В началото на СВО руснаците имаха украинците за братя, после за не-братя, а сега за врагове.

На десетия ден от нахлуването на части на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) на руска територия в Курската и частично в Белгородската области неяснотите около тази операция стават все по-малко. Денят на нападението – 6 август – е избран от пропагандни съображения неслучайно, пак на този ден през 1945 г. американците пускат атомна бомба върху японския град Хирошима.

Президентът Зеленски е професионален шоумен, пада си по бомбастичните думи и особено изяви. Важна цел на тази операция е да бъде взривен авторитетът на руския президент Путин по света и особено в самата Русия. Как допуснахте това, Владимир Владимирович! Врагът окупира ваша територия за пръв път след Великата Отечествена война!

Веднага възниква въпросът, а дали руската страна е била изненадана от това нападение. Едва ли. При наличието на въздушно-космическо, войсково и агентурно разузнаване това не е възможно. Точно както не е било възможно на 7 октомври м. г. спецслужбите на Израел да са се заблеяли празнично и да не са установили терористичния замисъл на „Хамас“.

Трябвало им е да бъдат нападнати и са създали видимост за много благоприятен момент да бъдат ударени. От противник, на когото такава операция му е остро необходима и затова е склонен да приеме желаното за действително. Завличането на своя земя Русия от векове прилага успешно и като стратегия, и като тактика по време на войни.

Такава операция като впечатляващ украински контраудар по Русия е силно необходима и на нейните покровители, на НАТО, преди всичко на Великобритания и САЩ. Наливат пари и оръжия за стотици вече милиарди долари, осигуряват хибридната война с постоянни и скъпоструващи информационно-психологически операции, но руските войски напредват на фронта неумолимо.

А на гърба им Нетаняху стовари и конфликта на Израел в Близкия Изток с Иран, с палестинците и други мюсюлмански недоброжелатели. За геноцид и етническо прочистване говорят не само ООН, ами протестират в много страни, включително и в САЩ. Засилва се обществено недоволство в ЕС, предизвикано не само от икономически проблеми, но и от разходите за войната в Украйна.

Във Великобритания отдавна се сбъднаха прогнозите на Оруел в „1984“ за неговата родина. Той за нея я е писал, не за СССР! Британците все по-ясно долавят съществуването на Министерство на истината и правосъдието, Министерство на изобилието и Министерство на мира, занимаващо се с пропагандата, войната и военните действия, но вече и на Министерство на любовта.

Напрежението в обществото трябва да се извади навън, неуспехите на фронта често изискват неговото разширяване, понякога дори отваряне на нова война. Западните лидери, Зеленски в Киев трябва да бързат преди евентуалното идване на Тръмп, който заплашва да се договаря с Путин.

В крайно трудна, вече и безнадеждно ситуация Хитлер изпраща вермахта в операцията в Ардените с кодово название Die Wacht am Rhein от 16. 12. 1944 до 29. 01. 1945. С цел промяна на обстановката на Западния фронт, разгром на англо-американските войски в Белгия, подтикване на САЩ и Великобритания към спиране на бойните действия на Запад.

Месец по-късно след сериозни начални успехи настъплението на вермахта е спряно поради силната съпротива на противника, недостига на горива и боеприпаси и особено след рязко нарасналата активност на съюзническата авиация.

На 6 март 1945 г. в Унгария пак от отчаяние Хитлер заповядва последната голяма настъпателна операция на Третия райх Unternehmen Frьhlingserwachen („Пролетно събуждане“), завършила на 16 март с тежко поражение от съветските войски.

Без огромното военно-техническото осигуряване от страна преди всичко на САЩ ВСУ не биха и помислили да атакуват на руска територия. Над 300 спътника за дистанционно сондиране на земята работят над Украйна, през Starlink се осъществява най-модерна връзка.

Реално ВСУ е част от войските на НАТО като се вземе предвид къде и по кои схеми са подготвяни и сглобявани частите, кои офицери и генерали планират и командват операциите на ВСУ. И тази е подготвена много добре, от дълго време и в няколко посоки. Включително информационно-психологическата и пропагандна съставляваща.

А от Киев Западът изисква да напада, да покаже, че не го финансират напразно. Както и преди прословутото контранастъпление м. г., сега руснаците прилагат подобна тактика на завличане, обкръжаване и ликвидиране. Загубите в добре организирана отбрана обикновено са в пъти по-малко разходни откъм жива сила, отколкото в настъпление.

Затова руските генерали при всяка възможност с удоволствие предпочитат да се бранят. През ВСВ след продължителна отбрана на Москва, Сталинград и Ленинград нанасят тежки поражения на германските войски. Ключова за войната е Курската битка през юли-август 1943-а, когато пред настъпващите немски армии са оборудвани цели три отбранителни линии и зад тях Степен фронт.

След победата в тази грандиозна дори за днешно време битка краят на Хитлерова Германия вече е главно въпрос на време. Операцията на Киев „Курск-24“ ще свърши както онази при Курската дъга.

Разглеждат се три типа войни: Морална, Ментална и Физическа. При първата се цели срив на бойния дух на противника и повдигане този на своите бойци. При Менталната бурно се вкарва дезинформация за объркване на противника, а при Физическата се възползват от двете други. Това се вижда в провеждането на операцията на Киев на руска територия.

Главните цели на ВСУ към 6 август бяха всяване на паника чрез бързи удари на диверсионно-разузнавателни групи (ДРГ), превземане на Курската АЕЦ, изтегляне на руски части от фронта в Донбас, създаване на плацдарм и закрепване на завзетите територии. Не са изпълнени тези цели. Затова ВСУ публично смалява задачите си за Курската област или смекчава формулировките им.

Вече става голям проблем и как ще се изтеглят обратно. Руските удари по тиловите части и съоръжения провалят тази възможност. Разбита е твърде много техника, остро недостига гориво, изглежда невъзможно да се усилят частите, останали на руска територия. Загубите сред елитните бригади на ВСУ - 80-а, 82-а, 22-, президентската - надхвърлят 75% от личния състав.

В Русия е многократно по-лесно да нахлуеш, отколкото после да се измъкнеш.

Налага се изводът, че се касае за авантюра, в която се очертава разгром с последващо зачистване на района от ДРГ. Евентуално и с последващо руско настъпление в преследване на ВСУ на Сумска и черниговска области или превземане на Харков. Украйна загуби ореола на жертвата.

И по-лошо. В началото на специалната военна операция (СВО) руснаците имаха украинците за братя, после за не-братя, а след 6 август вече за врагове. Задълго. Точно в съгласие с англо-американската геополитическа стратегия тази война да доведе до трайно и люто намразване между народите и на Украйна, и на цяла Европа с Русия. От поне три века я прокарва Лондон.

Там и в САЩ обичат Украйна, докато тя се бие за тях с Русия до последния украинец. В някой вариант предполагат и да я Украйна на Русия, но в крайно токсичен за нея вариант. Същото важи и за Европа или поне за източните и територии.

Западът е убеден, че Русия няма да удря по мирни цели и до най-последния момент няма да използва цялата си сила. Поради това враговете u могат да я провокират най-злобно и дори отвъд ръба на крайната търпимост. Но тук ще споменем думи на Доналд Тръмп от тези дни за голямата „заплаха не е глобалното затопляне, а ядреното“.

Много е вероятно Москва да даде категорични знаци, че всички, които тръгват да унищожат Русия, са под смъртна заплаха.

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg