член на ЕС? И не ние, а те трябва да показват и доказват добросъседството си!

Трето, като безпомощна държавица, нямаща сили сама да се защити и достойно да отвърне на грозни съседски обиди, МВнР върши героически ход, от който всъщност трябва да се срамува.

Та какво по-срамно от това сълзливо изречение в декларацията на МВнР на Република България: „Нашите партньори са уведомени за непредизвиканите провокации, целящи включително разрушаване на диалога..."

Чета и ме е срам от дипломацията ни, малодушно търсеща помощ от Брюксел, вместо да предложи на парламента веднага да върне ветото.

А решението е просто и е в две стъпки: в един и същи ден България изтегля „за консултации“ в София българския посланик в Скопие и връчва протестна нота на македонския посланик в София.

Да видим дали и кога служебният премиер Главчев ще нареди това на служебния външен министър, който очевидно се бои временно да изтегли нашия посланик.

Ако наистина е суверенна държава, бранеща своето достойнство, България няма друг полезен ход. Засега.

Автор: Велизар Енчев

https://glasove.com/intervyuta/mvnr-unizitelno-ridae-pred-bryuksel-vmesto-da-ostro-da-reagira-na-mitskoski-i-iztegli-balgarskiya-poslanik-v-skopie#google_vignette