Всяка държава има задължение да управлява пространството на публичното си слово. САЩ са го направили още през 1938г., Русия през 2012г., а Франция и Грузия преди няколко месеца. Такъв закон трябва да бъде приет и в България.

Да се концентрираме е детайлите на различните закони би било погрешно, затова нека видим какви проблеми имаме в България, от какво се нуждаем, за да оздравее политическият ни живот и да заработи в полза на българските гражданите, и какви действия трябва да предприемем. Не може да се говори за обществен договор между политици и избиратели, ако няма среда, която да предписва точно правилата на взаимоотношенията. Ако няма честна конкуренция, в която всички са равни, всички имат равни права и стартови условия, тогава няма и демокрация. В състезанието за управление на страната всички трябва да има равни права, възможности и ресурси, а политическата система трябва да отвори вратите си за всеки, който може да допринесе с нещо за обществото. Не знаем откъде ще дойдат тези лица. Затова трябва да поддържаме каналите за комуникация в обществото чисти и свободни от утайката.

Чуждо финансиране

Вярвате ли, че някой от чужбина ще финансира НПО в България без никакви условия!? „Ето ви, на пример, $1 000 000, бийте за демокрация в България!“ Глупаво е и наивно! Вярвате ли, че една държава би финансирала някаква организация в България, която ще се бори срещу интересите на компании от същата тази страна? Например САЩ да финансира "институт" или нещо подобно, който да убеждава обществеността, че България трябва да купува само руски ядрени реактори, защото са по-качествени, по-евтини и в страната има необходимата експертиза, за да ги експлоатира безопасно. Или обратното. Разбира се, че не!

Парите, които идават от чужбина за организации и лица в България, са незначителна част от печалбите, които те биха генерирали чрез привилегированото си положение, благодарение на тези организации и лица. Тези финансови средства обикновено идват от специални служби или групи по интереси. Те финансират дейността на политически организации (партии, движения, сдружения, "неправителствени" организации) и личности (видни "интелектуалци, анализатори и лидери на мнение"), за да реализират по-късно някакъв проект или политическа цел (което пак е вид бизнес).

Съвсем просто е: ако чужденец се появи на протест пред "АЕЦ Белене" никой няма да му повярва, че се бори за българските интереси, но агентът за влияние, с помощта на вече инсталирани политици и медии, има всички предпоставки да доведе нещата до успех за поръчителя.

Начините са финансиране ма “чужди агенти” са много и става все по-иновативни. Много организации и лица, представители на чужди интереси, получават и финансиране от бюджета на България. Тоест, ние финансираме техните инструменти за влияние. Много сериозни финансови потоци са насочени към множество НПО. Друга част от "неправителствената" дейност се финансира от фирми, свързани с властта. Те обикновено предоставят услуги, които се заплащат от бюджета, имат изключителни права за внос или производство на стоки, които изискват специално държавно разрешение. Парите, които идват от такива източници, са по същество непряко финансиране от правителството и трябва да се считат за такива. Или голяма компания финансира НПО, чиито служители работат активно за изтласкването на конкуренцията.

Членството в борд, което се плаща косвено, също може да бъде начин за финансиране на влиятелни личности. Сравнявайки опита и компетентността на "наемника" с дейността на борда или компанията помага за идентифицирането на такива агенти.

Друг начин за осъществяване на функциите на агента за чуждо влияние може да бъде и различна преподавателска, журналистическа или друга обществена дейност. Например журналист в обществена медия, където заплащането не е високо, получава, под формата на хонорари, в пъти повече, отколкото е щатната му заплата. Идентичен е случаят и с преподавателите във Висшите учебни заведения. Такива хонорари сигурно са декларирани пред НАП, но остават скири за широката общественост. Така възникват въпроси по отношението на тезите, които тези хора лансират в публичното пространство.

Обществото трябва да се защитава, следователно е задължително общественото пространство да се защитава от всякакви злоупотреби. А всеки, който участва в обществения живот и който има възможността да влияе на голям брой хора, също трябва да се придържа към ясни и конкретни правила.

Българските граждани имат право на точна и проверена информация, свързана с техния живот и тяхната държава. Те не бива да бъдат принуждавани да губят ценно време проучвайки целите и финансирането на публични лица и организации.

Ето защо е необходимо да се приеме Закон за прозрачността на чуждото влияние (Закон за чуждите агенти), който задължава всички лица и организации, участващи в обществения живот, да разкриват източниците на финансиране за своята дейност.

Действащият закон в САЩ изглежда най-подходящ за решаване на този проблем. Подчертавам, не руският, а този в САЩ, защото в него за разписани наказания за неспазването му, както и цялата необходима инфраструктура, която обезпечава този процес: институции, лица и лична отговорност. Ако нямаше злоупотреба с прозрачността, нямаше да има нужда от ограничителни мерки. От друга страна, ние искаме подредено общество, в което гражданите имат пълно доверие в журналистите, анализаторите, експертите и гражданските сдружения. В момента доверието липсва, именно заради липсата на прозрачност.

Ако приемем за достоверни думите на видни евроатлантици, които твърдят, че в България има хора, които получват по 4 хиляди от Русия, с приемането на такъв закон, всички агенти за влияние и медиите ще бъдат осветени, a финансирането им ще стане публично известно.

Интересно е да отбележим, че точно хората, които ежедневно ни плашат с “руската пропаганда”, са най-големите противниците на закона. Причините за категоричния отказ дори да се проведе обществена дискусия, по всяка вероятност, за различни. Възможно е грантовете от САЩ да са приемат за “съюзнически”, а такива от Русия - за “вражески”. Възможно е също предполагаемата “руска пропагнада” да е много удобно плашило, което се вади всеки път, когато е необходимо, но което остава винаги в сферата на неподкрепените с факти твърдения, точно както случката с “четирихилядниците”. Най-правдоподобно, на този етап, изглежда обяснението, че представителите на “руската пропаганда” ще се окажат или твърде малко, или избощо няма да ги има, а сравнението с американските грантополучатели ще бъде стряскащо.

Според медийни публикации от 2022г. само фондация “Америка за България” е раздала, под формата на грантове, над $400 млн., а американското правителство, чрез фондация USAGM - $145 млн. Данни за хонорарите на физическите лица няма.

Единственият начин да разберем кои са агентите за влияние в България е като приемем Закон.

Автор: Владислав Наков

https://glasove.com/novini/amerikanskite-grantopoluchateli-shte-sa-nay-potarpevshi-ot-balgarski-zakon-za-chuzhdite-agenti#google_vignette