Днес православните християни почитат празника Въздвижение на Светия Кръст Господен, известен като Кръстовден. Той е един от Дванадесетте велики християнски празника.

След страданията и разпятието Христови кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.

Българската православна църква извършва поклонение пред кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

В народните поверия се казва, че срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути, защото в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. На този ден най-възрастната жена в дома трябва да опече специален обреден хляб, наречен кръстова пита, украсен с голям кръст по средата. Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон.

Хората дори вярвали, че празникът, който по стар стил се отбелязвал на 27 септември, поставя началото на есента и денят и нощта се кръстосват (изравняват). От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

Според църковното предание Света Елена - майката на император Константин Велики, била ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните.

Усилията й се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 година. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

Хиляди се събраха с молитва за изцеление в местността "Кръстова гора" над Асеновград, на празника Въздвижение на Светия кръст- популярен като Кръстовден.

Местността "Кръстова гора" в Родопите е известна като свещено и чудодейно място, свързано с намирането на Христовия кръст от царица Елена, разказва йеромонах Серафим от манастира света троица.

"Когато започва разкопки на Голгота, намира трите кръста на Исус Христос и на двамата разбойници, разпнати отляво отдясно нему. В началото те не знаят кой е истинският кръст. През това време минава едно погребално шествие. Мъртвецът възкръсва. Те разбират кой е истинският кръст и вземат решение и го разделят на няколко части", допълва йеромонах Серафим.

Според преданието едната част от намирането на истинския Христов кръст е заровена точно на "Кръстова гора".

"Тук в тази местност "Кръстова гора", където е имало стародавен манастир, разрушен по времето на турското робство, за да бъдат избити монасите. И успяват да заровят това парче от Христовия кръст, на което се дължи и благодатното въздействие на тази местност. На "Кръстова гора" вярващият моли Бог за изцеление на своите недъзи, заключи йеромонах Серафим.

Празничната служба в манастира "Света Троица" ще бъде водена от Пловдивския митрополит Николай и Западноевропейския митрополит Антоний.