В общи линии няма особена видима промяна в дейността на основните антикорупционни институции, когато се касае за разследване на властовата корупция по високите етажи.

Това каза за БНР бившият заместник правосъден министър и бивш заместник вътрешен министър Андрей Янкулов - един от авторите на Шестия мониторингов доклад на Антикорупционния фонд. Той е озаглавен "Антикорупционни институции 2023: точка на замръзване” и анализира развитието на 57 ключови разследвания за корупция от прокуратурата и практиката на Антикорупционната комисия.

Докладът ще бъде представен днес и отчита намаляващата успеваемост на обвиненията на прокуратурата и увеличаването на прекратените от самата нея разследвания, свързани с така наречената “политическа корупция”. През миналата година, през която предсрочно беше прекратен мандатът като главен прокурор на Иван Гешев, а на поста временно беше избран заместникът му Борислав Сарафов, няма влязла в сила нито една присъда от следените 57 ключови разследвания, става ясно от доклада.

“В общи линии се наблюдава все по-голямо затихване на дейността на прокуратурата. Не че в предишните години е имало особена активност. Където я е имало, тя е била по-скоро кампанийна и по-скоро насочена срещу определени политически фигури, които са били атакувани с методите на наказателната репресия. В последните 1-2-3 години може би вече има пълно затихване по линия на борбата с така наречената “политическа корупция”, което тръгна още от края на мандата на Иван Гешев”.

След смяната на Иван Гешев с Борислав Сарафов “прокуратурата тотално забрави за политическата корупция”, смята Янкулов и припомни заявките на Сарафов за борба с корупцията, които започнаха с казуса “Осемте джуджета”:

“Бяха дадени много гръмки заявки, точно преди около година, пред ВСС, които естествено и не се реализираха. Последното развитие по казуса “Осемте джуджета” вече отива в сферата на гротеската, защото това обвинение срещу Петьо Петров е за документна измама”.

"Цялото това прокламирано мащабно разплитане на казуса “Осемте джуджета”, с множеството му разклонения, естествено, година по-късно можем да кажем, че е вече приключило".

За Мартин Божанов - Нотариуса също имаше обещания за институционална активност, припомни експертът:

“Темата беше активна в институциите, защото се беше създало сериозно публично напрежение след смъртта му. Големите медии си припомниха “Списъка за бърз контрол" от нашето разследване, което публикувахме 2021 година. Нямаше как в този случай институциите да мълчат. Затова видяхме и Пеевски с неговите гръмки заявки как вече ще се прекратяват тези лоши практики. В момента, в който и публичната тема заглъхна, а “сглобката” отиде на разглабяне, вече и този казус отиде по каналния ред”.

За казуса Брендо:

"Не може чак толкова много да ни учудва, че такова лице би могло да влезе на територията на България, въпреки че е издирван. Трудно ми е да спекулирам каква е точно целта, която го е накарала да се върне. Има опция, естествено, наказанията му да бъдат приети за изпълнение в България. Италианското наказание би могло да бъде редуцирано, ако за това престъпление, за което е наложено, по българския Наказателен кодекс, максималното предвидено за него наказание е по-малко от реално наложеното в осъдилата го държава. Ако е такава ситуацията, наказанието може да бъде редуцирано до максималния размер, предвидено по българското законодателство. Другият момент, който се коментира, е за така наречената “кумулация” между трите присъди, които са му наложени от италианския, румънския и българския съд. Дали може да бъде направена такава, е малко спорен въпрос”.