- Руснаците остават в зоната си на комфорт на източния бряг на Днепър, но ситуацията може коренно да се промени, ако преминат Днепър. Проблемът възниква става след това. Какво ще правят след това? Да преминат Днепър и да продължат отвъд Киев чак до Лвов? Или да спрат дотам и да оставят в крайна сметка една умалена Украйна да продължи да съществува? Тоест, ако руснаците искат да постигнат целите си, те ще се изправят пред дилема. Несъмнено заради това днес Владимир Путин поставя акцент върху преговорите, защото добре вижда, че ситуацията не може просто да застине върху линията на Днепър. Впрочем това биха искали и американците - украинците да оставят част от своята територия на Русия, но в замяна на това Русия да не отива по-далеч.

- От края на 2022 г. американците смятат, че тази война няма да завърши с украинска победа, няма да завърши с руско поражение, а просто допринася за отслабването на Русия, но няма да успеят да я победят. Затова американците се опитват любезно да се измъкнат, но те го правят меко, не искат да изоставят Украйна. Те биха искали Украйна да разбере, че ситуацията, такава каквато я представяха досега - за решителна победа срещу Русия, няма да се случи и че днес трябва да се приеме реалността, а не химери. Това е американската позиция и виждаме, че американците се опитват да успокоят играта.

- Целта на американците на този етап е да замразят конфликта, наистина да се стигне до корейска ситуация. Затова те не искат да дават претекст на Русия да унищожи напълно Украйна. Това изобщо няма да служи на техния проект. Затова американците имат “по-мек” подход, отколкото европейците, които са силно повлияни от поляците и балтийските страни и г-жа Фон дер Лайен, която има почти болезнена антируска ненавист. Точно обратното, той е в динамиката на засилване на украинските способности и на химеричната идея за възможна победа срещу Русия, казва Жак Бо, бивш член на швейцарското стратегическо разузнаване, който е участвал в програми на НАТО в Украйна през 2014 и 2017 г.

- Добър ден, Жак Бо!

- Добър ден!

- Вие сте бивш член на швейцарското стратегическо разузнаване, специалист по страните от Източна Европа и бивш ръководител на доктрината за мироподдържащите операции на ООН. В началото на годината публикувахте четвърта книга за войната в Украйна, озаглавена “L’Art de la guerre russe. Comment l’Occident a conduit l’Ukraine à l’échec” (Руското военно изкуство. Как Западът доведе Украйна до провал), в издателство “Макс Мило”. Днес ще говорим за събитията, които бяха на първа страница през последния месец и, на първо място, каква е обстановката днес в Украйна?

- Обстановката може да се обобщи по следния начин: днес е 6 септември, т.е. точно един месец след началото на украинската операция в Русия и можем да кажем, че украинците все още окупират малка част от руската територия, но ситуацията е стабилизирана. Същевременно на основната фронтова линия, тъй като основните сражения все още се водят в Донбас, украинският фронт бавно се срива, но с ритъм, който се ускорява. Освен това ситуацията в Украйна се влошава от гледна точка на управлението и положението в страната.

Защо украинското нахлуване беше замислено от Зеленски като план за победа? За да разберем, трябва да се върнем малко по-назад, към мисълта на Клаузевиц, от която се ръководят и руското военно мислене, и в по-малка степен украинското. Във всеки конфликт всяка от страните има един елемент, от който според Клаузевиц произтича нейният военен капацитет. За Русия този централен елемент при воденето на войната е стабилността на страната. Това е възприятието на руснаците, а също и на украинците. Затова президентът Путин беше заинтересован да води войната извън територията на Русия и условията на живот на руското население да не се променят, въпреки провеждането на специалната военна операция в Украйна. Украинците много добре го разбраха и от началото на военната операция се опитват да пренесат конфликта на руска територия. Те го направиха с терористичните атентати срещу Татарски, Дугин и т.н., включително атентатът срещу центъра “Крокус” в околностите на Москва, след това с различни атентати срещу рафинерии, военни съоръжения, цивилни обекти вътре в Русия. Идеята е, пренасяйки тази нестабилност на руска територия, да накарат руското население да си задава въпроси за конфликта и в крайна сметка да постави под въпрос решенията и легитимността на руското правителство. Това е целта. Фактът, че дойдоха с военна операция вътре на руска територия, за украинците наистина беше план за победа, както каза Зеленски. Няколко седмици преди нахлуването в Курска област той каза “трябва да накараме руснаците да почувстват войната на своя територия”. Тоест това наистина е стратегически подход. Целият проблем е, че колкото и умна да е тази стратегическа идея, тя трябва да бъде обвързана с оперативните средства, които имате, за да я осъществите, защото украинската армия е много сериозно деградирала от пролетта на 2022 г. насам, тя зависи от Запада. Самият Зеленски го каза през май-юни 2022: “От този момент ние сме зависими от западните страни за нашето въоръжение”. Следователно наистина има много сериозен упадък, което доведе до доставката на танковете “М1 Ейбрамс”, “Леопард 2” и т.н. в края на 2022 - началото на 2023 г. и след това доставките продължиха до 2024 г., тъй като голяма част от тази техника беше унищожена по време на контраофанзивата през юни 2023 г. Тоест това е последователно изтощаване на украинския потенциал, започнало през 2022 г., което съответства на идеята, обявена от Владимир Путин на 24 февруари 2022 г. - “Целта е демилитаризация и денацификация на Украйна”.

- Какви са проблемите на Украйна, свързани с тази операция?

- Проблемът на Зеленски с осъществяването на операцията в Курска област, която като стратегическа идея не е лоша, е, че тя трябваше да бъде обезпечена със значителни ресурси. Но това не беше така и всъщност с тази операция украинците се отслабиха по три начина. Първият начин е, че за да докарат ресурсите в Курското направление, те трябваше да оголят силите, които се сражаваха в основната зона на фронта - Донбас. Трябваше да изтеглят сили от този решаващ регион, за да ги докарат в Курск. Тоест това е разреждане на украинските сили. Има и второ последствие и то е, че разпростирайки се в Курск - и това се вижда, когато погледнем картата - Украйна разшири фронтовата си линия до повече от 1000 километра.

Фронтовата линия на основните сражения е приблизително около 900 км, а Курск е 150 км по-далеч. Тоест фронтовата линия за украинците се простира на 900 км., а това означава, че се разширяват логистичните линии. Следователно има едно първо разреждане, което се дължи на преместването на сили, и едно второ разреждане, което е намаляване на гъстотата на войските по цялата фронтова линия, тъй като тя се е разширила. Има и трети елемент, който не е в полза на украинците и той е, че започвайки нова операция на фронта, която е много отдалечена от основните операции, той не успя да създаде синергия, за да облекчи товара на сраженията в Донбас. Така Украйна почти доброволно се отслаби, защото тези операции изобщо не облекчават това, което се случва в Донбас. И днес виждаме, че обстановката в Курска област се стабилизира, виждаме украински сили, които се вземат от Курск, за да се вкарат отново в Донбас, т.е. наистина има проблем.

- Били ли са в течение руснаците с тази операция?

- Беше поставен въпросът дали руснаците са позволили извършването на тази офанзива към Курск или наистина са били изненадани. Когато разгледаме събитията преди 6 август 2024 г., т.е. преди началото на украинската операция, виждаме, че руснаците са изтеглили сили от района на Херсон и по-конкретно 810-та артилерийска бригада на морската пехота, за да я изпратят в района на атомната централа в Курчатов, или Курската АЕЦ. След това те позиционираха специалните сили “Ахмат”, чеченски спечцасти, част от Националната гвардия, които нашите медии представят като чеченска милиция, но това не е чеченска милиция, а част от руската Национална гвардия, и те бяха изпратени в района на Курск. Това ясно показва, че руснаците са разбрали, че се очертава офанзива в тази област. Украинците са подготвили тази офанзива с относително малка група и несъмнено това е причината руснаците да разположат в тази област също относително ограничени сили. Веднага след началото на своята офанзива украинците много бързо изтеглиха военни части от Донбас, за да ги прехвърлят в Курска област. От комюникетата на руския Генерален щаб се вижда, че в началото руснаците са засекли около 1000-1200 души, но много бързо те се увеличават на 8000-9000, дори 11 000 души. За да бъдат дискретни, украинците са тръгнали с относително малка военна сила и много бързо са докарали ресурси, за да се опитат да укрепят Курския участък.

Защо нямаха успех в този участък, въпреки че беше относително оголен? Знаем, че той отдавна е бил оголен, тъй като през април 2023 г. документи, които изтекоха от американското разузнаване, показаха, че гъстотата на руските военни части срещу украинците в Курския участък, е била най-слабата от всички останали бойни участъци.

Имаше три възможни направления на атаки по време на украинската контраофанзива през 2023 г.: Херсонският сектор, Запорожкият сектор и секторът между Белгород и беларуската граница, чийто център се намира в Курск. И в тези три сектора най-благоприятната гъстота за украинците беше в Курския сектор. Въпреки това контраофанзивата не беше извършена в района на Курск. Защо? Просто защото този сектор, който беше нападнат от украинците на 6 август, е зона, наречена от военните пехотeн терен, т.е. много хълмиста, много гориста, с относително малко пресичащи я пътища и много малки селца, т.е. много слабо урбанизирана зона, която е неудобна за големи механизирани операции. Украинците искаха да проведят механизирана операция, това видяхме впрочем в района на Работино през юни 2023 г. Вероятно руснаците не са взели големи защитни мерки в този район, именно защото това е труднодостъпен терен за големи механизирани операции. И точно това наблюдаваме днес, през септември 2024 г.: украинците атакуваха с танкове и бронирани машини, движението на тези машини беше ограничено до пътищата, тъй като те практически не могат да излязат извън тях заради географията. В резултат на това тази техника беше унищожена и след едномесечна офанзива в Курското направление, украинците загубиха около 500 бронирани машини и около 80 бойни танка.

Виждаме също, че естеството на тези танкове e различно - има “М1 Ейбрамс”, стари чешки и полски танкове, т.е. бивши руски танкове, “Леопард”, следователно нещо като руска салата от бронирани машини, което показва, че не е имало оперативно единство на тези танкове, капацитетът е бил много нееднакъв и наистина са взели всичко налично за извършването на тази офанзива. Тази техника сега е унищожена. Ето защо операцията в Курска област като стратегическа идея не е лоша, но стратегията не е съгласувана с наличните средства и това наистина е грешка на украинското ръководство.

- Била ли е одобрена тази операция от украинския генерален щаб?

- Изглежда - и това вероятно обяснява проблемите, които има военнополитическото ръководство на Украйна, че главнокомандващият ген. Сирски на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), е бил много скептичен за тази операция и решението за нея явно е взето от самия Зеленски. Многократно видяхме проблеми по време на този конфликт - от руска страна ръководството е стриктно военно и дори когато нашите медии казват “Путин иска това, Путин иска онова”, в действителност операциите са планирани от руския генерален щаб, т.е. от ген. Герасимов, а не от политиците. От украинска страна обаче ръководството е много по-политическо, отколкото военно. Затова има такива различия между военните ръководители и политическото ръководство, които видяхме многократно.

Помним случая с ген. Залужни, който беше освободен в началото на годината и изпратен като посланик в Лондон, докато той беше, както казваха някои, “човекът на Вашингтон” в украинското ръковоство. А днес според слуховете има проблем с ген. Сирски заради офанзивата в Курска област.

- Какви са военните доктрини на руската и на украинската армия?

- За руснаците центърът на тежестта е стабилността на страната. За украинците центърът на тежестта е наративът, политическото измерение на конфликта и затова във военното ръководство на операциите има много по-голяма намеса на политиците и на съветниците на Зеленски, които не са военни. В оперативното изкуство за един военен, особено за руснаците, най-важното в битката не е завладяването на територия, а унищожаването на силите. Това води началото си от Клаузевиц както в руската, така и в украинската военна мисъл, но украинската е променена от западното влияние. Главното в тази част на света е, че трябва да се сражават, за да унищожават сили. Но украинците поставят акцента върху териториалните измерения, тъй като това е страна, която защитава територия и за тях изоставянето на квадратни метри земя е равнозначно на поражение. Но за един военен изоставянето на терен е подчинено на унищожението на силите. Защо? Първо, защото винаги може да си върнете терена, дори и да сте го загубили, може да го превземете отново, докато силите не може да ги върнете обратно. Щом са унищожени, значи са унищожени, свършено е с тях. През септември 2022 г. руснаците се изтеглиха в боен ред от района на Харков, виждайки, че украинците ще атакуват. Знаем, че е било в боен ред, защото големите складове с боеприпаси, които изискват няколкодневно преместване, са били пренесени преди идването на украинските сили, т.е. руснаците не са си тръгнали в безредно бягство пред украинците, а в боен ред, изпреварвайки украинската интервенция, предпочитайки да изоставят терена, вместо да защитават зони, които не искат да защитават.

А откъде знаем, че не са искали да го защитават? Както писах в книгата си “Ukraine entre guerre et paix” (Украйна между война и мир), през юли 2022 г., т.е. няколко месеца преди украинската операция, когато погледнем гъстотата на силите, виждаме, че руснаците са имали много малко сили в района на Харков и следователно наистина не са имали намерение да го защитават.

През октомври 2022 г. се случи абсолютно същото нещо в района на Херсон, където преди украинската интервенция руснаците имаха време да превземат елементи, които смятат за важни за руската история - като останките на княз Потьомкин, който е бил в този район и има гробница в Херсон -, те бяха пренесени, както и няколко произведения на изкуството, за да не бъдат повредени от украинските сили. И това е било направено преди украинската интервенция. Руснаците са се изтеглили в боен ред, предпочитайки да изостяват терена, вместо да губят сили, може би с идеята по-късно отново да превземат тези земи.

Украинската логика е много различна: те се вкопчват във всеки милиметър земя, губят военни части - такъв беше примерът в Бахмут, видяхме го в Авдеевка и в други участъци, където украинците се вкопчват в земята, в крайна сметка губят военни части за зони, които можеха да изоставят, да прегрупират силите си и да проведат контраофанзива, т.е. да имат по-динамична визия за сраженията, но украинската визия изобщо не е такава. И точно това виждаме днес в Курск. Днес украинците губят сили в Курска област. В началото на септември 2024 г. според данните на руския генерален щаб, които трябва да приемем предпазливо, но тъй като нямаме други данни, работим с тези - според руския генерален щаб украинците са загубила в Курска област 9000 души. Когато се върнем към числата, които споменахме преди малко за украинското нахлуване, виждаме, че 9000 души загуба са почти това, което украинците са използвали в началото на офанзивата в Курска област (на 16 септември руското МО съобщи, че общо по време на бойните действия Киев е загубил над 13 800 военнослужещи - бел.пр.). Това означава, че сега там има второ попълнение и че са загубили изключително ценни сили, които можеха да използват в Донбас.

- Какъв е напредъкът на руската армия в Донбас?

- Руснаците се възползваха от украинското отслабване по цялата фронтова линия, за да проведат контраофанзива в Покровското направление и Краматорск. Това са две зони, които се намират зад отбранителната лииня, която украинците създадоха около Донбас още от 2014 г. Тази укрепена зона се базира на поредица от укрепени селища - спомняме си Северодонецк, Бахмут, Авдеевка по на юг, т.е. цялата тази линия е от укрепени градове и села, а днес руснаците могат да напредват. Покровск, почти в центъра на фронтовата линия, и Краматорск на север, са два града, които за руснаците са на изхода на украинската отбранителна линия, логистични възли, които през последните години снабдяваха тази линия на отбрана. Тези градове все още са относително слабо защитени, защото бяха главно логистични центрове и нямат нужните укрепления за дългосрочна отбрана. Ще видим какво ще стане, защото във всички случаи битката в градска зона е доста рискована. Но какво означава това? Това означава, че когато руснаците преминат Покровск и Краматорск, ще бъдат в напълно отворен терен. Районът на Донбас е изключително застроен, целият Донбас е индустриална зона, затова Съветският съюз даде Донбас на Украйна - през съветската епоха тя беше главно земеделска република и затова присъединиха към нея Донбас, който имаше промишлен капацитет. Районът на Донбас разполага с много предприятия, големи заводи, големи производствени центрове, които лесно могат да бъдат защитени, в тях могат да се разполагат отбранителни системи, има много въглищни мини и т.н., в които могат да се складират боеприпаси. Но когато руснаците излязат напълно от тази зона, те ще се окажат в широките степи, които стигат до Днепър.

Това е в общи линии настоящата ситуация, а руснаците се оказват в ситуация на дилема. Защо? Все още не се е стигнало дотам, но мисля, че ще има дискусии както в полититическото, така и в руското военно ръководство, защото когато преминат Покровск, руснаците на практика ще имат отворен терен до Днепър. А когато достигнат Днепър, те на практика ще окупират цялата зона, която е благоприятна за тях. Нека така да го кажем. До източния бряг на Днепър е много силно рускоезична зона, зона с руска култура, с много връзки с Русия. Основната част от рускоезичното население се намира в южната и източната част, Донбас и южният район - Мариупол и т.н., но колкото повече се приближават до Донбас, толкова по-смесено става населението и следователно има все повече украинскоезични жители. Голяма част от тях вече емигрираха към западната част на Днепър, но все пак има останали, така че все още ще има една малка опозиция на руснаците, но тя ще отслабва и би могло да се каже, че ако руснаците стигнат до Днепър, те все още ще бъдат в зоната си на комфорт. Проблемът възниква става след това. Какво ще правят след това? Да преминат Днепър и да продължат отвъд Киев чак до Лвов? Или да спрат дотам и да оставят в крайна сметка една умалена Украйна да продължи да съществува? Ако се осланяме на целите, определени от руското ръководство и по-конкретно Владимир Путин, т.е. демилитаризацията - премахване на заплахата, която съществуваше за рускоезичното население, и следващата цел - неутрализиране на Украйна, тогава в една Украйна, свободна от всичко руско, ако мога така да се изразя, една Западна Украйна, където антируското чувство е относително силно, ще бъде много трудно да се постигне неутралитет на Украйна. Тоест, ако руснаците искат да постигнат целите си, те ще се изправят пред дилема. Несъмнено заради това днес Владимир Путин поставя акцент върху преговорите, защото добре вижда, че ситуацията не може просто да застине върху линията на Днепър. Впрочем това биха искали и американците - украинците да изоставят част от своята територия на Русия, но в замяна на това Русия да не отива по-далеч. Ситуацията не е много по-различна от тази в Корея, т.е. конфликт, който не е решен, който все още е действащ, с демаркационна линия между една прозападна и една проруска част. Доста трудно е да се каже какво ще бъде решението на руснаците на този етап, защото е ясно, че ако руснаците решат да преминат Днепър и да се сражават в Украйна, те вероятно ще имат успех срещу редовната украинска армия, но ще се изправят пред друг проблем, който е народната съпротива, която несъмнено ще бъде относително силна. Досега не сме я забелязали в частите, окупирани от Русия - там няма народна съпротива. Защо? Защото районите, окупирани от Русия, са главно проруски райони и винаги са се чувствали руски, към тях украинците невинаги са се отнасяли добре и това е ситуация, която западните страни отказаха да видят. Ако украинците се отнасяха по-добре със своите рускоезична малцинства, несъмнено нямаше да се стигне до днешната ситуация. Но днес тя е такава и затова казвам, че руснаците остават в зоната си на комфорт на източния бряг на Днепър, но ситуацията може коренно да се промени, ако преминат Днепър.

- Какво е състоянието на духа на украинците - военни и цивилни?

- В Украйна, имам предвид Украйна, която все още е под украински контрол, ситуацията също не е блестяща. Ще пропусна икономическите, промишлените трудности, свързани с унищожаването на енергийните инфраструктури. Самите украински ръководители казаха, че днес са във военна икономика. Западните страни насърчиха създаването на оръжейни заводи на украинска територия и в резултат на това руснаците прецениха, че е напълно легитимно да унищожат енергийните инфраструктури, които позволяват производството на военна техника. Тоест има логика в ръководството на руските операции. Това е друго възприятие за нещата, но трябва да видим, че украинското ръководство е изправено пред други предизвикателства, които изобщо не се споменават. Наскоро чух една журналистка да казва по един френски канал, че няма съпротива в Украйна. Това не е вярно. Има съпротива в Украйна, доста силна съпротива. Това е съпротива, разделена между две тенденции: от една страна, има гражданска съпротива срещу принудителната мобилизация, която правителството в Киев трябваше да въведе, за да подхранва армията си, която постепенно се разпада в хода на руските операции. Има актове, които някои биха могли да нарекат “терористични”, каквито са запалването на коли или офиси на украинските служби за набор на войници, и те зачестиха. Това не са непременно хора, които подкрепят Русия, а хора, които не подкрепят принудителната мобилизация на украинци. Затова говоря за украинска гражданска съпротива и тя е доста силна, защото на практика поставя в опасност живота на всички украинци, набиращи войници, изпращани в селата, а все повече и в градовете, за да търсят млади хора, които да бъдат изпратени на фронта. А има и друга съпротива, която споменавам в книгите си и особено в последната - “L'art de la guerre russe” (Руското военно изкуство), която е руска съпротива вътре в Украйна. Очевидно никога не се говори за нея в нашите медии, но тя е там, това е съпротива, като онази, която е имало във Франция по време на Втората световна война. Това е военна съпротива, която извършва атентати срещу транспортни инфраструктури и по-конкретно железопътни линии, за да попречи на изпращането на боеприпаси; това е съпротива, която унищожава складове с боеприпаси почти навсякъде в Украйна; това е също съпротива, която предава информация за руските ракетни атаки. Това е изключително активна съпротива, която играе почти същата роля като френската Съпротива в началото на 1944 г. приблизително до Десанта в Нормандия - да попречи на германските подкрепления или да ориентира съюзниците за основните цели за атака. Точно същият сценарий се развива в Украйна и тези движения правят редовни съобщения. Най-известното е “Руски Херсон” и това действително е военна съпротива вътре в Украйна.

Склонни сме да я забравяме, защото в нашите медии не говорят за нея, но тя е там и несъмнено е един от важните елементи - много коментатори отбелязаха нарастващата прецизност на ракетните удари срещу заседания на генералния щаб или струпване на чуждестранни наемници и т.н. Тоест неща, които трудно се засичат чрез сателит, но могат да бъдат засечени чрез човешкото разузнаване, осигурявано от елементите на съпротива, които съществуват в украинското общество. И точно това се случва.

Това ми позволява да повдигна друг въпрос, който също много малко се споменава от западните коментатори, а той е, че има украинци - украински украинци - които са преминали на руска страна и служат в руската армия. Например батальонът “Богдан Хмелницки”, съставен единствено от бивши украински войници, които се бият в руската армия. Тези бивши украински войници смятат, че могат да се борят срещу украинското правителство. Това показва, че единодушието, което се опитват да покажат на Запад в полза на Зеленски, също се разпада вътрe в Украйна. Преди два дни украинският външен министър подаде оставка. Както казах, има несигурност около съдбата на ген. Сирски. Виждаме, че в Украйна има много граждани, военнослужещи и политици, които започват да се питат за същността на конфликта в Украйна. Вече споменах статията в “Киев пост”, чието заглавие е “Войната в Украйна не е само за Украйна”. И статията казва: “Путин има право за това: Войната в Украйна не е само за Украйна”, войната в Украйна е всъщност война между Русия и Запада.

Тази статия в “Киев пост”, който не можем да заподозрем, че е прокремълски, подчертава една констатация на украинците, въпреки западният наратив, разпространяван от западните медии, а именно, че войната в Украйна се води от Запада срещу Русия и че използват Украйна като инструмент, за да се бият срещу Русия.

- Каква е американската позиция, както и европейската позиция, която иска битката да продължи?

- Американците разбраха, че конфликтът в Украйна е загубена кауза. От доста време, от ноември 2022 г., знаем, че американците са посъветвали Зеленски да върви към диалог с Русия.

Това означава, че още тогава - а си спомняме, че в края на 2022 - началото на 2023 г. техниката, която беше доставена, за да се подсили украинската армия, също беше изчерпана - и още в този момент американците са разбрали, че вероятно контраофанзивата няма да има успех. Така че от края на 2022 г. американците смятат, че тази война няма да завърши с украинска победа, няма да завърши с руско поражение, а просто допринася за отслабването на Русия, но няма да успеят да я победят. Тази позиция се затвърди в началото на 2024 г. - спомняме си трудностите, които имаха САЩ за приемането в Конгреса на помощта от 61 милиарда за Украйна. В перспективата на възможна победа на Доналд Тръмп на изборите, идеята да продължат да упорстват и да изпращат средства в Украйна, които потъват като в черна дупка, не е особено радваща перспектива. Затова американците се опитват любезно да се измъкнат, но те го правят меко, не искат да изоставят Украйна. Те биха искали Украйна да разбере, че ситуацията, такава каквато я представяха досега - за решителна победа срещу Русия, няма да се случи и че днес трябва да се приеме реалността, а не химери. Това е американската позиция и виждаме, че американците се опитват да успокоят играта. Има много оръжия, умни оръжия, които те са доставили, но които не донесоха очаквания успех.

Говоря за умни артилерийски боеприпаси, за някои дронове, за управляеми бомби и т.н., които постепенно бяха изтеглени от това, което американците дават на украинците, просто защото видяха, че тези системи лесно са смущавани или стават неоперативни заради руските мерки за електронно противодействие и в резултат няма смисъл да бъдат разполагани на украинска територия.

Американците констатират впрочем - такъв е случаят с ракетите АТАКМС - че нямат промишлен капацитет, за да издържат на ритъма на украинските нужди.

Така че американците не искат да изоставят Украйна, но искат Украйна да прояви повече реализъм в начина на водене на война. Мисля, че така може да се определи американската стратегия на този етап. Американците се опитват да избегнат ожесточаване на ситуацията, не толкова защото се страхуват, че руснаците могат да използват ядрено оръжие, мисля, че няма да се стигне дотам, дори съм сигурен, че няма да стигне дотам, нито от едната, нито от другата страна впрочем, защото руснаците нямат абсолютно никакъв обективен критерий за използването на ядрено оръжие. Не това е проблемът. В замяна на това, американците констатират, че ако руснаците натиснат газта, така да се каже, ще бъде още по-трудно да подкрепят Украйна. Сега вече е трудно и те виждат, че руснаците следват това, което каза ген. Суровикин на 18 октомври 2022 г., по онова време главнокомандващ на руските сили на украинския фронт: “От този момент няма да правим големи операции, щадим хората си и унищожаваме украинския враг”. Той дори използва термина “смиламе”.

Тоест идеята е да унищожават в дълбочина украинската армия, като същевременно щадят войските си. Но това не означава, че нямат възможност да направят нещо друго. И руснаците много добре могат да направят нещо друго, ако изведнъж им дадат повод да натиснат газта. Американците много добре разбраха, че е по-добре конфликтът да продължи на бавен огън, отколкото да накарат руснаците да увеличат скоростта. Затова американците не дадоха позволение на британците да използват ракетите “Сторм шадоу”, защото тези ракети, създадени чрез френско-британско сътрудничество впрочем, имат американски компоненти и заради законодателството за употребата на оръжия, американците имат право да наложат ограничения на употребата на оръжия или на елементи, компоненти, които са доставили на британците.

Точно в този контекст американците наложиха рестрикции за употребата на “Сторм шадоу” и по-конкретно за използването им в дълбочина на руска територия. Американците разрешиха единствено използването на АТАКМС и на други оръжия, които са доставили на украинците в граничната зона, т.е. в района на Харков, до района на Белгород, но не по-далеч.

- Наистина ли американците са били против офанзивата в Курска област?

- Американците наистина са се противопоставали на офанзивата в Курска област и между другото “Вашингтон пост” го каза. Заглавието беше: “Атакувайки Курск, Украйна премина червените линии и на Москва, и на Вашингтон”.

Противно на онова, което разправяха френските коментатори, че операцията е планирана с американците, не мисля, че това е така, защото американците не са били в течение, както не са в течение за много елементи от украинското военно планиране и това много добре се видя в секретните документи, които изтекоха през април 2023 г. Американците не познават детайлите от украинското военно планиране, украинците не го споделят, така че американците са били изненадани от тази украинска военна инициатива, която съвсем не върви в тяхната посока. Това показва, че американското всемогъщество и влияние имат граници и че дори съюзниците на Съединените щати невинаги следват съветите им. Украинците нямат достатъчно въоръжение, но ако имаха, можеха много лесно да не се подчинят на това, което казват американците и да атакуват в дълбочина руската територия. Тревогата, която възниква сега е свързана с евентуалната доставка на ракети JASSM, които са ракети, изстрелвани от самолети, например от F-16 или от украински самолети руско производство, чиято версия с далечен обсег би могла да достигне Москва. Известно е, че се водят дискусии за доставката на този тип ракети, но много вероятно американците биха доставили версията на тази ракета за къси разстояния, отколкото за далечни разстояния. На този етап не се знае, но ако човек следи логиката на американците, тяхната идея би била по-скоро да не ожесточават ситуацията. В действителност целта на американците на този етап е да замразят конфликта, наистина да се стигне до корейска ситуация. Затова те не искат да дават претекст на Русия да унищожи напълно Украйна. Това изобщо няма да служи на техния проект. Затова американците имат “по-мек” подход, отколкото европейците, които са силно повлияни от поляците и балтийските страни и г-жа Фон дер Лайен, която има почти болезнена антируска ненавист. И виждаме, че от страна на ЕС няма абсолютно никакво желание за усмиряване. Точно обратното, той е в динамиката на засилване на украинските способности и на химеричната идея за възможна победа срещу Русия. Урсула фон дер Лайен спомена съвсем наскоро, че Украйна защитава свободата и т.н. и т.н., разбираме това послание, но е трудно да видим къде е целта, в кой момент ще сметнат, че Украйна е защитила свободата. В един конфликт трябва да има момент, в който да кажете “постигнахме целта си за защита на свободата”. Това би могло да бъде да влязат в Москва и да забият украинското знаме, но добре виждаме, че това не е нещо изпълнимо, правдоподобно. Хубаво е да кажеш, че Украйна трябва да защитава своите свободи, но какво определя, че тя е постигнала тази цел? Дали ще постигне тази цел, когато вече не съществува? Това е въпросът, който заслужава да бъде поставен и който нито един европейски лидер не постави.

Но да се върна към американците. Сигурното е, че американците имат по-реалистична и по-рационална визия от европейците, дори и все още да не са намерили правилната позиция, но това е друг въпрос. Въпреки това тяхната позиция е по-реалистична от тази на европейците и виждаме, че дори НАТО, който е въоръженото крило на САЩ, в НАТО, за разлика от ЕС, има определена реторика, но не се ангажира още повече в конфликта. Затова повечето инициативи на европейски страни в помощ на Украйна се осъществяват в рамките на двустранни договори, а не в рамките на НАТО. Това е много важно да се припомни, защото коментаторите често забравят, че има цяла мрежа от двустранни договори, които бяха подписани с Украйна и които могат да послужат за основа за оперативна военна помощ от европейските страни. Но тя не е координирана от НАТО, а е независима от НАТО и неговата структура. Това означава, че ако европейски страни се ангажират, това не е по схемата на прочутия член 5 от Вашингтонския договор, което изключва евентуалната употреба на ядрена сила. През последните седмици виждаме, че след големите лирични отклонения на Еманюел Макрон от февруари за изпращането на войски в Украйна, днес езикът на европейските страни - но не и на ЕС, който остава все така в подкрепа на тоталната война срещу Русия! - но в европейските страни това е тотална война между Русия и Украйна, но ние участваме минимално, даваме оръжия и пари, но не повече.

Неотдавна в Полтава руснаците нанесоха удар, който унищожи военна академия, специализирана в обучението на свързочници, или на електронна война, и бе спомената смъртта на определен брой шведски военни съветници при този удар. Какво е обяснението за това? Трябва да се върнем няколко седмици назад, тъй като Швеция обеща на Украйна да предостави самолети S100D, които са самолети за ранно предупреждение, относително малки, които имат много дълга антена върху корпуса, която позволява да се наблюдава въздушното пространство и да се координира дейността на военновъздушните сили и на силите за противовъздушна отбрана (ПВО). Тези апарати, обещани от Швеция, позволяват да се координират едновременно ПВО и авиацията, а за това трябва да бъдат обучени екипажи.

Тези машини S100D могат да поемат щафетата от радарите, използвани за “Пейтриът” или системи като NАSAMS и т.н., и откриването на целите от тези апарати може да бъде поето от тези машини “Гълфстрийм”. Точно това удариха руснаците. Очевидно те унищожиха определен брой чуждестранни съветници, но те унищожиха и важен капацитет на Украйна. Защото ако бъдещите екипажи на тези апарати са били унищожени, това означава, че има малък шанс тези самолети да бъдат пуснати скоро в действие на украинския фронт. Виждаме, че тази западна, европейска помощ е много ограничена като брой, ограничена е като качество и е последователно унищожавана от руснаците. Затова намаля ентусиазмът около идеята за изпращане на войски в Украйна на много западни правителства, които вече са съучастници във военните действия, защото те участват в украинските операции по един или друг начин, но това съучастие не е достигнало много видимо измерение. Ако бъдат изпратени френски полкове например, за да се бият там, видимостта ще бъде пълна и следователно провалът също ще бъде пълен, защото можем да си представим, че тези войски ще бъдат унищожени много бързо от руските удари.

- Американската агенция “Стандарт енд Пуърс” понижи кредитния рейтинг на Украй