В календара на Българска православна църква празника се отбелязва всяка година на 8 септември. Рождество Богородично е един от трите големи празника в източноправославния календар посветени на Богородица заедно с Успение Богородично и Въведение Богородично. Православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето.

Пресвета Дева Мария се родила в Галилейския град Назарет, от праведни и богоугодни родители – Иоаким и Ана. Ние ги наричаме богоотци, т. е. праотци на Бога, и празнуваме паметта им на 9 септември. Св. Иоаким, произлизал от цар Давид, на когото Бог няколко века по-рано обещал, че от неговото племе ще се роди Спасителя на света.

Божият промисъл подготвил появата на св. Дева Мария постепенно, като благородството на поколенията се издигало, а човешката природа ставала по-съвършена. Най-накрая благословената двойка Йоаким и Ана се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – Пресвета Богородица.

На три дни път от Йерусалим се намирал малкият град Назарет, където живели праведните Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“. Йоаким произхождал от Давидовия род, а Ана – от рода на Аарон. Били много щедри и милосърдни, като за себе си използвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната раздавали на бедните. Въпреки благочестивия си живот, Йоаким и Ана били наскърбени, че нямали деца, което се считало за голямо нещастие сред израилтяните, тъй като бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за потомък очаквания Месия.

На един от големите празници Йоаким отишъл със свои роднини в Йерусалимския храм, за да принесе жертва на Бога. Когато застанал пред първосвещеника, той бил укорен, че заради греховете му Бог не го благословил с деца и затова не бил достоен да принася жертва. Дълбоко натъжен, Йоаким излязъл от храма и се утешавал с мисълта за Божиите милости към израилския народ. Въпреки това, скръбта му станала толкова голяма, че не пожелал да се върне вкъщи и се оттеглил в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал 40 дни в молитва и строг пост, молейки Бог да се смили и да го дари с дете, както някога Авраам бил благословен със син в старините си.

Вестта за тревогата на Йоаким стигнала до Ана в Назарет. Тя затъгувала още повече и, считайки себе си за причина за бездетството им, започнала усърдно да се моли на Бога. Един ден, докато работела в градината си, видяла гнездо с малки птиченца и казала със сълзи на очи: „Само аз, Господи, съм бездетна и безплодна. Цялата природа те прославя със своите плодове, но аз съм бездетна като пустиня.

Господи, дари ме с рожба и аз ще я посветя на Теб!“ Тогава ангел Господен се явил пред нея и казал: „Ано, твоята молитва е чута. Ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Наречи я Мария.“ Ана обещала, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога. Преди да сподели радостта си с Йоаким, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и да повтори обещанието си.

В същото време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал: „Бог чу молитвата ти. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в думите ми, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си.“ Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим, разказали си за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма.

На 9 декември православната църква чества празника Зачатие на света Ана – денят, в който света Дева Мария се заченала в утробата ѝ. Девет месеца по-късно, на 8 септември, се родила Пресвета Дева Мария. Когато навършила три години, малката Мария била заведена в Йерусалимския храм, където родителите ѝ изпълнили обещанието си, като я предали в служба на Бога. Там тя била оставена да живее сред жени, мъже и девици, които посветили живота си на Бога – предшественици на бъдещите християнски монаси и монахини.

При тържествено шествие Ана приближила детето до храма, който имал 15 високи стъпала. Малката Мария, от никого не водена, изкачила леко всички стъпала. Почуда обхванала всички присъстващи, и Мария била оставена да живее при храма, като другите девици. Така, от малка, тя била обречена на Бога.

Баща ѝ Йоаким починал на 80-годишна възраст, а Ана се преместила от Назарет в Йерусалим, за да бъде близо до дъщеря си. Живеела наблизо и се молела постоянно в храма до своята смърт. В нежна възраст, Мария изпитала скръбта на сиротството, но по-късно приела с радост дълга да лекува сиротството на всички самотни и изоставени хора, ставайки Майка Утешителка и Застъпница на всички сираци.

Пресвета Дева Мария, удостоена да бъде майка на нашия Спасител Иисус Христос, се прославя на всяко богослужение, а нейните родители Йоаким и Ана се споменават с благословение като богоотци и праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на човечеството.