Това мнение изразява пред БНР Диян Господинов от Русе, който вече 17 години се среща с недостъпната среда.

"Трябва да доказваме всеки божи ден на хората, които условно наричам здрави, че имаме право да бъдем живи. Недостъпната среда е белег, че те не ни допускат до техния живот", коментира той в предаването "Хоризонт до обед".

"Най-големият проблем е транспортът. Ако нямаш личен автомобил, близък човек, който да те транспортира, няма как да стане. В БДЖ нещата са трагични от десетки години, конкретно на нашата гара. Навремето имаше по-големи автобуси, на по-големите фирми, за да може човек с инвалидна количка да се придвижи с автобус", казва мъжът.

За да отиде на море, той вижда три варианта, като най-благоприятният от тях е намирането на собствен превоз. План Б – БДЖ, Диян нарича "трудна работа".

По телефона трябва да заявиш специален вагон, уточнява той. Ако вагонът евентуално дойде, трябва да има доброволци, които да подпомагат качването и слизането на човек в инвалидна количка. В Русе такива няма. Подходът към гарата също е проблематичен – подлезът за колоездачи и инвалидни колички е заключен. В асансьора между чакалнята и перона пък се въдели жаби заради подпочвените води в района на гарата, продължава разказа си Диян Господинов.

Защо след като толкова години говорим за свободно движение на хора в държава член на ЕС, за хората с увреждания такова в България няма, пита русенецът с двигателни увреждания.

"Ние все още се борим за свобода. Държавата, обществото не успя да оцени ползата от нас като хора", прави тъжна равносметка той.

Според него "продължаваме да приемаме социалната политика и политиката към хората с увреждания изцяло като разход, който нашите политици не могат да обосноват, не могат да намерят ползата от него".