"Започнаха да говорят за нова украинска контраофанзива, която щяла да се проведе през 2025 г., донякъде повтарят наратива от 2023-а. Малко вероятно е украинците да постигнат успех, но се опитват да съхранят илюзията, че Украйна все още може да направи нещо в този конфликт. Както казах, те не са дефинирали какво означава победа на Украйна, следователно не са дефинирали целите на Украйна и стратегията, затова е малко вероятно Украйна да постигне това, което желае, т.е. освобождаването на своята територия. Точно обратното, мисля, че поведението на западните страни само засилва позициите на руснаците, защото тези приказки за деколонизацията на Русия, за разчленяването на Русия, само потвърждават онова, което Владимир Путин казва на руското население. И руското население констатира, че това, което му казва Путин за екзистенциалния риск за Русия, е реалност. Следователно всички тези неуместни изявления в нашия наратив в действителност засилват волята на Русия да приключи с Украйна. И колкото повече оръжия даваме на Украйна, колкото повече се засилва Русия икономически, военно, дори би могло да се каже социално, защото положението на руснаците се подобрява, толкова повече динамиката е в посока на окончателната победа на Русия. Действията на Запада тласкат още повече Русия към решителна победа срещу Украйна. Вие ще си съставите мнение за всичко това, аз мисля, че липсата на западна стратегия ще бъде фатална за Украйна. Но така да бъде и аз лично смятам, че западните страни само ускоряват този процес", казва Жак Бо, бивш полковник от швейцарското стратегическо разузнаване. Той е специалист по страните от Източна Европа, бивш ръководител на доктрината за мироподдържащите операции на ООН. Преговарял е с най-висшите представители на армията и разузнаването на Русия веднага след рухването на СССР. Работил е в рамките на НАТО по програми в Украйна в помощ на украинската армия и по-конкретно по време на революцията на Майдана през 2014 г. След “Poutine, maître du jeu?” („Путин, майстор на играта?“), “Opération Z” (“Операция Z”), “Ukraine entre guerre et paix” (“Украйна между война и мир”) Жак Бо публикува четвърта книга за войната в Украйна, “L’art de la guerre russe. Comment l’Occident a conduit l’Ukraine à l’échec” (“Руското военно изкуство. Как Западът доведе Украйна до провал”) в издателство “Макс Мило”.

Добър ден, днес е 18 юни 2024 г. и бих искал да се върна към конференцията от 15 и 16 юни в Бюргенщок, в Швейцария, за евентуален мир в Украйна.

От самото начало тази конференция тръгна зле, тъй като всички видяха, че няма голяма полза от мирна конференция само с едно от действащите лица. Швейцарската министърка на отбраната, г-жа Виола Амхерд, която е и президент на Конфедерация Швейцария, още през май спомена този проблем и вече предвиждаше провеждането на друга конференция, след тази в Бюргенщок, но този път с Русия, за да има резултати. Така че се знаеше, че тази конференция няма да донесе очакваните резултати и че поставените цели не са много ясни. Това се отрази на международния интерес към конференцията и дори украинската преса констатира, че броят на участниците се сви като шагренова кожа. Бяха поканени 160 страни, а в крайна сметка имаше само 100 делегации.

Разграничавам поканените страни и делегациите, т.е. бяха поканени 160 страни, но сред делегациите имаше и международни организации. В действителност участваха осем международни организации, следователно имаше 92 страни на тази конференция. Очевидно тя беше опорочена от еднополярността на дискусията, но имаше и друг проблем. Конференцията бе проведена след срещата на Г-7, която, както подчерта британският в. “Телеграф”, е била най-непопулярната, провеждана някога.

Същите политически фигури, с изключение на Джо Байдън, се събраха отново в Бюргенщок и видяхме, липсата на доверие в Запада във всичко това. Липса на доверие в Г-7 от една страна, но също така липса на доверие в тази конференция в Бюргенщок. Беше доста иронично, дори забавно, виждайки незнанието на нашите журналисти, в случая на американските журналисти, които все още бъркат Швеция и Швейцария. Това не е нещо ново, но то илюстрира лекотата, с която нашите журналисти се отнасят към новините и именно от това страдаме от началото на конфликта в Украйна, а същото се отнася и за конфликта в Палестина.

Тази конференция не е напълно нова, тъй като тя се базираше на т. нар. формула за мир на Зеленски, която вече бе представена в Общото събрание на ООН през септември 2022 г., по-късно беше разделена на десет точки и в тази форма бе представена на срещата на върха на Г-20 през ноември 2022 г. и в цяла серия конференции до януари 2024 г. в Давос. Обърнете внимание, че в списъка, представен в Бюргенщок, се появява формула от три точки.

Важно е да се разбере историята на тези десет точки, за да се разбере причината, поради която конференцията в Бюргенщок беше провал. Зеленски нахвърля своята формула за мир през лятото на 2022 г. През онова лято Украйна предвиждаше широка офанзива с 1 млн. души, които да отвоюват цялата територия, превзета от руснаците от февруари 2022 г., включително Крим. Всъщност тази офанзива от 2022 г. трябваше да бъде офанзивата, планирана през март 2021 г. от Зеленски в указ, който той издаде на 24 март. Накратко, през лятото на 2022 г. украинците, убедени, че ще бъдат подкрепени от Запада, бяха убедени в успеха на своята операция.

И защо бяха убедени в помощта на Запада?

Защото на този етап имаше три опита за преговори с Украйна и всеки път западните страни потупваха Зеленски по рамото и искаха да оттегли проекта си. При липсата на преговори той трябваше да воюва, да продължи да се бие и да отблъсне Русия, за което западните страни щели да му помогнат. Това е причината, поради която през лятото на 2022 г. Зеленски беше убеден в успеха на своята контраофанзива и на този основа подготви мирния си план. В крайна сметка тази контраофанзива не се състоя през 2022 г. Тя беше отлагана последователно за есента на 2022 г., за зимата на 2022-2023-а, после за пролетта на 2023-а и в крайна сметка се състоя през юни 2023 г. но пак със същата идея, че трябва да доведе до решителна и абсолютно безспорна победа срещу Русия. Когато разглеждаме десетте точки от плана на Зеленски, виждаме, че

това всъщност е план за капитулация, който да бъде наложен на Русия.

Интересно е също, че всяка една от десетте точки в тази формула се позовава на резолюция на ООН от лятото на 2022 г.

Важното е да запомним за тези десет точки, че по същество става дума за декларация за капитулация на Русия, в която тя да се ангажира да изтегли войските си, престъпленията ѝ да бъдат съдени от международен трибунал и т.н. и т.н. Беше очевидно, че руснаците няма да приемат такъв план и вероятно затова мирният план или формулата за мир на Зеленски бе сведена до три точки на конференцията в Бюргенщок.

Трите точки са в бяло на вашите екрани: радиационна и ядрена безопасност, продоволствена сигурност и освобождаване на затворниците и депортираните, включително децата, за които имаше толкова спорове, което доведе до издаването на заповед за арест на Владимир Путин от Международния наказателен съд.

Защо има три точки в този план? Защото не е вероятно прилагането на десетте точки: Русия напредна на украинска територия, контраофанзивата от 2023 г. напълно се провали и следователно да ѝ налагат днес да изтегли войските си обрече конференцията на неуспех. Не знам дали свеждането на проекта до три точки е по швейцарска или украинска инициатива, но така или иначе останаха тези три точки. Във всички тях се приписваше вина и се опитваха да наложат поведение на Русия, но

всъщност всяка от тези точки произтича от проблем от украинска страна.

За радиационната и ядрена безопасност обвиниха руснаците, но през октомври 2023 г. ген. Кирил Буданов, шеф на украинското военно разузнаване, сам призна в украински сайт, че проблемите в АЕЦ “Запорожие” всъщност са заради атаки на украинската армия.

Същото се отнася и за морския трафик в Черно море. Обвиняваха Русия за невъзможността да се движат кораби в минираните от нея украински пристанища, но в действителност се случи точно обратното - от началото на руската офанзива през февруари 2022 г. украинците, опасявайки се от земноводна атака в Одеса и на западния бряг на Днепър, поставиха мини по целия бряг, което ще създава проблеми чак до Босфора, защото тези мини ще продължават да се отклоняват и да създават проблеми на турците. Но мините са с украински произход, а не руски, и когато се изработваше тази резолюция, налагаща на Русия да спре минирането, съветникът на Зеленски Давид Арахамия заяви в украинската преса, че украинските военни са против разчистването на мините, защото това е начин да се защитят от евентуална руска атака.

Така че всеки път приписваха на Русия действия, които всъщност бяха извършени от Украйна

На конференцията в Бюргенщок отново бяха повдигнати тези въпроси и парадоксалното е, че те засягат повече украинците, отколкото руснаците.

Що се отнася до децата, които са били депортирани, беше споменат някакъв мрачен проект на Русия да ги отвлече, взимайки ги от родителите им. Всъщност един американски журналист направи разследване за съдбата на тези деца, отиде в Русия и откри деца, с които се отнасят чудесно, които ходят на училище и които не са в лагери, а в хотели и са добре обгрижвани. В репортажите, които той направи, виждаме децата по време на урок по музика, в напълно нормален клас. В действителност тези деца са били изведени от опасните зони в Донецка област, по онова време обстрелвани от украинската артилерия, със съгласието на техните родители, за да бъдат отведени в безопасни зони. Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин и ми е интересно как ще продължи това дело, защото нещата са много по-различни от начина, по който Израел се отнася към децата. Следователно избраните три точки не са показателни нито за мира в Украйна, нито за поведението на руснаците.

Защо бе проведена тази конференция?

Според моя анализ и анализа на хора, които наистина се интересуват от нещата, не говоря за нашите журналисти, които не знаят нищо, целта на тази конференция беше да се обедини световното мнение зад Зеленски. Това всъщност е начин за легитимиране на Зеленски по два начина. Първо, вътре в Украйна, тъй като, както знаете, с обявяването на извънредно положение и отлагането на президентските избори, които трябваше да се проведат в средата на май, Зеленски няма правен статут в Украйна. Руснаците казват: “Ако искаме да преговаряме, с кого да преговаряме? Ако преговаряме със Зеленски, след това може да дойде всеки и да каже, че дискусията не е валидна”. В самата Украйна има такъв дебат и той е съпътстван от проблеми с мобилизацията и хода на конфликта. Сред украинското население нарастват съмненията в способността на Зеленски да ръководи страната. Доказателство за това е проучване на Киевския институт по социология, който изследва спазването на обещанията, дадени от Зеленски по време на предизборната кампания, и виждаме, че днес критиките се насочват все повече лично към него.

Следователно Зеленски има нужда от легитимация, от укрепване на позицията си вътре в страната. Но и извън страната, защото и самият Зеленски има чувството, че с повече или по-малко явното безразличие на САЩ - Джо Байдън не пожела да присъства на тази среща на върха в Бюргенщок, което свидетелства за форма на безразличие на САЩ към конфликта в Украйна, който смятат за изгубен от ноември 2022 г. Американците смятат, че каузата в Украйна е изгубена. Те продължават да помагат на Украйна, не искат да изоставят Украйна, но смятат, че това е провал и с оглед на президентските избори и все по-нестабилната позиция на Джо Байдън в проучванията не е желателно да се споменава конфликта, който върви към провал. Зеленски много добре го почувства и това е причината, поради която особено в Европа и Украйна се чува, че Русия може да нападне Европа и че Украйна е последният бастион, който да я защити от руската инвазия. Тази позиция предизвика интереса или одобрението единствено на западните страни, останалият свят остава много скептичен и наблюдава ситуацията много по-предпазливо от европейците. Това е причината, поради която трябваше да се организира конференцията - за да се потвърди отново легитимността на Зеленски сред неговите колеги, така да се каже.

Има едно събитие, за което не се говореше на конференцията в Бюргенщок, но пък се обсъждаше в кулоарите и това е речта на Владимир Путин от 14 юни пред ръководството на руското външно министерство.

Той изнесе много дълга реч, в която обясни условията на Русия за постигането на мирно споразумение с Украйна. Интересното е, че Путин използва думата “предложение”, но аз не усетих този текст като предложение, а като поставяне на условия. Думата “предложение” предполага разговор с другия, в който предложението подлежи на дискусия. Съдържанието на тези предложения на Владимир Путин обаче не отваря вратата за дискусии, затова мисля, че това са по-скоро условия, поставени от Русия.

Русия наистина има лош опит в преговорите със западните страни и Украйна.

Проблемът е, че условията и стремежите на украинците от края на 2022 г., днес нямат връзка с реалността и всички днешни инициативи не отговарят на ситуацията. Проблемът на Путин е, че не знае с кого би могъл да преговаря за мир, тъй като никой не иска да преговаря, а дори и да иска, трябва да говори по-скоро с американците, европейците или със самия Зеленски. Но е известно, че в момента, в който той предложи нещо, веднага се намесват европейците, за да го накарат да оттегли предложението си. Така че това е постоянна игра на надхитряне и липсва доверието, необходимо за такива преговори. Владимир Путин постави условията си за мирни преговори и едно от условията е въпросът за териториите.

Ако погледнем картата, в червено е местонахождението на руските сили, но това е малко стара карта, тъй като днес Русия е напреднала още повече и в района на Харков би трябвало да има повече червено; в граничната зона руснаците също са напреднали, но картата приблизително ни дава представа за ситуацията.

Това, което иска Владимир Путин, е Украйна да му отстъпи областите Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск. Това са областите в яркочервено на тази карта, които надхвърлят днешните руски позиции. Идеята на Путин беше отразена в украинските медии и те казаха “Зеленски пропусна една възможност”. Путин определено има максималистично изискване, което според мен е формулирал, за да има bargaining chip, както се казва на английски, разменна монета, нещо, от което може да се откаже по време на преговорите. Той иска повече, за да може да изостави нещо при едни преговори. Това е моята гледна точка, не знам какво мисли той, но в украинската преса беше отразено именно като “Зеленски пропусна една възможност”. Защото ако в този момент Зеленски бе казал “не, преговаряме на базата на днешната фронтова линия, а не въз основа на това, което иска Путин”,

Зеленски можеше да спечели благосклонността на Глобалния юг и на останалия свят.

Защо? Защото в този момент останалият свят щеше да види, че Зеленски е готов да преговаря и че тези преговори са на реалистичната база на днешната ситуация, а изискванията на Владимир Путин надхвърлят днешната реалност. Следователно, ако Зеленски бе заявил по време на конференцията в Бюргенщок “Готови сме да преговаряме по тази линия”, вероятно щеше да успее да отдели Русия от основните ѝ поддръжници в южното полукълбо. Явно никой сред преговарящите не разбра това и интересното е, че това разсъждение се появи в украинската преса. То показва, че в медиите в Украйна има стратегическо мислене, което липсва в нашите медии. Ако го бяха използвали, можеха чрез играта на преговорни стратегии на практика да отделят Русия от нейните спонсори в Глобалния юг. Но предложението на Путин беше напълно отхвърлено от западните страни.

Да направим равносметка на тази конференция.

Бяха изпратени 160 покани за участие, а пристигнаха 100 делегации, от които осем международни организации, и 57 държавни глави. Под заключителната декларация имаше само 78 подписа. Тоест дори не всички присъстващи делегации и дори не всички присъстващи страни, защото сред стоте делегации имаше 92 страни, а само 78 я подписаха, което представлява около една трета от страните в света, тъй като в ООН има 195 страни. Така че това не е истински успех и е много далеч от целта, която беше да се обединят различните страни по света зад Зеленски срещу Русия. Ако сравним резултата от тази конференция с първите декларации или резолюции на Общото събрание на ООН през февруари-март 2022 г., виждаме, че Украйна е загубила значително доверието на международната общност.

На следващо място има един важен елемент, който трябва да се отбележи, и той е, че основните страни от Юга, тези, които имат значение - страни като Бразилия, Индия, очевидно Китай, тъй като той не участваше в конференцията, всички тези страни не подписаха заключителната декларация. На практика тя беше подписана от западните страни и съюзниците на западните страни, но Глобалният юг, както го наричат, и важните сили на Глобалния юг не я подписаха. А характерното за тези сили е, че те са единствените, които биха могли да повлияят на Русия. Следователно има заключителна декларация, която беше подписана само от онези, от които можеше да се очаква, че ще се обединят около Зеленски, но онези, които биха могли да имат влияние върху Русия, не я подписаха.

Това е конференция с предизвестен неуспех, която в крайна сметка беше провал едновременно на украинската и на швейцарската дипломация.

В кулоарите на конференцията започнаха да говорят за нова украинска контраофанзива, която щяла да се проведе през 2025 г., донякъде повтарят наратива от 2023-а. Малко вероятно е украинците да постигнат успех, но се опитват да съхранят илюзията, че Украйна все още може да направи нещо в този конфликт. Както казах, те не са дефинирали какво означава победа на Украйна, следователно не са дефинирали целите на Украйна и стратегията, затова е малко вероятно Украйна да постигне това, което желае, т.е. освобождаването на своята територия. Точно обратното, мисля, че поведението на западните страни само засилва позициите на руснаците, защото тези приказки за деколонизацията на Русия, за разчленяването на Русия, само потвърждават онова, което Владимир Путин казва на руското население.

И руското население констатира, че това, което му казва Путин за екзистенциалния риск за Русия, е реалност.

Следователно всички тези неуместни изявления в нашия наратив в действителност засилват волята на Русия да приключи с Украйна. И колкото повече оръжия даваме на Украйна, колкото повече се засилва Русия икономически, военно, дори би могло да се каже социално, защото положението на руснаците се подобрява, толкова повече динамиката е в посока на окончателната победа на Русия. Действията на Запада тласкат още повече Русия към решителна победа срещу Украйна. Вие ще си съставите мнение за всичко това, аз мисля, че липсата на западна стратегия ще бъде фатална за Украйна. Но така да бъде и аз лично смятам, че западните страни само ускоряват този процес.

С това, за съжаление, малко песимистично размишление за Украйна, но оптимистично за бъдещето на региона ви благодаря, че гледахте това видео! Благодаря и приятна вечер!

Превод от френски: Галя Дачкова

https://glasove.com/na-fokus/zhak-bo-sasht-smyatat-kauzata-v-ukrayna-za-izgubena-zelenski-ne-e-legitimen-a-zapadat-tlaska-rusiya-kam-reshitelna-pobeda