Аз като последен без равни на мен по грехове мога тук да си позволя да напиша много неща. Току-виж някое от тях се оказало вярно.

Хипотеза първа: дали е възможно да сме достигнали онази част от историята, в която Българската православна църква е превзета отвътре и вече нямаме какво да сторим освен да се молим и да стискаме зъби всичко да отмине по-бързо?

Дали вътре в БПЦ не е настъпил абсолютният безпредел с назначаването на важни позиции на злонамерени люде? И ако е така, какви са нашите полезни ходове – на миряните и грешниците? Какво е протестът в днешно време? Демократичен похват, използван от всякакви хора за всякакви цели. Ние можем ли да го използваме и по какъв начин? Нали живеем в общество, мога ли да отида на летището и пред хотела и да покажа надпис, че Вартоломей не е мой архиерей и нямам нужда от него? Дали мога по някакъв начин да съобщя на целия свят, че писателите от св. Пайсий Хилендарски до Димитър Талев са посветили творчеството си и живота си на освобождаването от истинското робство? Защото властта на султана не е била същина на робството, докато гърчеенето и превземането отвътре е.

От Фенер ще пристигне нежелан гостенин. Хипотеза втора: Дали той ще служи на гръцки и така ще унизи нашия клир, както не са го правили през последните векове?

Докъде стигнахме? В България една креслива клика поддържа Вартоломей и неговия копнеж да бъде пръв без равни. В България има мълчаливо примирение с наглостта на вартоломеевите агенти. Няма кой да им каже право в очите, че не желаем да съслужим с ПЦУ и че това е неканонично. Няма кой да спре задалото се предателство. И ще ни остане само да чакаме Божия Гняв.

О, не се и съмнявайте, че ще се стовари. Нямайте и най-малкото подозрение, че може да ни се размине. В никакъв случай подобни гаври с хилядолетната ни вяра няма да останат без възмездие. Чакам го Този Гняв със затворени очи и наведена глава.

Друго нямам какво да сторя като последен без равни. Дори и молитвата ми няма сила, защото какво е молитвата на грешника, думи в пространството. Мога само едно – да чакам Гнева и да се надявам душите на децата ми да се спасят.

На Христос никой от човеците не може да навреди. Че Го мразят доста и от представящите се за православни е сигурно, но нищо не могат Му стори. Към храмовете ни обаче се е задало запустение. И никакъв сапун няма да може да измие нашия срам.

Автор: Николай Фенерски, outsideri.org