Близо 200 поклонници тръгнаха от столичния храм “Св. София” към Рилския манастир, за да извървят последния етап от “Светия път” на Рилския чудотворец Иван Рилски.

Негово Светейшество Българският патриарх Даниил отслужи Света Литургия и водосвет, които продължиха повече от три часа.

След ритуала хората се отправиха с литийно шествие с носене на Светия кръст до ротондата “Св. Георги” в центъра на София.

То бе съпътствано с камбанен звън от патриаршеската катедрала “Свети Александър Невски”.

От там тръгнаха да извървят последния етап на “Светия път”, следващ маршрута на пренасяне на светите мощи на българския покровител Иван Рилски.

Цялото трасе е 650 км., а вярващите го изминават за малко повече от месец.

За последно то е минавано изцяло през 2019 г. по повод 550 години от пренасянето на мощите от Търновград през София в Рилската света обител през 1469 г.

Настоящият преход “Рилски чудотворец” е последната част от целия маршрут.

Провежда се от 1 до 6 август и преминава през планините Витоша, Верила и Рила. На 5 август Българският патриарх Даниил ще отслужи водосвет от 10.30 ч. при едно от Седемте рилски езера - “Бъбрека”.

“Мястото е традиционно, защото около това езеро има пространство да се съберат хилядите поклонници, които ежегодно се събират там”, съобщиха за “Труд news” организаторите от Богословския факултет на Софийския университет.

Добавиха и че за участие в прехода не е от значение възрастта, а желанието и възможностите на хората. Затова сред поклонниците има както невръстни деца, така и много възрастни хора.

Светослав и Венцислава Терзийски вече шеста поредна година се включват с четирите си деца. “Те са от 9 месеца до почти 8-годишни. Тук има един особен ритъм с молитва, с духовни разговори и по този начин преминават дните. Любов към планината, но и към Св. Иван Рилски, това е всичко, което ни събира тук”, заяви таткото.

А съпругата му описа прехода така: “Предизвикателство е за децата и, ако не беше поклонически поход, нямаше да се справят. Разликата е в благодатта.

И с времето, което винаги е с нас, децата са по-спокойни, както и ние родителите.

Има програма, минаваме покрай хижи на удобни места, палаткови лагери, последната нощ ще е в Рилския манастир, много благословена и хубава.”

За втори път в прехода се включва и Яна Лазарова с приятели: “Миналата година очаквах да е доста трудно, защото не бях сигурна дали ще бъда подготвена, това са 6 дни в планината.

Но беше много приятно, правим си почивки, не е трудно, щом има и по-възрастни хора...

Аз не съм ходила на друг преход, но този толкова ми хареса, че реших отново да отида. Когато се върнеш, донякъде ти е тъжно, че се разделяш с планината, от друга страна се радваш, че ще се изкъпеш.

Но си доволен от това, което си направил.”

За Анна Киосева молитвите, съпътстващи прехода имат пречистваща сила:

“Това е незабравимо. Тази година имах съмнение дали да отида отново, заради здравословен проблем, но сега се надявам всичко да е наред.

Носим си палатки и нощуваме под звездите. Спомням си, че миналата година, когато се върнах, исках незабавно да се насоча отново към планината, защото изпитах дисонанс от тишината и гората, сблъскани отново с шумния град.”

Митко се включва за пета поредна година: “Много духовно, вълнуващо и красиво изживяване. Да ходиш по стъпките на мощите на Св. Иван Рилски е магическо.

Това е различно от туризма, защото сме толкова много хора, има малки деца, млади хора, през целия път сме заедно и преодоляваме всички стръмности, има и служби.

Всичко е добре организирано, спим и в хижи, и в дворове на църкви дори. Навсякъде сме добре посрещнати и приветствани. А най-хубаво е пристигането в Рилския манастир. Там също нощуваме.”

Участниците си пожелават хубаво време.

Маршрутът е разклонение на поклоническия поход „Светият път“

Преди 5 години за първи път бе изминат изцяло пешеходният маршрут.

Поклонническият пешеходен поход “Светият Път” 2024 се провежда от 1 юли до 6 август. Първият етап е от Велико Търново до Никопол от 1 до 6 юли. Вторият продължава до Плевен и Луковит от 7 до 13 юли. Следва маршрут до Враца от 14 до 20 юли като трета част, след което от 21 до 31 юли поклонниците стигат до Черепиш и София. Петият последен етап води до Рилския манастир от 1 до 6 август.

Поклонението “Светият път” стартира с едно от значимите събития в нашата духовна история - връщането на мощите на св. Иван Рилски Чудотворец от Търново в Рилската обител. Скромният отшелник от Рила планина живял през X век, по времето на св. благоверни цар Петър. Още приживе наричали Йоан земен ангел и небесен жител. Заради голямата му вяра и духовност Бог му дал дарбата да помага на хората и да върши чудеса. На 18 август 946 година св. Йоан напуснал този свят, а 34 години след успението си той се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века. През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново. През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир.

През 2019 г., в чест на 550 годишнината от връщане мощите на св. Иван Рилски от Търновград в Рилския манастир, за първи път бе изминат изцяло пешеходно маршрут, максимално близък до оригиналния път на мощите от 1469 г.

Проф. Павел Павлов от Богословнския факултет на СУ пред “Труд news”:

Това е едно духовно усилие по време на Богородичния пост

Аз съм организатор на събитието от самото му начало преди 15 години. Първата година поискахме от Богословския факултет по една наша магистърска програма по Християнско поклонничество да възстановим един стар път, по който са вървели нашите предци към някоя българска светиня. Когато обсъждахме посоката установихме, че ако се прави от София такъв път, то непременно трябва да е към Рилския манастир и към Св. Иван Рилски. Така две-три години правихме организация и потърсихме благословия от Църквата. Получихме такава през 2010 г. Първите години ние опитвахме да започнем от Велико Търново, като искахме да възстановим по-стар поклонически път, който започва от Старата столица на България. Една групичка от тези наши братя, с които заедно започнахме, продължиха да правят този път от Търново, но там са нужни повече дни и хора, за да се извърви. Този маршрут сега - “Рилски чудотворец”, е разклонение на прехода “Светия път”. Но в Северна България е доста по-трудно да се реализира, има по-малко хора. В София има по-голям потенциал. Само в рамките на 5 дни стигаме до Рилския манастир, което е в рамките на възможностите на съвременния човек да отдели в усилното лятно време на отпуските 5 дни, за да може да стигне до Рилския светец.

Първите години ни помагаше Столична община. Сега общините на различни места или пък енориите, приготвят някаква храна, но всичко основно е самоорганизация на поклонниците. Всеки може да се включи. Има една платформа, която се отваря 15 дни преди поклонническия път, за да може ориентировачно да се види колко души ще дойдат. Тази година се записаха над 150 човека. В следващите дни ще се присъединят още. Това е едно духовно усилие по време на Богородичния пост. Да се съберем, да се помолим заедно, да поговорим за нашите светци, духовната ни традиция. Всеки може да се включи винаги, може да дойде дори в Рилския манастир в петък вечерта. Дай Боже да ни е хубаво времето!

Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил пред “Труд news”:

Хората отиват на този път да получат благословение

Поклонничеството е човек да остави земните неща настрана и да посвети време да отиде да се поклони. Това е телесен труд. Не е малка трудност да преминеш пеша разстоянието.

Вечер се спи не на удобни места, храната не е такава, каквато сме свикнали да имаме всеки ден, поклонничеството е лишение, труд, молитва.

Човек може да го направи само от обич.

Хора, които предприемат това пътуване без почит и без желание да получат Божието благословение, не се решават да тръгнат на поклонението.

Хората тръгват, за да получат благословение и по време на пътя да се молят и за себе си, и за всички нас, за целия български народ.

Св. Иван Рилски е светец, но е бил обикновен човек като всички нас.

Преди да тръгне е имал дом, родители, брат, имущество.

Но презрял е и имущество, и развитие в обществото, семейство, не заради нещо друго, че се е отрекъл и не желае всичкото това, а е желал да придобие нещо по-ценно.

Затова отишъл да се посвети на Бога.

Господ е дал тази заповед “Възлюби Господа, твоя Бог с целия си ум, душа и сили”.

И в изпълнение на тази заповед, ако възлюбим Бога с целия си ум, ще остане ли да умува през това време човек какво да прави за себе си - няма да остане.

Затова е предприел това, затова се е отрекъл от света, отишъл е на Руен планина, Скрино и след това и в Рилската планинска пустиня и вижте сами какво е придобил.

Прилича по всичко на нас.

Днес като гледаме селцата в много райони на България, които казват, че са със затихващи функции, с малко хора, все пак тези хора са по-богати от Св. Иван Рилски, защото имат покрив над главата си, могат да имат съвсем минимална пенсия, но той и толкова е нямал.

Оцеля ли - оцелял е! Значи Бог е направил така, че този нахут, който е израснал и се хранил с него. Той не се е страхувал, знаел е Господ ще помисли - корени, листа, трева, събирал е, ял е, накрая Господ се е смилил, дал му е това растенийце.

А нима всичките тези хора, които в най-бедните места на страната ни живеят, си имат по една градинка, но каква е разликата - той е имал силната вяра, имал е желание да придобие Божията благодат.

А днес хората, когато живеят далече от вярата, живеят в скука, в едно недоумение, старостта понякога им тежи, отчайват се. Ето по това се различаваме.

Онова време много по-малко удобство е имал. Ние имаме много повече преимущество в материално отношение от него, а много хора не искат да подражават на вярата.

Мощите лекуват, монаси раздават памучета с небесна благодат.

Мощите на Свети Иван Рилски (без дясната ръка - б. а.) се намират в саркофаг, пред иконостаса в Рилския манастир. Няколко пъти дневно монасите вадят и раздават от тях памучета, напоени с небесна благодат и миро.

Братята разказват, че след молитва нетленните останки на светеца лекуват рак, менингит, перитонит, дори детски паралич, даряват с реч неми, със зрение слепи. Хора от близките села разказват за доста чудеса, а други са описани от самите монаси. През 1938 г. например йеромонах Климент е описал свидетелството на Лазар Куюмджиев - бижутер от Горна Оряховица, страдащ от сърце. Той имал повредена клапа, но след като започнал да идва в обителта, се подобрил видимо, а симптомите на умора, задух и болки отшумели.

trud.bg