Глобалната реформа на корпоративния данък, която влезе в сила тази година, беше цяло чудо. Преди по-малко от десетилетие малцина биха помислили, че е реалистично повечето държави в света да се съгласят да затворят вратичките в корпоративното данъчно облагане, да въведат глобална минимална ставка и да решат как да разпределят допълнителните постъпления от над 200 млрд. долара годишно помежду си.

И все пак го постигнахме. Някои части от глобалната корпоративна данъчна реформа все още предстои да бъдат ратифицирани, но минималното ниво вече се прилага широко. А след като едно чудо стана възможно, защо да не го последва второ? Ето така трябва да гледаме на международните усилия за преразглеждане на дефектната система за данъчно облагане на свръхбогатите, пише икономическият коментатор на Файненшъл Таймс Мартин Сандбу.

През февруари икономистът Габриел Зукман - критик на всички данъчни оптимизатори за богатите, представи на финансовите министри от Г-20 предложение за глобален данък върху милиардерите по искане на Бразилия. Страната, която в момента е ротационен председател на групата, иска затваряне на вратичките, които позволяват на най-богатите хора в света да плащат много малко данъци.

Повечето министри от Г-20, които говориха в Сао Пауло, похвалиха Бразилия за повдигането на въпроса, казва Зукман. Той отбелязва, че състоянието на топ богаташите е нараствало със 7-8% годишно в реално изражение през последните десетилетия, в сравнение с 2-3% темп на растеж за средното богатство.

Зукман предлага годишен данък от 2% върху богатството на около 3000-те човека в света, които са милиардери в долари. Това не е чист данък върху богатството, а хибриден налог (включващ и данък върху доходите), основан на идеята, че ултрабогатите намират за лесно да извадят приходите си от каквито и да било облагаеми категории (като съхраняват печалбите в холдингови компании, например).

Целта е да се преодолеят правните структури, които позволяват на свръхбогатите да минимизират облагаемия доход съгласно различните национални данъчни кодекси, като се заявява, че те не трябва да водят до по-малък данък от 2% от нетното им състояние. Всички платени данъци върху доходите и богатството ще бъдат приспаднати.

Може би звучи утопично - невероятно сложно и политически мъртвородено. Но така звучеше и глобалната корпоративна данъчна реформа, чиито технически предизвикателства бяха преодолени.

Вече има примери за политическа подкрепа. Финансовият министър на Франция одобри идеята. Министри от Бразилия, Южна Африка, Испания и Германия също застанаха зад нея. Зукман посочва, че последният бюджет на Джо Байдън включва данък върху милиардерите, който е “много подобен по дух” на собственото му предложение.

Разговорите, които проведох, пише авторът, ме убеждават, че една втора администрация на Байдън би искала да надгради над забележителните си постижения в инфраструктурата и индустриалната политика, а и това е привлекателен начин за финансиране. Това е още по-валидно за Европа. Основното предизвикателство на ЕС във финансовата сфера е как да се съчетае необходимостта от много повече инвестиции в отбрана, инфраструктура и зелена индустрия със строгите национални фискални правила.

Зукман и неговите сътрудници изчисляват, че тяхното предложение ще доведе до набиране на около 40 млрд. евро годишно в цяла Европа. Сумата за ЕС е по-малка, но тя би покрила почти една четвърт от бюджетните му разходи през 2024 г. И това е само от милиардерите. Едва ли притиснатите фискално политици ще пощадят хората със стотици и дори десетки милиони.

В ретроспекция “прехвърлянето на печалби”, което позволи огромното избягване на данъци от мултинационални компании, беше обречено на провал поради две причини: изключителният натиск върху публичните бюджети след глобалната финансова криза и общественото недоволство, че корпорациите не плащат справедливия си дял. И двете условия са налице днес по отношение на свръхбогатите граждани. Глобалният данък върху богатството може да стане реалност по-рано, отколкото си мислите, завършва Сандбу.