Назначението на бившия военен министър Николай Ненчев за временно управляващ на българското посолство в Киев породи високо напрежение между институциите. Президентът Радев реагира на новината, като обяви, че не би подписал указ за изпращането на Ненчев като посланик. Очевидно е, че временната позиция е начин да бъде заобиколен държавния глава.

Случаят има разлачни аспекти. За коментар Епицентър.бг се обърна към дипломата Любомир Кючуков, бивш заместник външен министър.

Ето как стоят нещата около казуса „Ненчев“ през погледа на Кючуков.

Терминологично: В дипломацията не съществува понятието „временно изпълняващ длъжността посланик”. Коректната формулировка е „временно управляващ посолството”. За съжаление дори и премиерът и външен министър допусна терминологична неточност.

Процедурно: Посланикът представлява държавата и се назначава от държавния глава. Министерство на външните работи предлага за съгласуване от президента кандидатурата за посланик. При съгласие от страна на президента следва решение на Министерския съвет и указ от президента. Според представената информация през миналата година е имало завършена съгласувателна процедура между МВнР и администрацията на президента за друг посланик в Киев, която обаче по неизвестни причини не е била последвана от решение на Министерския съвет.

Законово: Законът за дипломатическата служба дава възможност за ръководител на задгранично представителство, т.е. посланик, да бъде назначено и лице извън състава на дипломатическата служба, т.е. създава се политическа квота, но тя не може да надхвърля 20%. Няма политическа квота извън тази за посланици (законът прави разлика между ръководител и ръководещ дипломатическо представителство). Иначе казано, за временно управляващ посолството се назначава дипломатически служител. Което повдига въпроса кога и как г-н Ненчев е станал дипломат. Тук важат базовите правила за изпращане на дипломати на задгранична работа, т.е. достатъчна е заповед на министъра на външните работи. И именно тази възможност се използва в момента, за да се заобиколи президентската институция.

Впрочем, политическата квота за посланици, с известни отклонения, се спазваше при всички досегашни президенти. За други ръководещи допломатическите мисии обаче (генерални консули, консули), където не се изисква съгласие на президентската институция и за които по принцип отсъства политическа квота, тези назначения в отделни периоди значително надхвърляха посочените 20%.

Политически: Самият факт, че България вече две години няма посланик в Киев повдига много въпросителни. Той демонстрира неглижиране на двустранните отношения, а в условията на война показва и липса на заинтересованост към ключов международен проблем, имащ пряко отношение към националната сигурност. Всичко това – в дисонанс с политическите заявления за солидарност с Украйна. А изпращането на нов временно управляващ де факто дава знак за постоянност, а не за временност на тази ситуация. Иначе казано: устройването на една личност се оказа по-важно от политиката на държавата.