Илинден е денят, в който се почита Свети пророк Илия. По стар стил той се отбелязва на 2 август, а по нов - на 20 юли.

Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей.

Според житийната книжнина св. Илия е роден през ІХ век в Галаадския град Тезвия и е виден потомък на Аароновия род. В период, в който в Юдея владее цар Ахав – последовател на езическото идолопоклонничество и поклонник на бог Ваал, пророк Илия почита и проповядва вярата в единния бог Йехова. Той предупреждава цар Ахав, че Бог ще накаже езичниците заради греховете им с продължителна и убийствена суша, но вместо да му повярва, Ахав издава заповед за убийството на Илия. Бог спасява своя пророк, изпращайки го в пещера, разположена близо до река Йордан, където враните му носят храна всеки ден.

Междувременно пророчеството на Илия се сбъдва и настъпва страшна суша и глад, които продължават три години и половина. Накрая св. Илия предлага на цар Ахав двамата да принесат жертва на своите богове на планината Кармил и на когото жертвата се запали с огън от небето, неговата вяра да се смята за истинска. Царят се съгласява и двамата поднасят своите жертви. Жреците на бог Ваал силно се молят, но напразно. Небесният огън пада върху жертвата на пророк Илия. Като виждат това, събралите се хора падат на колене и се покланят на Йехова, а обилен дъжд напоява земята и слага край на дългата суша и глад.

В края на своя живот пророк Илия застава пред водите на река Йордан и бива възнесен на Небето от огнена колесница.

Житийният разказ за св. Илия намира своето отражение в традиционните народни представи за светеца. Според тях пророкът е обрисуван като старец с дълга бяла брада, на когото Господ е поверил небето и небесните стихии. Той властва над облаците, мъглите, ветровете, дъждовете, гръмотевиците, светкавиците и градушката. Това определя и неговите названия Градушкар, Гръмоломник, Гръмоделец, Гръмолия. Св. Илия е облечен с аба, в единия ръкав на която носи зърната на градушката, а в другия – своето мълниеносно копие. Той препуска по небето със своята огнена колесница, теглена от два или четири бели или алени коня. През лятото светецът води непрестанни битки с демоните на природните небесни стихии – змейовете, халите и ламите. С тези битки се обясняват и летните гръмотевични бури. Св. Илия е повелител и на ветровете, които пази заключени в небесната си пещера. Според традиционната представа на българите ветровете също имат демоничен произход, като се предизвикват от душите на „нечисти“ покойници (удавени или обесени хора, пометнати или умъртвени извънбрачни деца), юди, самодиви, змейове, хали, вещици и магьосници.

През зимата светецът стои на топло, защото е много зиморничав. В този период от годината той е зает да напътства душите на грешните покойници, които са наказани безспирно да произвеждат снега, сланата и градушката и да пълнят с тях колесницата на светеца. Когато дойде лятото, той ги разпилява над нивите и градините на онези стопани, които не го почитат.

Според народните представи св. Илия има „сестри и братя“, които имат регионална и локална специфика. Измежду „сестрите“ на светеца най-често се посочва св. Марина. На север от Стара планина тази функция се поема от св. Богородица, св. Елена, св. Мария Магдалена (св. Магда) или св. Анна Лятна. В района на Средните Родопи за „сестра“ на светеца се смята св. Неделя. Подобно на светеца, общото в представата за „сестрите“ на св. Илия е тяхната огнена (слънчева) природа, което обуславя и обредите в защита на нивите, полята и имотите от огън и пожар. Небесно-огнена характеристика имат и „братята“ на св. Илия, светите апостоли Петър и Павел.

Функцията на св. Илия на повелител на градушката го свързва с плеяда от светци градушкари: св. Герман, св. Вартоломей, св. Прокопий, св. Пантелеймон, както и всички светци, характеризиращи се с двойно (зимно и лятно) календарно честване – св. Атанас Летни, св. Никола Летни, св. Анна Лятна, св. Тодор Летен, св. Петка Лятна.

Илинден е един от най-големите летни празници, който се смята, че бележи средата на лятото, когато светецът си облича зимния кожух и отива при Господ да го моли за зима. За населението по черноморското и дунавско крайбрежие празникът се свързва с поверието, че на този ден „водите се обръщат“ и св. Илия взима жертва (удавник). Според традицията на Илинден всеки дом прави курбан, като коли най-стария миналогодишен петел, и пече обредни хлябове. В Северозападна България, за да предпазят дома от зло и магии, жените слагат над портите перо от опашката на жертвения петел.

На много места (особено в планинските райони на Южна България) на Илинден се организират селски сборове, чийто задължителни елементи са курбанът, който винаги е голямо мъжко животно (вол, бик, овен, коч) или петел (най-старият петел, наречен баща), и общоселската трапеза.

Честването на празника в най-горещия период от годината обуславя и свързаните с него обреди срещу суша. Молебени за дъжд се правят от стопаните и от местния свещеник. В някои райони в навечерието на Илинден се извършва и обредът гонене на змей. Всички здрави и силни мъже в селището се събират в полунощ, събличат се голи и въоръжени с дървени тояги и остри сечива обикалят къщите, дворовете, нивите и градините в пълно мълчание. Те размахват тоягите и сечивата, удрят по врати, огради и стени, мушкат с тях в сеното и във всички затворени долапи и скринове, като по този начин гонят змея, който се смята, че е предизвикал сушата.

Илинден се тачи и като празник на кожухарите, грънчарите, тухларите и хлебарите, като св. Илия е патрон на техните занаятчийски обединения.

На Илинден имен ден празнуват Илия, Илиян, Илияна, Илко, Илка.