През юни тази година в Швейцария беше проведена така наречената „среща на върха за мир в Украйна“. И второкласник може да съобрази, че когато на една „среща за мир“ не присъства една от страните в конфликта, значи срещата не е за мир, а е за война. Но все пак, наименованието „среща за мир“ е напълно в духа на линията на мейнстрийма от 14-та година до сега.

Тази среща даде повод да се свържем с Владислав Бердичевский, депутат от Народния съвет на Донецката народна република и председател на Комисията по външна политика, международни отношения и информационна политика, с молба за кратък преглед на така наречените мирни инициативи за разрешаване на конфликта на територията на Украйна. Влад Бриг, както го наричат неговите познати, каза за „Гласове“ следното:

Споразуменията Минск 1 и Минск 2 бяха подписани след успехите на Опълчението на фронта. Беше предложена на Украйна и беше приета резолюция на Съвета за сигурност на ООН за предоставяне на специален статут на Донбас, тоест на регионите, които обявиха независимост -ДНР и ЛНР. Трябваше да се проведат избори и регионите трябваше да получат широка автономия в рамките на Украйна като конфедерация.

Затова трябваше да се направят промени в Конституцията. Но както се оказа, никой нямаше намерение да направи това, което доведе до началото на Специалната военна операция в началото на февруари 2022 - ра година. През същата 2022 – ра година, след определени събития, настъпили на фронта, беше решено да се проведат преговори в Истанбул. Проведоха се преговори, беше решено Украйна да не се присъединява към никакви военни блокове, тоест пълен неутралитет, както и да се даде специален статут на регионите в Крим и Донбас. С помощта на западните помощници, всички тези преговори бяха игнорирани от Украйна и всичко продължи.

Преговорите и изпълнението на Минск 1 Минск 2 се провалиха поради простата причина, че Украйна не възнамеряваше да преговаря. Тя постоянно твърдеше, че Русия е част от споразумението и никакви преговори с републиките не се водеха.

Всъщност, републиките можеха да изпълнят само някои неща -да изтеглят войските, което и правеха, както и прекратяване на огъня, което се случваше периодично, но Украйна отново откриваше огън и трябваше да се отвърне.

Украйна, както вече казах, нямаше намерение да изпълни споразуменията, това го признаха и Порошенко, и Меркел, и Оланд. Тоест, тези споразумения бяха сключени единствено с цел да се спечели известно време, докато украинската армия бъде превъоръжена и подготвена за нападение срещу Донбас.

Те се подготвяха, провеждаха се тренировки за военни операции в градски райони, те се готвеха да щурмуват нашите градове, което вече беше многократно доказано. И самият Столтенберг призна, че от пролетта на 2014 година НАТО на практика контролираше украинската армия, обучаваше и финансираше изцяло всички тези програми за превъоръжаване.

По отношение на миротворците, аз съм категорично против. И руските политици през цялото време казваха, че миротворците нищо не могат да спасят, те не спасиха Руанда, те не спасиха и Югославия от разпад. По принцип, единствената цел на западните миротворци беше контрол над Опълчението. Така беше и в Югославия, след това те откъснаха незаконно Косово и по принцип всичко свърши дотук. Затова ние бяхме против западните миротворци. Имаше руско предложение за неутрални миротворци, тоест от Казахстан и Беларус. Но Западът нямаше нужда от мирен процес, което се доказа с факта, че се отказаха от тези миротворци.

Цялата преговорна част от предложението на Русия беше Украйна да спре въоръжаването, да спре милитаризацията, да спре всички опити за присъединяване към блока на НАТО и да остави Крим и Донбас на мира, което Украйна естествено не можеше да направи, тъй като целта и беше да започне война с Русия. Тези провокации, които продължиха осем години, имаха за цел да въвлекат Русия в пълномащабна война.

Пълномащабна война не успяха да предизвикат, но успяха да провокират началото на Специалната военна операция.

Срещата на върха в Швейцария вероятно е продължение на Кримската платформа, това е просто информационен повод, да кажем, за пореден път да се привлече вниманието към Украйна. Всичко това сме наблюдавали нееднократно още от времето на Порошенко. Тогава се правеха някакви мероприятия с идея за връщане на Крим, за възстановяване на Донбас след деокупация, тоест никой, както казах по-рано, нямаше намерение да изпълни Минските споразумения, а се говореше какво ще се случи след като си върнат регионите. Тоест никой не възнамеряваше да предоставя някакъв специален статут.

И в Швейцария беше приета някаква неразбираема декларация, отново се каза, че трябва да се запази териториалната цялост на Украйна, Украйна ще продължи да се стреми към членство в НАТО, тоест предложенията на Владимир Путин и наратива му, че Украйна в НАТО е екзистенциална заплаха за Русия, бяха напълно игнорирани. По принцип влизането на Украйна в западния блок е неприемливо за Русия и Русия ще направи всичко възможно това да не се случи.

Значи, няма да има включване на четири региона плюс Крим в рамките на Русия, а ще има включване на още толкова, колкото е необходимо, за създаване на санитарна зона.

Приблизително същото нещо прави сега Израел, създава така наречената санитарна зона, но в същото време унищожава цивилното население и никой не казва дума и не налага никакви санкции. А срещу Русия виждаме, че вече са въведени 20 000 санкции и това не е краят.

Владислав, както обичайно, е относително лаконичен, затова ще си позволя да го допълня за споразумението Минск – 2, което при изпълнение можеше да прекрати този въоръжен конфликт още през 15-та година, като щяха да се избегнат невероятния брой жертви и ранени след включването на Русия във войната.

Елементите в това споразумение, като прекратяване на огъня, изтегляне на въоръженията, разформироване на въоръжените групи, размяна на пленници и т.н. бяха необходима стъпка към мира, но постигане на траен мир беше възможно само след изпълнение на всички тринадесет точки от споразумението, включително политическата част.

В Минск – 2 беше договорено двете самообявили се републики да получат автономия и да се върнат в състава на Украйна на федеративен принцип, да се изберат органи на местното самоуправление, които от своя страна да участват в избора на ръководители на прокуратурата и съдилищата в двата региона, да се сформира местна милиция и т.н.. Украйна пък трябваше да получи достъп до външните граници на двете републики и да възобнови социалните плащания и банковата система в двата региона.

Всички тези неща, естествено, можеха да се случат единствено на основание на една променена украинска конституция, като Украйна се задължи да внесе поправки основния си закон в рамките на 2015-та година. Това, както е добре известно, не се случи. Украйна не промени Конституцията си и по този начин блокира всички възможности за изпълнение на договореното.

Украинската страна, след като чрез мирното споразумение спря контранастъплението на Опълчението на двете републики, започна да протака преговорите, многократно заявяваше, че да се изпълнят споразуменията е много трудно или невъзможно, искаше достъп до границата с Русия преди да е изпълнила каквото и да е от споразумението, като в същото време не прекратяваше обстрелите. Целта на това е ясна, на марионетните украински власти беше нужно време, за да изградят добре въоръжена и обучена от Запада армия и да опитат да решат конфликта със сила.

Вероятно си спомняте, войната между Армения и Азербайджан показа ефективността на дроновете във военните действия. Украйна започна да се снабдява с дронове „Байрактар“ от Турция и изпробва няколко от тях срещу републиките. Когато, ако не се лъжа, през октомври 2021-ва година един танк беше унищожен от украински дрон, Русия реагира необичайно остро, което показа, че вижда добре, че републиките не са готови да реагират срещу такива атаки. По онова време вече приключваха приготовленията на Украйна за настъплението срещу ЛДНР. След това, знаете, Русия започна демонстративни учения край границите на Украйна, които бяха предупреждение да не се тръгва по пътя на силово решаване на конфликта, Украйна не се вслуша в предупрежденията и при първите признаци за начало на масирана украинска атака, призна републиките, сключи договор за взаимопомощ с тях и така започна Специалната военна операция.

Автор: Любомир Данков за "Гласове"

https://glasove.com/novini/vladislav-berdichevskiy-deputat-ot-dnr-pred-glasove-rusiya-sazdava-sanitarna-zona-i-shte-vklyuchi-tolkova-regiona-ot-ukrayna-kolkoto-e-neobhodimo#google_vignette