Джефри Сакс в интервю за Тъкър Карлсън за историята и същността на американската външна политика - патологична амалгама от глупост и арогантност, довела до кръвопролития със стотици хиляди жертви, десетки разрушени страни, унищожени икономики. Патология, която днес води света към ядрена катастрофа. Свидетелство от първо лице:

„Боже, нашият живот е в ръцете на няколко души, надявам се дано те се научат на малко благоразумие, каквото им липсва от дълго време. Те дори не разбират какво е да разговаряш с отсрещната страна. И моята абсолютно централна и основна идея е Байдън да говори директно с Путин и да започнат да разговарят. Нашият живот е в сериозен риск.“

Имаме много луди хора в нашето правителство, знам го, достатъчно възрастен съм, за да знам от над 40-годинишния си професионален живот, че има много неуравновесени хора в нашата страна. Имаме много съюзници, които казват: „О, можем да го направим!“ Имаме президента на Латвия, който туитва или ексва, или както там сега се казва: „Russia delenda est“, което значи „Русия трябва да бъде разрушена“, което е заиграване със старата фраза, приписвана на Катон, „Картаген трябва да бъде разрушен“. Сериозно?!

Най-големият от всички наши проблеми е, че неоконсерваторите, които дирижират шоуто от 30 години, смятат, че САЩ могат да правят каквото си поискат. Това е най-същественият момент, който трябва да бъде разбран, относно американската външна политика. Те грешат, продължават да се дънят, продължават да ни въвличат във войни за над трилион долара, продължават да убиват много хора, но основното им убеждение е, че САЩ са единствената суперсила, че те са еднополярна сила, че могат да правят каквото си искат. Затова не можаха да чуят Путин през 2007 г., както и останалите европейци.

Войната в Украйна започна с преврата на ЦРУ срещу демократичния президент Янукович. Позицията на Путин, съвсем точна в онзи момент, беше: „Няма да позволя на НАТО да вземе военноморския ми флот и военноморската ми база в Крим. Шегувате ли се?!“

Ако прочетете този проект за нов американски век, „Възстановяване на американската отбрана“, там пише – може би Русия ще бъде децентрализирана на Европейска Русия, Централноазиатска Русия или Сибирска Русия, както те я наричат, и Далекоизточна Русия. В общи линии това казват, има дори някакви комисии във Вашингтон, които се казват „Деколонизиране на Русия“. Те се надяват, или ЦРУ се надява – никога няма да ни кажат истината за нищо – тяхната дългосрочна визия е, че след падането на Съветския съюз Русия ще се дезинтегрира, ще деградира по различните си етнически линии, по географските си линии.

Защо има такъв американски проект? Според мен има такъв американски проект, само защото САЩ негодуват, че има страна, която има 11 часови зони и е в пъти по-голяма и е толкова голяма, че самото ѝ съществуване отрича глобалната хегемония на САЩ. С други думи, колко арогантно от тяхна страна да ги има!

Путин е много умен. Води Русия много ефективно. И тъй като излиза от КГБ, той разбира начина, по който САЩ действат, защото ние станахме държава на службите по сигурност. Станахме държава, в която ЦРУ има абсолютно извънредно влияние и Путин разбира това. Той действително разбира как ние действаме. Не му харесва, но го разбира. И тъкмо защото произходът му е от КГБ, негови партньори са ЦРУ, той няма илюзии относно САЩ. Би ми се искало да му докажем, че греши, но не можем.

Знам от европейски лидери, от дълги дискусии с много подробности, че Буш-младши им казва: „Не, не, няма проблем, не се притеснявайте, разбрах ви относно Украйна.“ След което излиза във ваканция за Коледните празници, връща се и казва: „Да, НАТО ще се разшири до Украйна.“ И европейците са шокирани. Бесни. „Какво правите?!“

Трийсет години провокации, през които нито за момент ние не приехме мира за възможен отговор, а единственото, което приемахме е

„Ще правим каквото си искаме, където си искаме и никой няма право да ни казва нищо.“

Ние сме държавата, която си изкарва прехраната със сваляне на чужди правителства. Това не е добро призвание за нас. То почти винаги завършва с катастрофи, кръвопролития, трайна нестабилност.

Трябва да си корав, за да играеш тази „Игра на риск“, знаеш, че ще има и колатерални загуби. Милиони хора умряха във войните, които Америка си пожела. Но, ако си голямо момче, няма да позволиш това да те спре. Мисля, че е много дълбоко залегнало, че няколко хиляди живота тук или там – моля ви, в крайна сметка става дума за това кой управлява света!

Защо САЩ е единствената страна в света, където никога не е имало преврат? Защото това е единствената страна, в която няма американско посолство.

- Пиете ли кафе?

- Непрекъснато. Нон стоп.

- Аз също.

- Нон стоп. Девет или десет чаши на ден.

- Хубаво е.

- Харесвам кафето. Пия го до последната минута преди да си легна.

- Аз също. Но ние никога не пием толкова кафе, колкото е пиел Волтер.

- Така ли?

- Около 40 чаши. И му е било добре.

Така. Нещо, което сме чували, което знаем, за движението на руските войски в Източна Украйна през февруари 2022 г., е, че е било „непровокирано“. Ето един подбор на това, което знаем:

„Руската армия започна брутално нападение над народа на Украйна. Без провокация, без оправдание, без нужда. Това е предварително замислена атака.“ (Байдън)

„Руската непровокирана инвазия галванизира страните от цял свят“ (Лойд Остин)

„Непровокираната и неоправдана атака на Русия над Украйна“ (Джен Псаки)

„Русия извърши непровокирана военна агресия срещу Украйна“ (Ген. Марк Мили)

„Непровокираната война на агресия на Русия трябва да бъде посрещната с твърдост“ (СNN)

„Владимир Путин реши, непровокирано, да започне тази война“ (Камала Харис)

- Беше ли непровокирано?

- Е, ние наистина чухме това много пъти. Попитах изследователите в моя екип колко пъти чухме това в „Ню Йорк Таймс“ през тази първа година от февруари 2022 г. до февруари 2023 г. в техните редакционни статии – 26 пъти „непровокирана“. Разбира се, нещата не са „непровокирани“.

- Това не е ли името на някакъв бранд: „Непровокирано“?

- Това е оправданието на мързеливите хора, които се опитват да разберат какво става. И това е много опасно, защото е погрешно, представя цялата история напълно погрешно и интерпретира погрешно капана, който си поставяме сами на себе си, с това че Съединените щати тласкат Украйна все по-дълбоко и по-дълбоко в този отчаян хаос, който е там сега.

- В какъв смисъл това беше провокирано? Какво го предизвика?

- В общи линии започна много просто, с това, че правителството на Съединените щати – нека не казваме народа на САЩ, те нямат нищо общо с това – правителството на САЩ каза: „Ще вземем Украйна на наша страна, ще отидем точно на тази 2100-километрова граница с Русия, ще сложим наши войски и НАТО, може би ракети – каквото поискаме – защото ние сме единствената суперсила в света, ние правим каквото си искаме.“

Но всъщност това започва доста отдавна, води началото си отпреди 170 години, британците за първи път измислят тази идея за обкръжаване на Русия и района на Черно море, за да престане тя да е велика сила. Това е идея на лорд Палмерстън, от времето на Кримската война от 1853-1856 г., а британците са ни научили на всичко, което знаем за империите. Те ни преподават тази идея – Русия има нужда от излаз, излаз към Близкия Изток, към Средиземно море. Ако обкръжим Русия и Черно море, ще превърнем Русия в страна от втора или трета величина. И Збигнев Бжежински, един от нашите водещи геополитически стратези от тази епоха, написа през 1997 г.: „Да го направим. Нека се убедим, че сме обкръжили Русия в района на Черно море.“ Те имаха тази идея да разширят НАТО, така че всяка една страна на Черно море около Русия да стане член на НАТО. Тогава Турция беше страна от НАТО, но ние казахме, „Ок, ще вземем Румъния, България, и ще вземем Украйна, и ще вземем и Грузия.“ Не нашата, в Атланта, а Грузия на Черно море.

- Тази която наричахме „съветска“?

- Да, съветска Грузия, ако така предпочитате.

- Родното място на Сталин.

- НАТО, Северноатлантическият пакт, отиде там, в източния край на Черноморския район – хората могат да погледнат картата. Но ние продължихме: „Да, ще направим и Грузия част от НАТО.“ А причината беше съвсем ясна, Бжежински беше съвсем ясен – това е нашият начин просто да доминираме Евразия. Ще доминираме Черноморския регион, по този начин ще превърнем Русия в едно нищо и тогава просто ще контролираме Евразия, всичко от Европа до Централна Азия, а чрез влиянието си ще направим същото и в Източна Азия. Това е американската еднополярност.

„Ние управляваме света, ние сме хегемонът, ние сме единствената суперсила, ние нямаме съперник.“ Това е идеята.

- Но защо бихме искали това, защо британците са го искали, защо Държавният департамент на САЩ го е искал? Какво толкова застрашаващо има в тази Русия, която не е толкова експанзионистична сила?

- Не става дума за Русия, става дума за Съединените щати. Това е писано и преди. Мисля, че това е малко като старата „Игра на риск“ – не зная дали Вие сте я играли като дете, но идеята е да имате част от всяко място по света, това беше играта. И ако четем американските стратези, дали това е Збигнев Бжежински, въпреки че той е много умерен, или неоконсерваторите, които управляват американската външна политика през последните трийсет години – неоконсерваторите са съвсем ясни: САЩ трябва да бъдат безспорната суперсила на всяко място в света, във всеки регион. Ние трябва да доминираме. Това е доста голям товар за нас, американския народ. Те искат ние да бъдем титулярният дежурен в полицейската служба – сложен начин да се каже просто, че ние сме световният полицай. Те го казват съвсем ясно. Те казват: „Това са много войни, ние трябва да бъдем готови за тях.“ Според мен това е малко налудничаво, но тяхната идея беше, че след края на Съветския съюз вече ние управляваме света.

И, за да се върнем към Русия, идеята беше, че Русия е слаба, победена, ние сме единствената световна суперсила, те са по гръб, те са на колене, каквото щете, и сега можем да слагаме НАТО където си искаме. Можем да ги обкръжим. Руснаците казаха: „Моля ви, не правете това. Не докарвайте вашите войски, оръжия, ракети точно на нашата граница. Не е добра идея.“ А САЩ, аз бях наоколо в онези години, участвах в процесите в Русия и Централна Европа, САЩ казваха: „Не ви чуваме, не ви чуваме. Ще правим каквото си искаме.“ Те продължиха да натискат. Вътре в правителството на САЩ, през 1990-те, когато течеше този дебат дали НАТО трябва да се разширява, някои хора казваха: „Да. Казахме на Горбачов и на Елцин, че няма да продължаваме.“ А други: „Е, хайде моля ви се, Съветският съюз падна, сега можем да правим каквото си искаме, ние сме единствената суперсила.“ Клинтън се хвана на това, той следваше линията на Мадлин Олбрайт. Започна разширяването на НАТО и нашите най-изкусни дипломати – по онова време имахме дипломати, сега вече нямаме, но имахме дипломати като Джордж Кенън, който каза: „Това е най-голямата грешка, която можем да направим.“ Имахме и секретаря по отбраната, Бил Пери, по времето на Клинтън, който агонизираше, „Боже, би трябвало да си подам оставката заради това. Това което става, е ужасно.“ Но той беше надигран дипломатически от Ричард Холбрук и Мадлин Олбрайт, а Клинтън никога не е разсъждавал по нито един въпрос систематично, според мен. И така, те решиха, ок, Унгария, Полша, Чехия – първи кръг. И тогава Бжежински, в статия от 1997 г. във „Foreign Affairs“, което е нещо като вестител на външната политика, написа „Стратегия за Евразия“, където положи точния график за тази експанзия на властта на САЩ. И каза, че в края на 1990-те ще приемем Централна Европа – Унгария, Полша, Чехия, а до началото на 2000-те ще приемем Балтийските страни – това е вече съвсем близо до Русия. Към 2005 до 2010 г. ще поканим Украйна да стане част от НАТО.

Така че, това не беше нещо случайно, това беше дългосрочен план и беше основан на дългосрочна геополитическа стратегия.

И руснаците казват: „Шегувате ли се? Ние искахме мир, ние също прекратихме Студената война. Вие не просто ни победихте, ние казахме „Стига толкова“! Разпуснахме Варшавския договор, искахме мир, искахме сътрудничество. Вие го наричате победа, ние просто искаме да си сътрудничим.“ Знам това със сигурност, защото бях там в онези години. Знам какво искаше Горбачов, какво искаше Елцин. Те не искаха война със САЩ, нито пък казваха, че са победени. Те казваха: „Просто искаме да си сътрудничим. Искаме да спрем Студената война, искаме да станем част от световната икономика, искаме да станем нормална икономика, да станем нормално общество, свързано с вас, свързано с Европа, свързано с Азия.“ И САЩ казаха: „Разбираме, разбираме! Ние искаме, а вие правите всичко, което ви кажем. Ние ще определим как ще протече мирът.“ След това, в началото на 2000-те години дойде Путин. Първата работа на Путин беше добро сътрудничество с Европа.

- Да.

- Ако се върнем назад до началото на 2000-те години – аз познавам хората, наблюдавах отблизо, бях участник в някои от нещата. Путин беше изцяло проевропейски.

- Да.

- И проамерикански, между другото.

- Зная.

- Но ние не искаме да говорим за това, не искаме да го признаем, защото не искаме нищо друго, освен „непровокирано“! Затова всичко, което казваме, е фалшиво, всичко е лъжа. Но трябва да кажем, че САЩ продължиха да правят едностранни неща, които бяха наистина безобразни. В 1999 г. ние бомбардирахме Белград в продължение 78 дни – лош ход, абсолютно. Ние бомбардирахме европейска столица в продължение на 78 дни!

- Ако погледнем назад, каква беше целта на това?

- Целта да беше да се разбие Сърбия и да се създаде нова държава – Косово – където ние имаме най-голямата военна база на НАТО в Югоизточна Европа. Ние сложихме там база, защото искахме база в Югоизточна Европа. Ако погледнем отново неоконсерваторите – много е мил начинът, по който те описват всичко това в различни документи, между които трябва да направим връзката. Но в един документ, наречен „Възстановяване на американската отбрана през 2000 година“, те казват, че Балканите са новият стратегически регион за САЩ. Ние трябва да сложим големи войски на Балканите. Защото тяхната идея е действително като в „Игра на риск“ – не им трябват просто добри отношения или мир. Ние искаме нашия мир във война, ние имаме нужда от военни бази, поставени на предни позиции във всяка част на света. Така че, те искаха голяма база в Югоизточна Европа, те не харесваха Сърбия, тя беше близка с Русия, а еднствената суперсила прави каквото си иска. Затова тя раздели страната, независимо че сега твърдят, че никога не са променяли граници. Но ние разкъсахме Сърбия на части, с наша декларация установихме нова държава, Косово, и сложихме огромна база на НАТО там, което беше и целта.

- Значи не е било за спасяването на потиснатото мюсюлманско население?

- Извинете?

- Значи не е било за спасяването на потиснатото мюсюлманско население?

- Не, беше най-вече за спасяването на веонно-промишления комплекс, за да може той да има хубава локация в Югоизточна Европа.

- Но ние убихме всички онези хора, унищожихме града?

- Знаете ли, беше малко тъжно, но ние правим много тъжни неща и много разрушителни неща, много войни. Ние сме страна на постоянната война. Не гледаме назад, дори не би трябвало да говорим за това, защото то беше „непровокирано“, нали помните?

И така, през 2002 г. САЩ едностранно се оттеглиха от договора за балистичните ракети. Едностранно. Това беше един от стабилизаторите на отношенията с Русия и един от стабилизаторите на глобалната ядрена ситуация, която е абсолютно опасна. А САЩ едностранно започнаха да разполагат свои ракети първо в Полша, после в Румъния, а руснаците казаха: „Чакайте малко, къде искате да сложите тези неща – на няколко минути от Москва? Това е напълно дестабилизиращо, не мислите ли, че може би трябва да говорите с нас?“ После дойде 2004 г., още седем страни са приети в НАТО – Латвия, Литва, Естония, Румъния, България, Словакия и Словения. Ако започнем да попълваме Черно море – изведнъж Румъния и България стават Североатлантически страни – всичко това е част от този план, всичко е казано, всичко е съвсем ясно, ние обграждаме Русия. В 2007 г. президентът Путин произнесе много ясна реч на Мюнхенската конференция по сигурността. Много мощна, много точна, много фрустрираща реч, в която той каза: „Господа, вие ни казахте през 1990 г., че НАТО никога няма да се разшири. Това беше обещанието, направено пред президента Горбачов и обещанието, направено пред президента Елцин. И вие излъгахте. И излъгахте неколкократно. И дори не принзавате, че сте казвали всичко това.“ Но то е изцяло документирано, както знаете, в хиляди архивни места, така че е лесно да се провери. Джеймс Бейкър III, нашият държавен секретар, каза, че НАТО няма да помръдне нито с инч на Изток. И това не беше изопачено твърдение, то беше повтаряно, и повтаряно, и повтаряно. Ханс Дитрих Геншер, външният министър на Германия – същата история, германците искаха обединение, Горбачов каза: „Ние ще подкрепим това, но не искаме то да бъде за наша сметка.“ „Не, не! Няма да бъде за ваша сметка. НАТО няма да помръдне нито с инч на Изток, господин президент.“ Беше повторено толкова много пъти, в много документи, в много изявления, от генералния секретар на НАТО, от държавния секретар на САЩ, от германския канцлер. Сега, разбира се, всички от нашия външнополитически елит отричат, защото не се очаква ние да помним каквото и да било. Помните, всичко това беше „непровокирано“.

Обратно към 2007 г., Путин изнася реч и казва: „Стоп! Дори не си и помисляйте за Украйна. Това е нашата 2100-километрова граница. Това е район с абсолютно интегрирана икономика. Дори не си го помисляйте!“ Зная от вътрешни източници, от всичката дипломатическа работа, която съм вършил, че европейските лидери казват на САЩ: „Не мислете за Украйна, молим ви, това не е дорба идея, просто спрете!“ Знаем от настоящия ни директор на ЦРУ Бил Бърнс, че той пише много красноречива, разпалена, артикулирана и ясна – тайна, както обикновено – бележка, която успяхме да видим, само защото "Уикилийкс" я показаха на американския народ, може би за да можем да разберем поне веднъж...

- ...какво прави нашето правителство.

- Какво правят и как ни излагат на ядрен риск и други неща. Тази бележка излезе и тя се казва „Нет“, което означава „Не“. И Бил Бърнс много проницателно и артикулирано предава на Кондолиза Райс в Белия дом през 2008 г.: „Украйна действително е червена линия. Не го правете. Не е само Путин, не е само правителството на Путин, а цялта политическа класа на Русия е против.“

И, по дяволите, ако помислим, това е точно все едно Мексико да каже: „Смятаме, че ще е страхотно да имаме китайска военна база на границата, не разбираме защо САЩ биха имали някакъв проблем с това?!“ Разбира се, ние бихме полудяли тотално.

- И би трябвало!

- И би трябвало, разбира се! Цялата идея е толкова абсурдно опасна, безумна! Дори не мога да си представя зрели хора да направят това. Знам от европейски лидери, от дълги дискусии с много подробности, че Буш-младши им казва: „Не, не, няма проблем, не се притеснявайте, разбрах ви относно Украйна.“ След което излиза във ваканция за Коледните празници, връща се – дали е бил Чейни, дали Буш, няма значение – и казва: „Да, НАТО ще се разшири до Украйна.“ И европейците са шокирани. Бесни. „Какво правите?!“

- Значи не Буш е взел това решение?

- Буш не е взел решението?

- Не, аз ви питам дали казвате това?

- О, не. Буш взе решението. Това, което казвам, е, че той каза на европейците, че разбира какво казват и че няма да направи това, но го направи.

- Но прозвуча сякаш е бил принуден от хората около него.

- Възможно е. Не зная, дали ЦРУ, дали някой друг, му е обяснявал нещо, или някой е казал, „Джордж, господин президент, това е отдавнашен проект, не е нещо, за което европейските страни могат да възразят...“ Не зная какво е станало там, но това, което зная, е, че той се върна и каза на европейските лидери: „Не, правим го.“ Те казаха: „Не, не, не, не го правим.“ Тогава дойде срещата на върха на НАТО в Букурещ, това беше 2008 г., и европейците – кацлерът Меркел, френският президент, всичките – му казаха: „Джордж, не прави това, това е извънредно опасно, истински провокативно, ние в действителност нямаме нужда и не искаме НАТО точно на руската граница.“ Буш натискаше, натискаше и натискаше. По същество това е американски алианс, и те поеха ангажимент Украйна да стане член на НАТО.

Уловката беше, че няма да им дадем самата пътна карта веднага, но Украйна ще стане член на НАТО. Тъй като по онова време САЩ и Русия се срещаха в „Партньорство за мир“ на НАТО, дори тогава Путин беше там, на следващия ден в Букурещ и каза отново: „Не правете това. Това е наистина напълно безразсъдно. Това е наша фундаментална червена линия. Не правете това!“ САЩ не можаха да чуят нищо от това. Този е най-големият от всички наши проблеми, защото неоконсерваторите, които дирижират шоуто от 30 години, смятат, че САЩ могат да правят каквото си поискат. Това е най-същественият момент, който трябва да бъде разбран, относно американската външна политика. Те грешат, продължават да се дънят, продължават да ни въвличат във войни за над трилион долара, продължават да убиват много хора, но основното им убеждение е, че САЩ са единствената суперсила, че те са еднополярна сила, че могат да правят каквото си искат. Затова не можаха да чуят Путин в онзи момент, както и останалите европейци. И казаха, че Грузия също ще стане член на НАТО.

Отново, единственият начин да разберем това е през старата Палмерстън-Бжежински теория. Това не беше случайност: „А, дали да не вземем Грузия?“ Това е план. Ок, руснаците разбират всяка една стъпка от този план.

Още нещо, което не е наред – украинците не искат да влязат в НАТО, украинците не го искат, те са против това. Общественото мнение смята: „Това е много опасно, неутралитетът е по-безопасен, ние сме между Изтока и Запада, не искаме това.“ Затова те си избраха Виктор Янукович, президентът, който каза: „Ние просто ще бъдем неутрални.“ САЩ казаха: „О, какво, по дяволите, пък е това? Украйна така или иначе няма думата!“ Янукович очевидно стана враг на неоконсерваторите и те започнаха да работят, разбира се, по начина, по който САЩ го правят: „Трябва да се отръвем от този човек. Може би ще изберем неговия противник, може да го вкараме в криза...“ и т.н. И наистина, в края на 2013 г. САЩ абсолютно усториха криза, която влезе в действие, и след нея дойде превратът. И аз зная, отново от първо лице, че САЩ бяха дълбоко замесени в него. Можете да видите нашите сенатори да стоят сред тълпата. Представете си все едно китайски официални лица да присъстват на 6 януари и да викат: „Да, да, давайте!“ Как бихме се почувствали, ако китайски лидери дойдат и кажат, „Да, ние сме с вас 100 процента.“ Американски сенатори, стоят в Киев и казват на демонстрантите „Ние сме с вас 100 процента!“ Виктория Нюланд раздава прословутите си бисквитки, но, мога да ви кажа, че има много, много повече от бисквитки. САЩ направиха конспирация с украинските десни за свалянето на Янукович – насилствено сваляне, през третата седмица на февруари 2014 година. Тогава започна тази война. Тя изобщо не започна през 2022 г., тя започна през 2014 г., тогава избухна войната, с този насилствен преврат срещу украинския президент, който искаше неутралитет. Когато той беше насилствено свален и хората от охраната му казваха, че ще бъде убит, затова той избяга в Харков, а след това в Русия. САЩ незабавно, за наносекунда, признаха новото правителство. Да, това е преврат, така ЦРУ извършва своите операции за смяна на режими. Тогава започна войната. Позицията на Путин, съвсем точна в онзи момент, беше: „Няма да позволя на НАТО да вземе военноморския ми флот и военноморската ми база в Крим. Шегувате ли се?!“

Руската военноморска база в Черно море, която беше обект на Кримската война, както е обект и на тази война, в Севастопол, където се намира от 1783 година. И Путин казва: „О, НАТО да влезе тук? По дяволите, не!“ Тогава те организираха референдума, който реши, че това е руски регион и с огромна подкрепа хората казаха: „Оставаме с Русия, а не с правителството след преврата.“ Започнаха бунтовете в източните провинции, които са етнически руски, в Донбас – Луганск и Донецк. Имаше много насилие, така че войната наистина започна в 2014 г. и да се твърди, че в 2022 г. е станало нещо непровокирано, е малко странно и би трябвало един нормален вестник да започне с това. При всички случи войната започна тогава и през всяка следваща година руснаците много мъдро казваха: „Ние всъщност не искаме тази война. Не искаме цяла Украйна, не искаме проблеми на нашата граница. Бихме искали мир, базиран на респект към етническите руснаци на изток и политическа автономия, защото вие – правителството на преврата – се опитвате да забраните руския език, култура и права на тези хора, след като извършихте насилствения преврат. Ние не приемаме това.“

От тук произлязоха две споразумения, наречени Минск I и Минск II. Споразумението Минск II беше подкрепено от Съвета за сигурност на ООН и в него се казва, че „Ще сключим мир, основан на автономията на региона Донбас.“ Но е много интересно, че руснаците не казват: „Това е наше, искаме си го.“ Всичко, което през цялото време се говореше – че Путин иска да възстанови Русия от времето на Петър Велики, че иска руска империя, завземане на територии – няма нищо такова, точно обратното. „Ние не искаме територията, всъщност искаме само автономия, базирана на споразумение с украинското правителство.“ Какво беше отношението на САЩ към този въпрос, на правителството на САЩ? Правителството на САЩ каза на украинците: „Не се притеснявайте, хайде, не се притеснявайте за това, вие си запазвате страната централизирана, не искаме да виждаме Украйна слаба, искаме НАТО да обедини Украйна, не искаме децентрализация.“ Ние им казахме да развалят договора, който те подписаха, след което обвинихме Русия, че няма никаква дипломация, а между другото, проблемът е в точно обратното – ние сме тези, на които не може да се вярва, ние нарушаваме всяко едно споразумение, ние нарушихме това, че няма да се преместим нито с инч на Изток, ние нарушихме споразумението за балистичните ракети, ние имаме толкова много войни, които НАТО води по свой избор, без дори да споменавам Сирия и опитът на ЦРУ да свали Асад, Либия и т.н. И ние нарушихме споразуменията от Минск.

Ангела Меркел обясни в шокиращо откровено интервю, когато беше попитана защо Германия не е помогнала за изпълнението на споразумението от Минск, тъй като Германия и Франция бяха гарантите на минските споразумения за така наречения нормативен процес. Тя каза: „Ние го направихме, за да дадем време на Украйна да изгради армията си.“ С други думи, те са били гаранти на нещо фалшиво, а САЩ аболютно са лъгали и аз познавам висши украински служители от правителството и близки до него, които казваха: „Виж, Джеф, ние няма да изпълним споразуменията, това е изнудване, не сме длъжни да се съобразяваме с тях.“ Цялата тази дипломация беше срината. Войната продължи, САЩ наливаха оръжие, изграждаха въоръжаване, градиха на практика най-голямата армия в Европа, огромна армия. Русия гледаше: „Какво правите? Ние не сме излезли от споразуменията от Минск, а вие градите огромна украинска армия?“

- За която плащаше НАТО?

- За която плащаше НАТО и САЩ най-вече, да. През 2021 г. Путин се срещна с Байдън и след срещата сложи на масата чернова за споразумение по сигурността между САЩ и Русия. Сложи го на масата на 15 декември 2021 година. Заслужава си да се прочете, много правдоподобен документ. Не съм съгласен с някои положения в него, но той е основа за преговори, нещо, което да бъде договаряно. Помислих си, че неговата същност е „Спрете разширяването на НАТО.“ И тогава лично се обадих в Белия дом и казах: „Недейте да водите война за това“.

- С кого разговаряхте?

- Говорих с Джейк Съливан,, казах му „Недейте да водите война за това, нямаме нужда от разширяване на НАТО за собствената си сигурност, всъщност това би било против нашата сигурност. САЩ не би трябвало да застават точно на руската граница. Това ще бъде начин да се въвлечем в трета световна война.“ „Не, Джеф, не се притеснявай, няма да има война, имаме дипломатичен подход.“ Казах му: „Джейк, това е основата за дипломацията – преговаряйте.“ Официалният отговор на САЩ беше, че въпроси, свързани с НАТО, не могат да бъдат обект на преговори, те се решават само между страните от НАТО и кандидатите за членство и нито една трета страна няма залог или интерес, или пък право на глас. (Тъкър Карлсън се залива от смях) Русия няма нищо общо. Ако използваме отново аналогията с Мексико – ако Мексико и Китай искат да сложат китайски военни бази на територията на Мексико, то САЩ нямат право да се намесват...

- Или нямат интерес да се намесят.

- Или нямат интерес да се намесват. Това беше официалният отговор на САЩ през януари 2022 година. Така че – „непровокирана“? Не точно. След трийсет години провокации, през които нито за момент ние не приехме мира за възможен отговор, а единственото, което приемахме е „Ще правим каквото си искаме, където си искаме и никой няма право да ни казва нищо.“

- Нека се върнем 22 години назад. Путин ми каза – и аз проверих, че е истина – че Клинтън през последните му дни на поста, е попитал Путин дали Русия би се присъединила към НАТО. Което почти по дефиниция изглежда като победа – НАТО съществува като пакт срещу Русия, а Русия иска да се присъедини към алианса, значи ние печелим, нали така?

- Да, точно така.

- Защо американското правителство би отхвърлило това предложение? И смятате ли, че това е реално?

- Русия, и всъщност Европа, искат – и по-точно искаха, преди Европа да стане изцяло васална провинция на правителството на Съединените щати – искаха така наречената колективна сигурност. Което означаваше: „Искаме споразумения за сигурност, при които сигурността на една страна не застрашава сигурността на друга страна.“ И имаше два пътя към това, или да кажем като цяло три пътя.

Единият път беше така наречената ОССЕ – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – наистина добра идея, обединяваща Западна Европа, Централна Европа, Източна Европа и бившия Съветски съюз и идеята беше всичко, което ни свързва заедно в една обща Харта, да бъде включено в колективен договор за сигурност. На мен ми харесваше, това бяха думите на Горбачов: „Не искаме война с вас, не искаме конфликт с вас, искаме колективна сигурност.“

Второто споразумение – което всъщност е много разумно, но хората казват: „О, този е полудял“, но всъщност това е много разумно – Горбачов разпусна Варшавския договор, ние трябваше да разпуснем НАТО. Защото НАТО съществуваше за защита от съветска инвазия, и след като не можеше да има никаква съветска инвазия след декември 1991 г., тъй като вече нямаше Съветски съюз, ние нямахме нужда от НАТО. Защо съществува НАТО? НАТО беше създаден за защита срещу Съветския съюз, защо той продължи да съществува след Горбачов и Елцин? Неоконсерваторите, за щастие, благодарим ви, – прочетете документа, всичко е ясно – казаха: „Това е нашият начин да запазим хегемонията си в Европа.“ С други думи, „Това е нашият начин да налагаме волята си в Европа, не да защитаваме Европа, нито дори да защитаваме себе си – това е хегемония. Ние имаме нужда от наши части на игралното поле.“

- Защо Германия би допуснала чуждестранни войски на своя земя, не разбирам, защо европейските страни позволяват това? Вие бихте ли искали чужди войски в родния си град?

- Тъкър, когато направихте чудесното си интервю с Путин, той отговори на всички въпроси, освен когато го попитахте: „Каква полза имат германците от това?“ – Путин каза: „Не разбирам.“ И аз си казах, о, Боже, благодаря ти, защото аз също не разбирам!

- Възможно ли е да са пречупени от вина за войната, или да е мазохизъм, честно?

- Не е мазохизъм, не е вина за войната, има основни механизми, които аз не разбирам напълно, въпреки че съм наоколо повече от 40 години, познавам всички лидери, познавам Шолц, познавам другите. Аз не разбирам, но когато САЩ имат военна база в страната ви, това наистина дърпа много от политическите струни в страната ви, наистина влияе на политическите партии.

- Разбира се.

- Наистина има значение. Аз съм наивен. С други думи – германците не са свободни играчи в тази игра, това искам да кажа.

- Ако мъже с пистолети стрелят в апартамента ви в Ню Йорк, или дори ако просто дойдат там, вие вероятно вече няма да сте господар на дома си, така ли е?

- Вероятно е точно така, но, знаете ли, Вашият въпрос защо германците биха искали това, е същият като въпроса след като САЩ взривиха газопровода „Северен поток“. Германците не казаха нито преди това, нито след това: „Защо направихте така, вие току що взривихте нашата икономика?“ Не попитаха. Така че, всичко е подчинено на интересите на САЩ. Малко е трудно за разбиране, защото не изглежда смислено за Вас, но както казахте, ако има хора в дома ви, може би това е основната причина. Говорил съм с европейски лидери, които ми казаха – не мога да цитирам, защото е толкова шокиращо, и няма да цитирам, защото беше казано конфиденциално – но, в общи линии: „Ами те във Вашингтон не ни взимат много насериозно.“ Аз не казах нищо, но имаше балон над главата ми, в който пишеше: „Може би ако сте малко по-настоятелни, ще бъдете взимани по-сериозно.“ Не точно по този пораженчески начин, но те ми го казаха с толкова тъжен вид, че аз просто си помислих, о, Боже, не ми казвай, че ти си лидер в Европа!

- Но ние окупираме страните им с войници с оръжие, как е възможно да ги взимаме насериозно, „Вие сте боклуци!“ Сериозно?

- Не зная, наистина е много тъжно, и нанася огромна вреда на Европа, и унищожава Украйна, пропиляват се адски много животи и пари на САЩ, които обаче неоконсерваторите не броят. Почти никой не се изправя да говори за това. И първият Ви въпрос за това, че е „непровокирано“ – това е нашата версия за това. Тя е пълна глупост, пълна нелепост, тя е за хора, които не искат, не помнят или не искат да си спомнят нищо отпреди февруари 2022 г., но всичко това има цяла дълга история, което е някак абсолютно абсурдно и трагично. Тя със сигурност е абсурдна, крайно трагична история – петстотин хиляди украинци загинаха, напразно.

- Мислите ли, че това е броят им?

- Да, вероятно това е броят им. Това е най-вероятният брой, за който знам.

- Според мен едно от най-шокиращите неща е, че ако попитате някои хора от елита във Вашингтон, а също и ако попитате някой от сенаторите, което аз съм правил, които гласуват за продължаване на войната, с нашите данъци – колко от вашите любими украинци бяха убити досега, те нямат идея и просто не знаят.

- И изобщо не ги интересува. Дори понякога казват, че не ги интересува. Мит Ромни каза: „Това е най-страхотната сделка. Без жертване на американски животи.“ Дик Блументал каза същото нещо – страхотна сделка, нито един американец не е умрял.

- Със сигурност лицемерите ни казват, че правим всичко това за Украйна, за нашите приятели в Украйна – стандартните положения за демокрацията и т.н., но нямаш ли и някакво задължение да ти пука за хората, които убиваш?

- Така мисля аз, така мислите Вие, смятам, че и американците мислят така, но не смятам, че апарата на службите мисли така. Защото службите за сигурност – трябва да си корав, за да играеш тази „Игра на риск“, знаеш, че ще има и колатерални загуби. Милиони хора умряха във войните, които Америка си пожела. Но, ако си голямо момче, няма да позволиш това да те спре. Мисля, че е много дълбоко залегнало, че няколко хиляди живота тук или там – моля ви, в крайна сметка става дума за това кой управлява света!

- Това наистина е много, много мрачно.

- Мисля, че това е крайно безразсъдно.

- За да обобщим, претекста за всичко това е един вид морален авторитет – ние сме за демокрация, те са авторитаризъм?

- Това няма нищо общо с морала. Нищо общо с морала, нищо общо със западните ценности, нищо общо с американските ценности. Дори не е нужно да има общо с интересите на Америка, от това, което виждам напоследък. Те казват, че залогът са американските интереси. Ние похарчихме може би 7 трилиона долара за тези безумни, постоянни войни от 2001 г. насам, увеличихме дълга, дългът достигна от около 30% от БВП до над 100% от БВП, ние проведохме всички тези катастрофални войни – това ли е американският интерес? Разбирате ли?

- Не.

- Може би бихме могли да възстановим един мост, или един път, или една бърза железопътна линия в нашата страна, или нещо друго. Но не, ние харчим трилиони и трилиони за войни. Така че, според моите представи, това е напълно извратено, но това, което ме изумява, е, че от време на време откриваме истината, изразена по т