Всички велики империи през последните 500 години – Испанската, Британската, всичките - са загинали заради прекомерно военно разпростиране в чужбина, печатане на пари, за да плаща за него, и след това смазване под тежестта на дълговете. Точно това правим ние тук в този момент. Трябва да се оттеглим, трябва да осъзнаем, че вече не живеем в еднополярен свят. Трябва да осъзнаем реалността, че живеем в многополярен свят и че ще бъдем едни от многото. Това не означава, че страната ни ще бъде незначителна. Всъщност това е огромна възможност да възстановим Америка като морален авторитет и като лидер в света. Хората искат от Америка лидерство, а не тормоз. Това казва кандидатът за президент на САЩ Робърт Кенеди-младши в подкаста на Том Билийо.

Според него сега светът е по-близо до размяна на ядрени удари от когато и да било след 1962 година. Ние говорим за ядрено оръжие, но руснаците имат 2200 ядрени глави повече от нас и по-добри отбранителни оръжия от нас. Последният доклад на Пентагона показва, че при размяна на ядрени удари ние ще загубим 90 милиона американци през първите 24 часа и още 90 милиона в следващите шест месеца след размяната на ядрени удари. А в Белия дом сякаш няма никой, който да мисли за това. Имаме Тони Блинкен, който е на сцената в Киев миналата вечер, свири на китара на концерт, докато 500 хиляди деца умират вън по улиците. Но той е на рок концерт и накрая се изправя като герой и казва „Ние никога няма да изоставим Украйна“. Просто няма възрастни в стаята. Казвам, че президентът Байдън е човекът, който трябва да реагира, ако нещо стане. Да си представим, че днес руснаците изстрелват две или три ракети край бреговете на Куба. Те ще го събудят в три през нощта и той ще има шест минути, за да направи обаждането. Шест минути, в които да реши дали да отговори и да изпрати ядрени ракети. И по време на тези шест минути шестима души от тайните служби ще го бутат по коридора, за да върви колкото е възможно по-бързо, за да се скрие в един от тунелите под Белия дом, в които аз съм бил. Ще го бутат към бункера, докато той провежда разговор, от който зависим всички, нашите деца, цялото човечество. Не искаме ли някой, който е на себе си, който е обмислил всичко, и който просто не е когнитивно затруднен да направи подобно нещо?

Нашият военен бюджет в момента не е за самоотбрана, не е за защита на родината. Той е за да доминираме света. Ние имаме 800 бази в чужбина. Руснаците имат една и половина. Китайците имат една. Тези разходи са за доминиране, за създаване на хегемония, за илюзията, че сме единствената сила в света, а това вече не работи. Когато налагаме санкции, хората ни се смеят. Заради нашите санкции руснаците имат най-силната икономика, сега са имунизирани срещу санкциите. Путин е по-популярен, отколкото беше, когато го атакувахме. Когато атакуваме една страна, тя става по-силна. Това е катастрофално за нашата страна.

Над нашето правителство през цялото време има силен натиск да прави война, защото хората, които даряват пари на политическите партии, са най-големите собственици на военния комплекс – Black Rock, Vanguard, Lockheed Martin, Boeing – те притежават големите инженерни фирми, които ще възстановяват страните след войните и оказват натиск над Конгреса, за да продължаваме да водим постоянни войни.

- Робърт Кенеди Младши, добре дошъл в шоуто.

- Благодаря Ви много за поканата, Том.

- Чудесно е. Както Ви казах преди да започнем да излъчваме, прекарах 30 часа в проучване, търсех димящото оръжие като луд и не го намерих. Затова наистина много искам да седнем и да чуем визията ви за Америка, но искам да започнем с вас. Нека Ви попитам – вашият чичо Дж. Ф. К. каза известната фраза, че най-доброто му качество не е смелостта, а любопитството, защото то му позволява да мисли през гледната точка на опонентите си. Кое мислите, че е Вашето най-добро качество?

- Моят чичо среща жена си Джаки, която тогава е Джаки Бувие, когато тя е репортер и прави интервю с хора на улицата, в столицата Вашингтон. В първия си разговор с него тя го пита кое е най-хубавото му качество, очаквайки той да каже „смелост“, защото той е единственият американски президент – по онова време все още конгресмен – който е герой от войната и е единственият американски президент, който има „Пурпурно сърце“ и още много други отличия. Той е написал книга, спечелила наградата „Пулицър“, която се казва „Образи на смелостта“, така че очевидно е мислел, че смелостта е качеството, което дава възможност на всички останали добродетели да функционират. Той обаче я изненадва с отговора, че най-голямото му качество е неговото любопитство. Ако проучите живота му, ще разберете защо. Той е разбирал, че това е необходимо, ако искаме да имаме мир, което е било най-важният резултат от неговото президентство, както той казва на най-добрия си приятел Бен Брадли. Бен Брадли го пита какво иска да има на надгробната си плоча, а той отговаря: „Той запази мира“. Основната задача на президента на Съединените щати е да запази страната извън войни. Казвал е, че не иска когато африкански деца чуят за Съединените американски щати, да си мислят за мъже с оръжие и униформа. Искал е да мислят за доброволци от корпуса на мира, искал е да мислят за съюз на прогреса, за US Aid – всички програми, които той създаде, за да спре олигархиите и военните диктатури и да даде парите директно на бедните. Както и помощ, която ще подпомогне израстването на средна класа, която според него е била критично важна за демокрацията.

Надявам се, че аз имам нещо от това качество. Мисля, че за него беше важно да може да се поставя на мястото на съперниците си, защото според него това е много важна стъпка по пътя към мира и мисля, че това качество е също толкова важно и сега. Ако ме питате кое е качеството, което ме е довело тук, където съм стигнал днес – харесва ми да вярвам, че имам рационално мислене и мога да се дистанцирам в голяма степен. Не съм податлив на страсти или предразсъдъци и се опитвам да гледам проблемите и да откривам най-логичния начин за решаването им. Освен това, винаги съм готов да променя мнението си за нещата, ако данните говорят друго. Също така, не се поддавам на натиск, ако нещо е правилно се придържам към него и няма да променя мнението си, поради страх от някаква социална санкция, като клевети, които са били отправяни към мен, или маргинализиране. Но винаги бих променил мнението си, ако някой противопостави факти, които са противоположни на моите възгледи.

- Мислите ли, че логичният подход е онова, което ще ви направи ефективен, ако сте президент в този момент? Защото и двамата други кандидати постоянно се позовават на емоции.

- Мисля, че моята способност да не бъда обземан от емоции или амбиции е качество, което ме прави подходящ в това време, в което според мен имаме нужда от такъв човек. Един от големите проблеми, които имаме, е системен проблем – това е разделението и поляризацията. Винаги сме имали поляризация в нашата страна, но тя се утежнява от две неща. Едното е стратификацията на нашето общество. Ние имахме най-голямата средна класа в света, имахме и най-добрата социална мобилност, когато бях дете. Ако си бил беден в Америка, имаше по-голяма вероятност да успееш да влезеш в по-висок ешелон, в горна класа, отколкото във всяка друга западна страна, и изобщо всяка страна в света. Америка беше изключително мобилно общество. Започваш беден, но можеш да успееш да стигнеш навсякъде.

Днес ние сме най-малко мобилни от всички западни демокрации. Ако си роден беден в тази страна, най-вероятно ще си останеш беден, за разлика от някой в Полша или Франция, или Украйна, или където и да е. Виждаме също и разрушаването на средната класа. Когато бях малък, Америка имаше средна класа и затова демокрацията работеше. Средната класа е най-големият от всички икономически двигатели. Американската средна класа беше най-големият икономически двигател и тя ни даде цялото благополучие, което имахме. Когато чичо ми беше президент ние имахме половината от световното богатство. Всички американци имаха домове и имахме просто експлозия на средната класа. А това стабилизираше страната. Когато една страна загуби средната си класа, се получават големи разлики в богатството – отгоре имаме олигархията, както е сега, а отдолу имаме широко разпространена бедност. Тази конфигурация е твърде нестабилна, за да може устойчиво да подкрепя демокрацията. Защото накрая имаме две политически партии – едната от тези партии представлява интересите на висшата класа, пази богатството им и ги прави още по-богати. Това не е добро средство за популизъм, те не казват на хората какво правят, но използват други пропагандни техники – лъжат, уреждат гласове и какво ли не, за да са сигурни, че хората ще гласуват, или разделят, изтъквайки различните кодове.

- За десните или за левите говорите в момента?

- Няма значение. Ако имаме стратифицирано общество, няма значение дали са комунисти или други, отдолу има широко разпространена бедност, а отгоре има голямо богатство. Тогава функцията на една от партиите ще бъде да защитава собствеността и активите на привилегированите от висшата класа. А другата партия или множество партии ще се опитват да представляват бедните хора. Но обикновено висшата класа, където са военните и голяма част от институциите, пресата и т.н. – те могат да манипулират много лостове. И трябва да сме честни каква е тяхната цел. Хората са заблуждавани, създава се разделение. Това се случва в нашата страна в момента. Поляризацията отчасти е функция на икономическата стратификация, но днес тя е засилена от социалните медии, заради техните алгоритми, които се самообучават. Дори инженерите, които създават тези алгоритми, в много от случаите вече не разбират как те работят, защото те се самообучават. Целта на алгоритъма е да задържи погледа ви колкото е възможно по-дълго, защото по този начин се генерират приходите на социалните медии. Оказва се, че хората обичат да четат неща, в които вече вярват. Ако един републиканец и един демократ живеят в съседство един до друг, и зададат един и същи въпрос в Гугъл, те ще получат два различни отговора. Защото алгоритъмът ти доставя информация, която потвърждава твоите възгледи, съществуващите ти възгледи.

- Той те манипулира със сигурност. Направо ми е омръзнало от това. Но да се върнем на това, което Ви попитах – ако имате рационално мислене, това ще ни изведе ли от това положение? Обрисувахте много добра картина на разделението, как се случва то, колко е ефективно. Но тази идея, че богатият става по-богат, голямото разделение между имащите и нямащите – това е водело до насилие, съвсем откровено, в историческа перспектива. Но аз искам да знам как Вие ще приложите безпристрастен, основаващ се на доказателства подход за решаване на тези проблеми, при положение че първо трябва да спечелите изборите, при това срещу хора, които ще апелират към емоционалната страна на избирателите?

- Не бих искал да създавам за себе си образ на хладнокръвен технократ. Мисля, че през целия си живот съм проявявал емпатия и съм се опитвал да разбирам хората. Но това, което имах предвид, е как съм станал този, който съм днес. Аз съм един вид социален критик на бюрокрацията, която е корумпирана. Тя изопачава науката, изопачава фактите, извърта ги. И чувствам, че имам ясен поглед, имам рационален ум, за да видя истината и да разбера, че тя вече не живее според своите идеали. Ние провеждаме смяна на режими в чужбина срещу недемократични сили, които потискат демокрацията в чужбина, докато същото нещо в този момент се случва тук, у дома. Ние наистина загубихме много от традиционните индикатори на демокрацията. Да, разбира се, все още имаме избори. Но и Русия има избори, Иран има избори, Китай има избори. Ние гледаме нашата страна и казваме: „О, ние наистина ли сме все още демокрация или сме олигархия, или дори плутокрация, или корпоративна клептокрация, където богатите и корпорациите действително имат власт да диктуват политиката, а обикновените американци почти нямат глас в политическия процес“. Освен това, сега имаме правителство, което върши неща, които нарушават американската Конституция – то налага цензура, то следи хората, провежда мероприятия за подчиняване, които са много, много антидемократични. И аз смятам, че по една или друга причина, имам яснота за тези неща. Звучи някак суетно да казвам, че имам рационално мислене, а другите са ирационални – не се опитвам да кажа това. Но мисля, че имам наистина много ясна визия за това как трябва да изглежда тази страна и какви ценности трябва да има. Бях отгледан с такива ценности и знам, че сме се отдалечили от тази визия и от тези ценности.

- Точно това искам да подчертаем в този разговор. Наистина искам да разбера тази идея, като гласоподавател и като такъв, който потенциално би гласувал за вас. Харесвам вашата откритост, харесвам, че не превишавате правата си и не сте супер агресивен, но ако мислите, че това, което виждате ясно, ви прави по-подходящ от някой друг, направете по-смела заявка и ми покажете, че можете да подкрепите думите си. Ето едно от нещата, които ме побъркват, като външен човек, който гледа кандидатурата ви – аз търся най-добрите идеи, искам да знам, че нещо е вярно, че е ефективно, но хората се опитват да Ви отхвърлят, защото мислят, че грешите. Вместо да дебатират идеите ви, те просто ви отхвърлят. Това ме кара да им нямам доверие, най-просто казано. Искам да видя, че Вие можете да дебатирате по тези идеи с хора, които са признати експерти. Всеки път, когато гледам как влизате в дебат по дадена тема, виждам, че има множество пластове от данни и предположения, върху които са изградени вашите заключения. Аз не зная дали вашите заключения са верни и затова искам да видя сблъсъка ви с хора, но хората не искат да се сблъскват с вас. И така, първо – защо това е така и, второ – тъй като снимаме това преди президентския дебат – ще бъдете ли на сцената на дебата?

- Разбира се, бих искал да бъда на сцената на дебата и вярвам, че ще бъда на сцената. Но знаете, че има Комисия по дебата, традиционната комисия, която се използва през последните трийсет години и която води дебата, но кампаниите и на Байдън, и на Тръмп казаха, че няма да използват Комисията за президентските дебати и направиха отделна сделка със CNN. Ние смятаме, че тази отделна сделка е незаконна, поискахме Федералната изборна комисия (ФИК) да предприеме действия и също така заведохме наше дело срещу това. Ако нямаш неутрален предварително съществуващ критерий, за да определиш кой може да бъде на сцената на дебата, а просто избереш двамата души, които искаш да дебатират, изключвайки всички други – това е незаконно участие в кампанията. И всъщност това беше причината да вкарат в затвора Майкъл Коен, заради незаконно участие в кампания. Правилата на ФИК изрично казват, че не може да се определя кой ще участва в дебата въз основа на партийна свързаност. Не може да кажеш, че демократическата партия и републиканската партия трябва да изберат, защото това са частни клубове. Те не са вписани в нашата Конституция, те са просто частен бизнес. Имаме също така и лице, което режисира дебата. Ако това е телевизионна мрежа, тя не може да сблъска с двете политически партии и да изключи съперниците. Но изглежда, според „Вашингтон Пост“, точно това се случва. Но от екипа на президента Байдън са се обадили по телефона в CNN и са казали, че все трябва да има някакви правила, според които Кенеди да остане извън сцената. CNN отстъпи и ми казаха: „Ок, можеш да се качиш на сцената, но няма никаква гаранция, че президентът Байдън или президентът Тръмп ще се появят на дебата.“ Аз нямам контрол върху това. Мисля, че за нашата страна ще е добре, ако ме включат, мисля, че ще е добре за CNN и за техните рекламни приходи, защото повече хора ще гледат, но не мога да кажа дали това ще се случи, или няма да се случи.

- Какво мислите за генералната идея в културата днес, според която има хора, които не са подходящи за дебат, защото са толкова далеч от чертата, че техните идеи трябва напълно да бъдат игнорирани? Мислите ли, че с оглед защитата на нашата демокрация, с оглед на развитието на науката, с оглед на по-доброто справяне с даден проблем, като Ковид, това е мъдро решение?

- Аз мисля, че всички идеи трябва да бъдат чути. Може да има идеи, които са толкова налудничави и толкова очевидно безпочвени и незащитими, че може да има някаква червена линия, при която да кажем – не, това е твърде маргинално и безпочвено. Но като цяло мисля, че в основата на работещата демокрация и на силата на нашата страна стои свободният поток на информацията. И както Вие току-що посочихте, най-добрата основа, за да определим дали даден аргумент е верен, е да го видим оспорван и защитаван по време на дебат. Мисля, че това е здравословният начин и демократичният начин да вземем решение. Хората ме слагат в категорията, която току-що описахте. Казват, че идеите ми са толкова ненормални, че публиката не трябва дори да ги чува. Но ако попитате кои са моите идеи, които са толкова ненормални, те не могат да ги назоват, а само изброяват неща, които според тях мисля, но аз никога не съм казвал, защото има толкова много изкривявания на това, което съм казал, и това, което не съм казал. Но не мисля, че има нещо от това, което говоря, за което 99 процента от американците биха казали, че това е неразумно. Има много обиди, които са отправяни към мен, които всъщност не са верни – че съм против науката, че съм расист, че съм антисемит... Всичко това са измислици на хора, които искат да ме заглушат. Че съм привърженик на конспиративни теории... За каква конспирация съм говорил? Казал съм всъщност, че вие мислите, че е конспирация.

- Това е нещо, което се превърна в комплимент на този етап. Вече има множество конспирации. Но хората казват, че вие откровено лъжете. Това съм чувал много пъти. Аз нямам квалификацията да обсъждам ваксините, но когато започнах да чета какво казват хората за вас – то е предимно това.

- Аз лъжа, но никой не задава следващия въпрос – за какво лъжа? Покажете ми твърдението, което наистина не е вярно. Ние открихме, че те са имали такива спорове, тихомълком, във Фейсбук и други, и е трябвало да си измислят. Инстаграм ме свали заради „подвеждаща информация“, за лъжа. А аз имам близо милион последователи. Социалната мрежа казва, че публикувам подвеждаща информация и лъжи, но когато поискам да посочат мой пост, който наистина е фактически неверен, те не могат да го направят. Защото всичко, което публикувам, е или от цитиран източник, или от специализирана публикация, или по данни на правителството.

- Разговорът е единственият начин американският народ да разбере какво става – тези идеи трябва да бъдат дебатирани в дълъг публичен дебат. Нека разберем какво наистина знаете вие, за да може публиката да избере. Но от моя гледна точка с нас се отнасят сякаш сме прекалено тъпи, за да разберем някаква информацията, поради което всяка дезинформация, подвеждаща информация или невярна информация по правило са верни, но ние се боим, че това може да доведе до проблем, затова не искаме да се разпространяват. Това е абсолютно възмутително. Затова бих искал хората да решат. След като една идея достигне до определено ниво на културно осъзнаване, е време тя да бъде дебатирана, дори и експертите да казват, че това е глупост, боклук. Според моето убеждение, те имат морално задължение да го направят. Разбирам, че това може да е много противоречиво и че мога да загубя аудитория по тази причина, но за общото благо някой трябва да излезе, да отдели време, да дебатира това. Ако не го направим, ще имаме разговори, при които дадена медия подхвърля своите вицове, вие хвърляте вашите, а ние никога не разбираме коя от двете страни може да издържи на проверка.

- Съгласен съм с всичко, което казахте. Казвал съм, че ще дебатирам с всекиго, по всеки от тези въпроси. Мисля, че е изключително важно да имаме подобни дебати. Идеята да предпазваме обществото от опасни идеи не би трябвало да е допустима в една демокрация. Има много неща, които бих определил като гранично конспиративни теории. Например, нямам идея дали съществуват извънземни, нямам никаква информация за това, но от това не следва автоматично, че не трябва да слушаме за тях. Или че има нещо нередно около 9/11 – мисля, че трябва да говорим за това, както и за изборните въпроси. Но е забранено да се казва, че изборите са нагласени. През 2001 г. почти всеки демократ смяташе, че изборите са подправени. Гор печелеше президентството, но беше изключен. През 2004 г. написах книга, която беше отличена с награда, както и статия за „Ролинг Стоун“, която получи награда, в които казах, че тези избори бяха откраднати в шест общини, в Колорадо бяха компрометирани, и това, което мисля аз, го мислят много хора. Аз, както и много други хора, мислим, че в 2016 г. Бърни Сандърс спечели, но изборите бяха подправени отново.

През 2020 г. Хилари Клинтън каза публично, че изборите са откраднати от нея. Ние трябва да поправим изборната система в тази страна, защото никой не вярва в нея изобщо. Качихме човек на луната, имаме банкомати на всяка пресечка и във всеки град в тази страна, и те никога не правят грешки, никога не ви даваме твърде много пари, защото можем да правим машини, които могат да броят – Лас Вегас е доказателството, знаете, слот машините никога не дават твърде много пари. И имаме хартиената бюлетина – ако хората имат съмнения относно машините, тъй като те могат да бъдат хакнати, трябва да можем да броим ръчно, дори и с много нисък праг. Трябва да бъдем в състояние да решим всички тези проблеми. Аз мисля, че Байдън спечели изборите, но не мисля, че трябва да демонизираме и да остракираме, да маргинализираме и осмиваме хората от другата страна, които казват, че той не е спечелил. Те не нападат демокрацията, ние трябва да можем да задаваме въпроси, точка по точка. Така че, тези дебати трябва да се случват в демокрацията и по възможност трябва да стават по конгениален начин и уважително, а не да бъдат изпълнени с омраза и злъчна отрова. Трябва да можем да водим дебат. Това, което дава сила на демокрацията, е, че политиката, която надделява в демокрацията първо е подготвена и изкована в пещта на дебата. Дебатът е един пазар за идеи и когато някои от тях триумфират над другите, те се превръщат във водеща политика и това е голямото предимство, което демокрацията има пред тоталитаризма. Тоталитарната система е много по-ефективна, там имаме един човек начело – вие го знаете от опита си в бизнеса. Нямаше да сте направили купищата пари, които сте направили, ако всичко се правеше от някоя комисия.

Тоталитарните системи са много по-ефективни, много по-рационални, по-бързи в реакциите си. И създателите на Конституцията са знаели това, но са смятали, че демокрацията ще има предимство в дългосрочен план, защото дебатът е пазар за идеи. Например Китай – той се справя чудесно у дома, защото селектира победителите и губещите и доминира пазара си. Но аз не се притеснявам от съревнование с Китай на други места по света, защото ние имаме системата на свободния пазар, или поне имахме преди. И това гарантира ефективността в дългосрочен план. Правителството нямаше да може да създаде Фейсбук, нямаше да може да създаде всички тези струващи милиарди компании, защото имаш нужда от хора, имаш нужда от пазар за идеи. И ако демокрацията ще продължава да функционира, ние имаме нужда от този пазар за идеи. Когато бях при Джо Роган, ставаше дума за Питър Хотез, когото бях нарекъл корумпиран учен, който е свързан с фармацевтичната индустрия. Той седеше отстрани и говореше, че аз лъжа за всичко, а Джо Роган предложи да проведем дебат. Бих водил с него дебат по всяко време, навсякъде. Мисля, че Джо Роган му предложи 100 000 долара, но той не се съгласи. Това какво ни говори? Това ни говори, че той не е достатъчно уверен в своите идеи и не може да ги защити. Аз може и да греша за различни неща, но имам дълга история на тази практика – ако някой каже, че греша, моята реакция е да се върна и да се поправя, този човек е имал право да посочи грешката ми. В книгата „Истинският Антъни Фаучи“ казвам в началото – там има 2200 бележки под линия, множество доказани факти, има QR код, чрез който могат да се проследят източниците ми...

- Това е много умно.

- Да, хората могат веднага да проверят това, което казвам. И още на първата страница на тази книга отправям покана към хората – ако намерят грешка в книгата, моля, нека ни кажат. Тази книга има 30 издания и в следващото издание мога да поправя грешката. Така се прави – когато си сгрешил, си признаваш, поправяш грешката си и продължаваш. Мисля, че това е начинът, по който трябва да работят нещата, или поне това е начинът, по който аз работя.

- Ето една идея, която според мен води хората в грешна посока – те не признават ползата от истината. Трудно е да се установи истината, няма спор по това, но след като веднъж разбереш, че умът ни е машина за предвиждания, тогава убежденията ти за това, което смяташ за вярно, ще ти позволят точно да предвидиш резултата от поведението си. Ако убежденията ти са близо до истината, ще получиш резултата, който си очаквал. Ако това не стане, значи в системата ти от убеждения има някаква повреда. Ако я актуализираш, можеш да стигнеш по-близо до това, което се опитваш да постигнеш. И ако хората разберат ползата от това, ако могат да отделят егото си от идеята, че са прави и се опитат вместо това да бъдат ефективни – „Не оценявам себе си по това дали съм прав, оценявам себе си според намирането на верния отговор и го използвам в мисловния си процес, за да бъда по-ефективен.“ Това ни води до цялата идея за ценностната система, която според мен е изключително важна.

- Това е много добро обяснение на причината, поради която трябва да търсим истината.

- Това е буквално същността на научния подход. Очаквам да получа този резултат, ще опитам нещо, с което да го потвърдя.

- Ако вярваш в емпиризма, ако вярваш в научния подход, ако вярваш в обективната истина. Животът би трябвало да е просто търсене на екзистенциалните истини. Затова сме тук, това е, което Бог иска да правим – да търсим истината. Сега ролята на правителството в редица моменти е да обърква хората, да изкривява истината, за да направи път на властта и на корпоративните печалби и да прокара пазарните интереси на корпорациите, които регулират. Всеки път, когато говоря за дебати и за търсене на истината, хората ми казват: „Има ли всъщност някаква истина?“ Хората задават този въпрос и ти си даваш сметка колко са объркани. Те дори вече не вярват, че съществува обективна истина.

- Толкова е трудно да се установи истината. Познавате Бен Шапиро, били сте в неговото шоу. Бен Шапиро има много забавно и много известно твърдение – че фактите не се интересуват от вашите чувства. Но истината е, че вашите чувства не се интересуват от фактите, защото повечето хора са водени от чувствата си и ако имат чувството, че нещо е правилно, те просто вярват, че то е истина. Нямат никакъв механизъм, по който да проверят дали това убеждение им помага, или не им помага. Мисля, че това е причината хората да искат да се върнат към ценностите, за които наистина искам да чуя мнението ви. Хората искат да изградят ценностна система, която казва: „Бъди прав, бъди по-добър, бъди по-бърз, бъди по-силен, не бъди лош ученик, не се тревожи дали си прав и дали имаш правилния отговор, просто преследвай достойни цели.“ Когато се опитваме да преследваме правилните цели, това по някакъв начин се вписва в идеята какво трябва да направим, за да бъдем ефективни. И как ефективно да постигнем цели, които са достойни. Вярвам, че вашата платформа е изпълнена с такива, но искам да подготвя почвата за тях – не мога да си спомня дали баща ви или чичо ви, но един от двамата казва, че физическата смелост е забележително качество, но няма нещо по-трудно и по-важно от моралната смелост. вашият баща беше убит заради политическите си убеждения. Чичо ви беше убит заради политическите си убеждения. Вашият образ беше убиван множество пъти, откакто обявихте, че се кадидатирате за президент – домът Ви беше разбит, списъкът е дълъг... Кое е нещото от ценностната ви система, което ви кара да продължавате напред?

- Баща ми, както и неговите родители, ни възпитаваха в тези идеи, една част от които беше католицизмът. В живота на светците най-висшето призвание е мъченичеството, когато те отстояват вярата си и умират за тази вяра. Баща ми, особено след смъртта на чичо ми, започна много да се впечатлява от гърците. Той четеше Едит Хамилтън, която написа основополагаща книга за гръцката митология, четеше Есхил, четеше Платон, четеше всички пиеси и поеми. Във всички тях се говори за извисяване на човешкия характер чрез героични действия, чрез всичко, в което вярваш. Разказах тази история в шоуто на Лекс Фридман – баща ми ми даде книга две седмици преди да умре. Книгата е написана от Камю, казва се „Чумата“. Баща ми ми подаряваше книги постоянно, както и стихове и ме караше да ги чета. Даде ми и тази книга, каза, че иска да я прочета, но с някаква особена настойчивост. Не я прочетох преди да умре, но след като умря, за мен стана много важно да я прочета. Прочетох я множество пъти, исках да се опитам да отключа причината да ми я даде, защото това беше последното нещо, което той беше поискал от мен. В съзнанието ми това имаше някаква особена значимост. Книгата е за един лекар в заразен от чума град в Северна Африка, като Алжир или Тунис, не се казва точно. Не се казва и каква е заразата, но градът е под карантина, никой не може да влиза и излиза, а чумата е много заразна има много висока степен на смъртност, умират много хора. Историята е разказана от гледна точка на един лекар, който е потресен, седи в стаята си и знае, че ако излезе, за да лекува хората, вероятно няма да постигне нищо, защото никой не знае как да лекува тази болест, която е силно заразна. Контактът, който ще има, докато лекува хората, сигурно ще го зарази и той сигурно ще умре. И той си казва, „Ако просто си седя тук, може и да оцелея и тогава ще мога да върша добрини до края на живота си.“ Накрая обаче излиза и изпълнява дълга си, успокоява хората, утешава ги в последните им часове и това осмисля живота му. Камю е екзистенциалист и е по някакъв начин наследник на стоическата традиция.

Моят баща наистина вярваше в стоицизма, чийто герой е Сизиф, иконичен образ на стоицизма. Сизиф е проклет от боговете да бута огромна скала нагоре по стръмен хълм, бута по цял ден към върха на хълма и целта му е да я избута от другата страна, но никога не успява да стигне върха, защото когато се приближи, камъкът го затиска и се изтъркалва обратно до долу. На следващия ден той започва да го бута отново нагоре. В представите на много хора, когато чуят тази история, той е човек, който носи проклятие и е обречен на мъки, тъй като трябва да върши тази работа вечно. Но според възгледите на стоиците, Сизиф е щастлив човек, защото знае какъв е неговият дълг и го изпълнява. Рамото му бута камъка. Мисля, че взех много от тези неща от баща си. Животът следва да бъде борба и болка, това е начинът за духовно израстване. Болката, трудностите, тежкият труд, самодисциплината са в крайна сметка целта, те са нашият път към истината, към Бога, към просветлението.

Имах също и друг пример – всеки човек, от когото съм се възхищавал в моя живот, всички герои от миналото, които съм имал – Чарлз Дарвин, Александър Велики, св. Франциск от Асизи, св. Августин – всички те са минали през период на тъмен душевен мрак, когато целият свят се е обърнал срещу тях, изгубили са всичките си приятели, изгубили са уважението на своите общности, изгубили са всички обичайни признаци на успеха в материалния свят. Наложило се е да останат сами за известен период – тъмен душевен мрак, но това е цената на стойностния живот. Фактът, че голяма част от семейството и приятелите ми се обърна срещу мен, пресата, медиите, всички тези страхотни контакти с политици, които имах в продължение на 40 години от живота си... Можех да вдигна телефона и да се обадя на конгресмен и дори на президента на Съединените щати и на всеки изпълнителен директор в тази страна. Всичко това изчезна. Няма го. Но не смятам, че трябва да тъгувам и да скърбя за това, защото то е просто част от пътя ми. Аз трябва да бутам камъка по хълма нагоре. Имам усещането, че знам какво трябва да правя. Имам истинска яснота и сигурност, че това, което правя сега, е точно това, което трябва да правя. В началото нямаше много потвърждения за това. Но получавам такова потвърждение от местата, които са ми нужни – жена ми, децата ми, малкото гласове, които ми го казват. Може да е приятел, когото не съм виждал от 20 години, и който ми се обажда и ми казва, че му харесва това, което правя. Онзи ден една жена, която не съм виждал от 40 години, приятелка на майка ми, съдия в отбора по ски на САЩ, ми изпрати снимка, на която тя седи на маса с плакат от моята кампания. Има и хора, които ми казват, че са се отдръпнали от политиката, но сега имат надежда. Млади хора идват при мен всеки ден и казват, че не са имали надежда, но сега вече имат. Това е един вид потвърждение, което сега получавам. В един дълъг период нямах никакво потвърждение, но имах вътрешната яснота и знаех, че това, което правя, е важно.

- Какво точно правите? Очевидно сте кандидат за президент, но ако спечелите този пост, какво искате да постигнете, за да почувствате, че сте избутали скалата до върха на хълма и отвъд?

- Аз бих влязъл в президентския кабинет с ясна идея за дневния си ред, както беше при президента Ричърд Никсън, или при чичо ми. Може би Клинтън влезе с някаква идея, с наистина ясна идея. Но аз имам много ясна идея какво искам да направя. Зная как да разкрия корпоративната корупция, как да премахна това корумпирано сливане между държавна и корпоративна власт и да направя така, че правителството да започне да казва истината на хората. В първия си ден на поста ще издам изпълнителна заповед, в която ще се казва, че всеки държавен служител, който лъже по каквато и да е причина американското общество, веднага ще загуби работата си. Просто ще кажа – ако лъжеш, си безработен. Ако не можем да те съдим, или да те уволним от обществения ти пост, ще бъдеш изобличен. Просто ще бъда безкомпромисен в този лов, за да направя нашата страна отново морална институция. Ще премахна и военната машина, ще изкарам страната от Украйна, ще разреша конфликта, ще сключа мир там. Има толкова много въпроси във външната политика, които са от изключителна важност – ние трябва да се справим с изкуствения интелект, с нарастващата заплаха от него, трябва да се уверим, че ИИ ще направи света по-демократичен, че ще ни направи по-ефективни, по-здрави, ще даде контрол на хората над тяхното правителство, а не обратното. Защото сега това ни отблъсква, нашето правителство ни прави роби, работи в обратната посока.

- Чудесно е да чуем, че ще има логичен подход към този въпрос.

- Мога да ви кажа с подробности как ще подходя към това. Мога да ви кажа, че зная какъв трябва да е завършекът на това. Разбирам огромната заплаха от ИИ, както и огромния потенциал на ИИ, неговата комплексност. Не можем да въведем свръхрегулация в тази страна, не можем да си позволим да го отхвърлим. Искам страната ни да бъде хъб за изкуствен интелект, искам да бъдем хъб за блокчейн. Но в момента имаме администрация, която води война срещу блокчейн. За последните две години има 1 200 криптовалути, регистрирани в Швейцария. Капитализацията им възлиза на 360 милиарда долара. И всички предприемачи са привлечени в Женева, Сингапур, Китай, Иран, Дубай, Катар. Ние искаме тези предприемачи тук, в нашата страна. Единственият ни изход от 34-трилионния дълг – ние не можем да се справим с него по друг начин – е да отрежа военните разходи, да отрежа хроничните заболявания, но въпреки това не можем веднага да се справим с тези 34 трилиона. Миналата година сме похарчили 1,3 трилиона долара за обслужване на дълга. Това е размера на лихвите по дълга. Това е повече от общия ни военен бюджет, включително министерство на енергетиката, ветераните, агенциите за национална сигурност. Това е около 8% от нашия БВП. И се увеличава – от 2% стигна до 8% от нашия БВП. В рамките на пет години събираме данък от 50 цента върху всеки долар, които отиват за обслужване на дълга, след 10 години това ще са 100 процента. Това е от жизнено важно значение. И сме преминали отвъд момента, когато можеше да се освободим от него. Сега трябва да изградим пътя си за излизане от дълга. Трябва да засилим икономиката си, за да може дългът да намалее пропорционално. Трябва да направим достатъчно съкращения, за да балансираме бюджета, но трябва да вземем тези пари и да ги инвестираме в неща, които