Иранският министър на петрола Джавад Оуджи заяви, че Русия ще инвестира в петролните находища на Иран. В момента седем петролни находища се разработват в Иран с инвестиции на различни руски компании, каза той.

„Днес 220 000 барела от производството на петрол в Иран са от тези находища, в които са инвестирали руснаците“, съобщи Оуджи, цитиран от Mehr News.

През януари Върховният лидер на Иран аятолах Хаменей официално одобри ново 20-годишно всеобхватно споразумение за сътрудничество между Ислямската република и Русия.

Новата сделка включва дългосрочни споразумения за отбраната и енергетиката. Новият договор ще промени Близкия Изток завинаги, коментира енергийният анализатор Саймън Уоткинс от специализираната медия Oil Price.

20-годишният „Договор за основата на взаимоотношенията и принципите на сътрудничество между Иран и Русия“ ще замени 10-годишното споразумение, подписано през март 2001 г. (удължено два пъти по пет години).

Новият договор е разширен не само като продължителност, но и като обхват и мащаб, особено в секторите на отбраната и енергетиката. В няколко отношения новата сделка допълва ключови елементи от 25-годишното всеобхватно споразумение за сътрудничество между Иран и Китай.

В енергийния сектор споразумението дава право на Русия на добив в иранския участък на Каспийско море, включително в потенциалното огромно находище Chalous. По-широката зона на Каспийския басейн, включително находищата на сушата и в морето, се оценява консервативно на около 48 милиарда барела петрол и 292 трилиона кубични фута (tcf) природен газ в доказани и вероятни запаси.

Преди това оценките бяха, че Chalous съдържа около 124 милиарда кубически фута (bcf) газ. Това се равнява на около една четвърт от газовите запаси, съдържащи се в другото огромно находище на природен газ на Иран „Южен Парс“, което представлява около 40% от общите газови запаси на страната и около 80% от добива на газ. Новите оценки са, че това са две находища, на девет километра едно от друго, като Greater Chalous има 208 милиарда кубически фута газ, а Lesser Chalous има 42 милиарда кубически фута газ, което дава обща цифра от 250 милиарда кубически фута газ.

Същото право на първи добив за Русия сега ще се прилага и за големите нефтени и газови находища на Иран в Хорамшахр и близките провинции в Илам, които граничат с Ирак. Споделените находища на Иран и Ирак отдавна позволяват на Техеран да заобикаля санкциите, наложени срещу неговия ключов петролен сектор, тъй като е невъзможно да се каже какъв петрол идва от иранската или иракската страна на тези полета. Това означава, че Иран може просто да ребрандира собствения си санкциониран петрол като несанкциониран иракски петрол и да го изпраща навсякъде, където пожелае, коментира енергийният анализатор Саймън Уоткинс.

Бившият министър на петрола, Биджан Зангане, публично подчерта тази практика, когато през 2020 г. каза: „Това, което изнасяме, не е под името на Иран. Документите се променят отново и отново, както и спецификациите.” Друго предимство на споделените полета е, че те позволяват ефективно, свободно движение на персонал от иранската към иракската страна, а използването на ключови петролни и газови находища в Ирак е ключова част от дългогодишния план на Иран, напълно подкрепян от Русия, за изграждане на „сухопътен мост“ към крайбрежието на Средиземно море на Сирия.

Цената на всички произведени стоки, търгувани между Русия и Иран, включително военна и енергийна техника, е определена в новата сделка, въпреки че също не е в полза на Иран. За ирански стоки, изнасяни за Русия, Техеран ще получава производствените разходи плюс 8%. Тези експортни продажби за Русия обаче няма да бъдат прехвърлени към Иран, а ще се държат като кредит в Централната банка на Русия (ЦБР). Освен това Иран ще получи огромно намаление на обменните курсове щатски долар/рубла или евро/рубла, използвани за изчисляване на неговите кредити в ЦБР.

Обратно, за руски стоки, изнесени за Иран, Москва ще получи плащането преди доставката и при обменен курс, който е от полза за Русия. Нещо повече, базовата цена, преди да бъдат направени изчисления на обменния курс, ще се основава на най-високата цена, която Русия е получила през предходните 180 дни, независимо от продукта, който продава на Иран.

Споразумението предвижда модернизирането на съоръженията на ключовите летища и морски пристанища. Начело в списъка на иранските летища са „Хамедан“, „Бандар Абас“, „Чабахар“ и „Абадан“.

В списъка на морските пристанища са Чабахар, Бандар-е-Бушер и Бандар Абас. Освен правото на Русия на добив в иранския участък на Каспийско море, тя също ще получи съвместни командни способности над северния участък за въздушно-космическа отбрана на Каспийската зона на Иран.

„Избран персонал на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция ще бъде обучен на най-новите руски подобрения на няколко ракети с малък и далечен обсег – Х-47M2 „Кинжал“, „Искандер M“, РС-26 „Рубеж“ и „Авангард“ – преди да започне планът за производството им по лиценз в Иран, като целта е 30% от тях да останат в Иран, а останалите да бъдат изпратени обратно в Русия“, според анализа на Oil Price.

„Всичко това означава, че новото 20-годишно споразумение между Иран и Русия ще промени пейзажа на Близкия Изток, Южна Европа и Азия, тъй като Иран ще има много по-голям военен обсег, който ще му даде много повече влияние да направи политически искания в този регион. Този обхват също така означава, че страните в тези райони ще почувстват, че вариантът да продължават да разчитат на САЩ за тяхната защита е много по-несигурен, отколкото беше преди“, коментира Oil Price.

Източник: obektivno.bg