Войната в Украйна ще завърши с капитулация, а не с договор за мир. Това е моето усещане за това накъде отива войната и защо страните не могат да договорят споразумение.

Последната бръчнка в сагата за евентуални мирни преговори бе декларация под формата на интервю, дадено от Володимир Зеленски за Philadelphia Inquirer. Зеленски казва, че не може да има преки преговори между Украйна и Русия, но може да има непреки чрез трета страна, при която Украйна и Русия не само ще имат посредник, но всяка сделка ще бъде само с посредника, а не пряко на Русия с Украйна. Зеленски предположи, че може би ООН може да влезе в тази роля.

Предложението на Зеленски не е начало на диалог по много причини, но най-голямата е, че воюващите държави трябва директно да се споразумеят за прекратяване на конфликт. Няма надежда трета страна да реализира сделка, както доказват споразуменията от Минск (2014, 2015). Минск беше хибриден случай, при който сделката беше подписана от Русия, Украйна и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Украйна отказа да изпълни сделката, а ОССЕ се оказа беззъба и не желаеше да се опита да наложи споразуменията от Минск. Сделката получи политическа подкрепа от Германия и Франция, въпреки че нито една от тях не беше подписала и те не бяха правно задължени по никакъв начин да я подкрепят.

„Предложението“ на Зеленски наистина е просто още една димна завеса за отклоняване на критиките от Украйна, че не иска споразумение с Русия. Има три мощни сили, които държат Зеленски от масата на преговорите. Най-важното е, че основните англосаксонски играчи в НАТО, а именно САЩ и Великобритания, категорично се противопоставят на всякакви преговори с Русия. САЩ направиха всичко възможно, използвайки санкции и дипломатически мерки, за да предотвратят всякакъв диалог с Русия по всяка тема (освен размяната на затворници).

Втората причина е украинското законодателство, издадено от самия Зеленски, което забранява преговорите с Русия. Върховната Рада може да отмени това законодателство за наносекунда, ако Зеленски ги помоли да го направят, но той няма да го стори. Зеленски напълно контролира украинския парламент, арестувал е или пратил в изгнание опозиционните политици, контролира пресата и другите медии. Железният юмрук на Зеленски означава, че той лично няма да позволи преки преговори.

Третата причина е свързана с натиска върху Зеленски от крайно десни националисти, особено от неонацистката бригада "Азов". Пряко доказателство за това е уволнението на генерал-лейтенант Юрий Содол, командващ силите на Киев в района на Харков. Содол беше обвинен от командирите на "Азов", че е убил повече украинци, отколкото руснаците в битките край Харков. "Азов" отнесе посланието им до Радата, а Зеленски ги послуша, като уволни Содол.

След уволнението на Содол ситуацията за Украйна продължава да се влошава по цялата фронтова линия. Украинските загуби са много големи, в някои дни до 2000 убити и ранени. Руснаците засилиха атаките си с планиращи се бомби FAB, включително чудовищната FAB-3000, която наскоро удари команден център на украинската армия в град Ню Йорк в Донбас и според съобщенията уби 60 или повече украински военни.

Руснаците казват, че самият Зеленски не може да е партньор в преговорите, тъй като мандатът му е изтекъл през май. Съществува известно объркване относно правната ситуация в Украйна, но експерти в и извън Украйна смятат, че след като Зеленски приключи мандата си, ръководството на страната трябва да премине към председателя на Радата. Руслан Стефанчук е председател на Радата и става все по-активен политически, но не се е противопоставил на Зеленски да продължи да управлява.

Междувременно, като се има предвид ситуацията на бойното поле, руснаците без съмнение смятат, че скоро ще дойде времето, когато украинската армия или ще рухне, или ще се предаде, или и двете. И в двата случая украинското правителство ще трябва да бъде заменено по някакъв начин, може би с временно военно ръководство, избрано от Русия. Това ще позволи на руснаците да формулират споразумение за капитулация с новото правителство.

Това би направило невъзможно по-нататъшното участие на НАТО в Украйна. Това може най-накрая да отвори вратата за диалог по сигурността между НАТО и Русия, след като НАТО осъзнае какво се е случило и защо. За съжаление, влизането в НАТО с бивши политически лидери като Марк Рюте не работи за бъдещето на алианса.

Ключовото послание за НАТО, ако руснаците спечелят в Украйна, както изглежда все по-вероятно, е, че НАТО трябва да спре разширяването си и да търси по-стабилно споразумение с Русия в Европа.

-------------------------------------------

Д-р Стивън Брайън е служил като директор на подкомисията за Близкия изток на комисията по външни отношения на Сената на САЩ и като помощник заместник-министър на отбраната на САЩ. Тази статия е публикувана за първи път в неговия сайт Weapons and Strategy.

Стивън Брайън, Weapons and Strategy

Превод и редакция: Епицентър.БГ