Европейският съюз може да изгуби смисъла на своето съществуване, се казва в доклад за конкурентоспособността на ЕС, изготвен за Европейската комисия от бившия италиански премиер и бивш шеф на ЕЦБ Марио Драги.

По време на осемгодишния си мандат като ръководител на Европейската централна банка италианският икономист и бивш премиер Марио Драги обеща да направи "всичко необходимо", за да защити евровалутата от пазарните сътресения. Урсула фон дер Лайен му възложи задачата да спаси цялата икономика и да я върне по пътя на конкурентоспособността.

Сега след година работа, Драги излезе с дългоочаквания си доклад, който трябва да даде рецептата за бъдещето на Европейския съюз.

„Ако Европа не успее да стане по-продуктивна, ще трябва да избираме: няма да можем да бъдем едновременно лидер в новите технологии, фар на климатичния преход и независим играч на световната сцена. Няма да можем да финансираме нашия социален модел. Ще се наложи да намалим някои, ако не и всички наши амбиции. Това е екзистенциално предизвикателство. Ако Европа престане да предоставя основни ценности (просперитет, равенство, свобода, мир, демокрация в устойчива среда) и гаранции на населението, тя ще загуби смисъла на своето съществуване“, се посочва в документа.

Драги отбеляза, че в Европа икономическият растеж се забавя от началото на века, производителността намалява, а разликата в БВП и личните доходи между САЩ и ЕС по различни показатели нараства. Той обясни, че ЕС се е възползвал от благоприятната глобална среда, а чадърът за сигурност на държавите е освободил бюджетите за отбрана, за да се изразходват за други приоритети.

„В свят на стабилна геополитика нямахме причина да се притесняваме за нарастващата зависимост от държавите, от които очаквахме да останат наши партньори“, се казва в доклада.

В него се посочва, че сътресенията през последните години, конкуренцията с Китай и промяната на интересите на САЩ са довели до проблеми в европейската икономика.

Освен това ЕС „внезапно загуби“ най-важния си енергиен доставчик - Русия. В същото време Европа до голяма степен е пропуснала цифровата революция и повишението на производителността, което тя е донесла.

Драги обаче отбелязва, че ЕС навлиза в нов период от своята история, в който икономическият растеж няма да се подхранва от нарастването на населението.

„До 2040 г. се очаква работната сила да намалее с почти два милиона работници годишно, ще трябва да разчитаме повече на производителността“, обясни той.

Бившият шеф на ЕЦБ твърди също, че ЕС внася около 40% от критичните суровини и технологии от трети страни и тази зависимост няма да бъде преодоляна в средносрочен план. Освен това около половината от тези доставки идват от държави, с които Европа няма стратегически връзки.

Обръщайки внимание на въпросите на отбраната, Драги отбеляза, че нарастващият интерес на САЩ към Тихоокеанския регион и конкуренцията им с Китай значително намаляват готовността на Вашингтон да продължи да действа като „чадър за сигурност“ за Европа. На свой ред самият ЕС все още не е готов да увеличи многократно инвестициите в собствената си отбрана и дори да достигне обещаните от НАТО разходи за отбрана от два процента от БВП.

Той изтъква, че членовете на общността са направили около 78% от покупките си за отбрана от трети страни между средата на 2022 г. и средата на 2023 г., като 63% от тях са от САЩ.

Бившият шеф на ЕЦБ отбелязва и проблемите в енергийния сектор. Например цените на газа в ЕС са четири до пет пъти по-високи от тези в Щатите, а цените на електроенергията са два до три пъти по-високи.

Сред мерките за подобряване на конкурентоспособността на ЕС Драги предлага „радикално пренасочване на колективните усилия за намаляване на разликата в иновациите спрямо САЩ и Китай, особено в областта на модерните технологии“, както и преразглеждане и коригиране на плановете за „зеления преход“.

"Капитал" предава основните акценти от него:

Проблемите в европейската икономика

Очаквано Марио Драги говори за слона в стаята, а именно изоставането на европейската икономика от тази на САЩ и Китай. "ЕС си постави набор от амбиции - като постигане на високи нива на социално включване, на въглероден неутралитет и увеличаване на геополитическото значение - които зависят от поддържането на стабилни темпове на икономически растеж. Икономическият растеж на ЕС обаче е забавен в сравнение със САЩ през последните две десетилетия, а Китай бързо наваксва", се казва в доклада.

Той посочва още, че разликата между ЕС и САЩ в нивото на БВП по цени от 2015 г. постепенно се разшири от малко повече от 15% през 2002 г. до 30% през 2023 г., докато на базата на паритета на покупателната способност (ППС) се появи разлика от 12%. Разликата се е увеличила по-малко на база на глава от населението (от 31% през 2002 г. до 34% днес на база ППС), тъй като САЩ отгоре на това имат и демографски ръст.

Причината е производителността, казва Драги. Около 70% от разликата в БВП на глава от населението със САЩ се обяснява с по-ниската производителност в блока. По-бавният растеж на производителността на свой ред се свързва с по-бавен растеж на доходите и по-слабо вътрешно търсене в Европа: на базата на глава от населението реалният разполагаем доход е нараснал почти два пъти повече в САЩ, отколкото в ЕС от 2000 г. насам.

Какво трябва да се промени?

Според италианския икономист Европа е изправена към момента пред три големи трансформации, първата от които е необходимостта от ускоряване на иновациите и намиране на нови двигатели на растежа. "Само четири от 50-те най-големи технологични компании в света са европейски и глобалната позиция на ЕС в областта на технологиите се влошава: от 2013 г. до 2023 г. делът му в глобалните технологични приходи спадна от 22% на 18%, докато делът на САЩ се повиши от 30% на 38%", се казва още в доклада. Европа спешно трябва да ускори темпа си на иновации както за да запази водещата си позиция в производството, така и за да разработи нови революционни технологии.

По-бързите иновации от своя страна ще спомогнат за повишаване на ръста на производителността в ЕС, което ще доведе до по-силен растеж на доходите на домакинствата и по-силно вътрешно търсене. "Европа все още има възможност да промени пътя. Тъй като светът сега е на прага на друга дигитална революция, предизвикана от разпространението на изкуствения интелект (AI), се отвори прозорец за Европа да поправи недостатъците си в иновациите и производителността и да възстанови своя производствен потенциал", пише Драги.

Като пример докладът посочва, че основният инструмент за подкрепа на нови технологии с ниска степен на готовност - Pathfinder instrument на European Innovation Council - има годишен бюджет 256 млн. евро, докато американската Defence Advanced Research Projects Agency има годишен бюджет 4.1 млрд. долара и още 2 млрд. долара в допълнение. Също така начело на европейския инструмент са чиновници, не учени.

На второ място, докладът посочва, че Европа трябва да намали високите цени на енергията, като същевременно продължи декарбонизацията и преминаването към кръгова икономика. Енергийният преход ще бъде постепенен и изкопаемите горива ще продължат да играят централна роля в ценообразуването на енергията до края на това десетилетие, което обещава още нестабилност на цените за крайни потребители. Индустриите в ЕС, които използват интензивно енергия, са изправени пред по-високи инвестиционни разходи от техните конкуренти, за да постигнат целите за декарбонизация, смята още той.

Трето, Европа трябва да реагира адекватно на променената геополитическа обстановка, където "зависимостите се превръщат в уязвимост и тя вече не може да разчита на другите за своята сигурност". САЩ инвестират във вътрешен капацитет за производство на полупроводници и чисти технологии, като същевременно се стремят да пренасочат критичните вериги за доставки през своите съюзници. Китай се стреми към технологична автаркия и вертикална интеграция на веригата за доставки, от добива на суровини до преработката и от производството до доставката. Въпреки че все още има малко доказателства, че тези мерки водят до деглобализация, държавните интервенции нарастват. "ЕС трябва също да отговори на радикално променената среда за сигурност по своите граници. Общите разходи за отбрана на ЕС в момента са една трета от нивата на САЩ, а европейската отбранителна индустрия страда от десетилетия на недостатъчни инвестиции и изчерпани запаси. За да постигне истинска стратегическа независимост и да увеличи глобалното си геополитическо влияние, Европа се нуждае от план за управление на тези зависимости и засилване на инвестициите в отбраната", казва Драги.

Всичко това обаче е трудно в условия на вътрешнополитическа несигурност и трудности в ЕС. В Германия нараства популистката вълна, която е против увеличаване на бюджетните разходи на съюза, Франция току-що назначи министър-председател след месеци на безизходица, срещу когото още същия ден започнаха масови протести в страната. Австрия се раздира от антиимиграционни настроения и това е основното, което я движи, италианските, испанските и португалските притеснения са в съвсем различна посока.

Именно фрагментираните реакции на държавите членки на променената среда ги отслабват, а икономика на вмешателство на пазара, особено от големите икономики в блока, създава допълнителни проблеми в единния пазар. Има липса на координация между финансовите инструменти - включително плановете за възстановяване (които се финансират с общ заем на ЕС).

Въпреки че ЕС изразходва колективно голяма сума за индустриалните си цели, финансовите инструменти са разделени по национални линии и между държавите членки и Брюксел. Тази фрагментация възпрепятства мащаба на индустриалните инвестиции, предотвратявайки създаването на големи капиталови пулове, по-специално за инвестиции в революционни иновации. Освен това възпрепятства иновациите, като създава ненужна сложност и бюрокрация за частния сектор.

Накрая, липсва координация между политиките. Индустриалните политики днес - както се вижда в САЩ и Китай - включват многополитически стратегии, съчетаващи фискални политики за стимулиране на вътрешното производство, търговски политики за санкциониране на антиконкурентно поведение в чужбина и външноикономически политики за осигуряване на веригите за доставки. В ЕС свързването на политиките по този начин изисква висока степен на координация между държавите и съюза. Поради сложната си структура на управление и бавния и разпокъсан процес на изготвяне на политики ЕС е по-малко способен да даде такъв отговор.

Има ли лекарство за терминалната болест на европейската икономика?

Европа се нуждае от мощно лекарство, за да избегне навлизането в крайния икономически упадък и да бъде изядена от световните икономически суперсили, смята Драги.

Докладът му предлага нова индустриална стратегия за Европа, която да се реализира с инвестиции от 800 млрд. евро годишно в европейската икономика и с радикални реформи.

Европа се нуждае от общ план за декарбонизация и конкурентоспособност, смята Драги, което напълно обръща досегашните варианти за планиране и финансиране на собствения преход. Този план ще трябва да гарантира, че амбициозното търсене за декарбонизация може да бъде съчетано с лидерство в технологиите, които ще го осигурят. Той ще трябва да обхване индустрии, които произвеждат енергия, такива, които позволяват декарбонизация, като чисти технологии и автомобилостроене и индустрии, които използват интензивно енергия и са трудни за декарбонизиране.

И накрая според Драги Европа трябва да увеличи сигурността и да намали зависимостите, без да загърбва климатичните цели. ЕС ще трябва да гарантира, че зависимостите не се увеличават, и ще се стреми да "впрегне потенциала на вътрешните ресурси чрез добив, рециклиране и иновации в алтернативни материали"

Следващите градивни елементи са политиките в областта на промишлеността, конкуренцията и търговията, които си взаимодействат тясно и трябва да бъдат приведени в съответствие като част от цялостна стратегия. "ЕС ще трябва да разработи истинска "външна икономическа политика", която координира преференциални търговски споразумения и преки инвестиции с богати на ресурси нации, изграждането на запаси в избрани критични зони и създаването на индустриални партньорства за осигуряване на веригата за доставки на ключови технологии", се посочва в доклада.

Европейската коалиция трябва също така да улесни "огромни инвестиционни нужди, невиждани от половин век в Европа", чрез комбинация от частно финансиране и публична подкрепа. Съотношението на общите инвестиции към БВП на ЕС ще трябва да нарасне с около 5 процентни пункта от БВП на ЕС годишно до нива, наблюдавани последно през 60-те и 70-те години, за да се постигнат целите за отбрана, цифровизация и декарбонизация според проучването.

Що се отнася до стъпките за мобилизиране на частно финансиране, докладът препоръчва преход на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) от координатор на националните регулатори в единен регулатор за всички пазари на ценни книжа в ЕС, способен да се фокусира върху всеобхватни цели, подобно на ценните книжа на САЩ и Борсова комисия (SEC).

Основните препоръки включват още облекчаване на правилата за конкуренция, за да се даде възможност за консолидиране на пазара в сектори като телекомуникациите; интегриране на капиталовите пазари чрез централизиране на надзора на пазара; по-голямо използване на съвместни поръчки в отбранителния сектор и нова търговска програма за увеличаване на икономическата независимост на ЕС.

Докладът, който трябваше да излезе още през юли, бе забавен и се официализира в момент, в който политическите приоритети на Урсула фон дер Лайен вече са финализирани, структурата на новата ЕК вече е почти готова, както и разпределението на ресорите за бъдещи еврокомисари (които се чакат в сряда, 11 септември). Идеите в него са важни и добре познати, но изпълнението им все още изглежда трудно реализируемо в един по-скоро разделен съюз.

Най-големият риск за доклада е да не остане поредният изискван, представен (от Монти, от Лета) и останал по-скоро само на хартия. Все пак Фон дер Лайен обещава да включи някои от идеите му в уведомителните писма до избраните еврокомисари.

Източници: Риа Новости, "Капитал"