Няма българин, който желае да се бие за тази война, която не е наша, нямам никакво съмнение. Но е възможно да се превърне България в мишена. Само една ракета ако изстреляте от наша територия, една едничка, но с радиус 300 или 500 км. Какво означава това? Че ще има отговор, въпреки желанието на хората. Това може да се направи много лесно от десетина човека, примерно, не е нужно да са повече и това са, да речем, партньори, които са инструктори, боравят с тази техника, давам един пример. Как ще ги спрете? Това каза пред Зорница Илиева, "Поглед. инфо" проф. Дарина Григорова.

Според нея отказът на САЩ да предоставят на Полша ядрени оръжия все пак показва че няма да има глобална ескалация, за което непрекъснато се пише, внушава се, защото това е страх, който е добра манипулация, може много да се спечели от него.

Първа част на интервюто на Зорница Илиева с Дарина Григорова

– Здравейте, драги зрители, това е „Поглед.инфо“, аз съм Зорница Илиева. Днес ми е особено приятно да Ви представя нашия гост проф. Дарина Григорова.

Бързам веднага да започна с представянето на една книга. Тя взе участие в представянето на книгата на ген. Стоимен Стоименов, което стана наскоро, в салона на Съюза на българските журналисти – „Ескалация на войната в Украйна – България на кръстопът“. Тоест, толкова актуална тема за всички събития, които напоследък всъщност пренареждат света, тревожат цвета, създават болка сред гражданите не само в Украйна, че няма как да не попитам проф. Григорова:

- Защо решихте да представите, да участвате в представянето на тази книга и каква е оценката за тази творба? Какво иска да каже ген. Стоименов с тази нова негова книга?

– За мен беше чест да участвам в представянето на тази книга, защото това е много сериозна аналитична разработка и тук целият професионален опит на ген. Стоименов личи в лекотата, с която е написана. Многото и разнообразни прогнози и варианти, които той анализира на фона на сериозни стратегически документи, част от тях дори разсекретени, което е много ценно за българския читател. Напразно във Военния клуб се уплашиха от тази книга и не я представиха.

– Представянето не беше във Военния клуб?

– Така беше планирано, но те поддадоха на Атлантическия съвет. Напразно е, защото това е книга за българската гледна точка на фона на конфликта в Украйна и ретроспективно обхваща поглед назад поне 30 години, и е много ценно за всеки, който иска да разбере какви са националните ни интереси и каква е ситуацията в този нелек братоубийствен конфликт.

– И причината да възникне този конфликт.

– Причината и всички възможни фактори, тоест тази книга е много ценна от тази гледна точка и от разнообразните прогнози, с които не се натрапва авторът, но със самата фактология и извори, които той използва. Единият основен извод за съжаление не е много оптимистичен: че ескалацията може лесно да прерасне извън границите на Украйна и затова той описва редица белези, конкретни факти – и косвени, и преки. А другият е, че България всъщност няма никакъв национален интерес да участва под каквато и да било форма и затова е много ценно да се почете. Тя е оптимистична сама по себе си, защото е написана в духа на българския национален интерес на фона на нашето съвремие и то от автор с такъв професионален опит, тоест трябва да се почете. Задължително трябва да се почете и то и от политици, не само от широка аудитория.

– От експерти и от мислещите редови българи, които се интересуват.

– Именно. Тук няма никаква идеологизация, никаква приповдигната нито русофилия, или нещо такова, ако от това са се уплашили господата от Атлантическия съвет. Нищо подобно, тук има сериозна фактология, извори и много разнообразен анализ.

– Ако те бяха по-мъдри, може би, първо трябваше да прочетат книгата и тогава да реагират, а не да реагират така първосигнално, както се казва. Щом е ген. Стоимен Стоименов, щом тук се говори за България на кръстопът, значи това е русофилска книга и тя не трябва да се допуска, по същия начин, както забраниха руските медии, телевизионни канали в България. А това не спира наистина мислещите българи да получават информация от Москва, защото при интернет никакъв проблем няма човек.

– Тази книга съвсем не е анти-НАТО, ако те очакват това. Разбира се, не могат да очакват, че за атлантическия интерес ще пише един български генерал. Но тази книга анализира българското присъствие в Северноатлантическия алианс много подробно и в конкретната ситуация във връзка с конфликта в Украйна, доказва убедително, че ние нямаме никакъв интерес да участваме пряко. И в този случай присъствието ни в НАТО може да бъде реализирано и по друг начин, затова България е на кръстопът и все още има шанс да се действа адекватно.

– Може би както играе тази игра Турция в НАТО? Това е друга, по-мощна държава, с повече капацитет в това отношение.

– Но дори и не като нашата регионална съседка има начини да защитим националните си интереси. Дежурните примери са Словакия и Унгария, въпреки покушението срещу Фицо.

– Може би ще поговорим и на тази тема, която е повече от актуална, тъй като разследването в Братислава тече в една посока, която е много интересна и не е въпрос само на спекулации или теория на конспирациите. Визирам ареста на съпругата на този наречен вълк-единак.

– При опит за бягство да не забравяме, тя не просто така е задържана.

– Да.

– И е гражданка на Украйна.

– Тя е етническа украинка. Пряка връзка. Поне тази информация, която идва от Братислава с организация от площада, както пишат в Братислава, което значи, че никак не са случайни тези съвпадения или както искате ги наречете.

Тъй като говорим за България на кръстопът във връзка с ескалацията на войната в Украйна, какво става всъщност в Украйна на терен?

Специалната военна операция на Русия продължава, Путин заяви, че не са постигнати все още целите, но така или иначе има едно такова сериозно раздвижване в геополитиката и много отчетлив натиск от страна на САЩ, от някои от лидерите на ЕС, не само да плашат с изпращане на натовски сили на терена на Украйна, но и да тласнат Русия към така наречения неприличен мир за спиране на войните. Какво мислите?

– Съмнявам се, че това вече е реалистично от гледна точка на западната политика, да принуди Русия да подпише мир при тези условия, които се озвучават от Зеленски или от неговите спонсори. Не, Русия действа методично и бавно, пестейки своите войници, живота на своите хора, но по цялата линия на фронта има много сериозно, не бих казала настъпление, но сериозно руско раздвижване.

Увеличават се все повече тези украинци, които успяват да се доберат до военен плен и да оцелеят по този начин, да запазят живота си, тази вълна, честотата “Волга”. Защото те са пушечно месо. Тези примери на опустелите градове след промяната в закона за мобилизацията в Украйна не са случайни. Това, че гонят като добитък мъжете, до които се доберат дали в транспортно средство или на какви ли не неочаквани места, показва че обществото е деморализирано и не вижда смисъл да участва в тази война, именно защото е и гражданска и защото режимът на Зеленски упражнява терор върху собствените си граждани. Това не са само мъжете, които ги изпращат без подготовка и няма как да оцелеят.

– Пушечно месо.

– В буквалния смисъл. Унищожава се славянско население с един размах и това е едно от условията да се дава още помощ и закона за мобилизацията, колкото повече загинат, толкова по-добре. Това е прекият смисъл.

Но терорът е и срещу жените. Какво имам предвид? На тези територии, които бяха временно руски и после Русия се оттегли, учители, пощальони, лекари, които са продължавали да бъдат на работното си място, веднага са обвинени после, след връщането на украинците, в колаборационизъм с Руската федерация. Един от последните примери е пощальонката на Изюм, осъдена на 11 години затвор, защото не е оставила пощата и е била на работното си място.

Има абсолютен терор. Защо? Защото там не са просто рускоезични, там са украинци, които нямат фобия към Русия и ситуацията се използва, за да бъдат смачкани. Тази държава в момента е абсолютна диктатура и от 21 май, както знаем, президентът Зеленски вече е нелегитимен, което обаче му дава картбланш. Първо това означава, че той не може да подпише договор и той да бъде в сила, поне за Русия. Това, че другите държави го смятат все още за легитимен, въпреки законите, е проблем на съответните държави. Но му дава картбланш да се развихри в този именно вътрешен терор, за който има редица примери и за мъжете на фронта, и за жените, които са останали на работа или които под някаква форма проявяват недоволство заради тормоза срещу децата им момчета, и съпрузи, те също са подлагани на сериозни репресии. За това се мълчи, но примерите вече са безкрайно много, няма как да се скрият, а след войната ще се разбере реалната цена, която плащат украинците за тази ситуация.

Но по въпросът, редовният въпрос, дали ще спре въоръжаването на Украйна – как да спре, след като BlackRock, тази транснационална компания вече е получила огромни количества черноземна земя от Зеленски. По същия начин пример е „Голямата приватизация“, която започна пак при Зеленски. На всякакви предприятия, които са останали украински, а те имат много и най-разнообразни, останали от съветско време, между другото. Тя започна през 2019 г.. Към тази „Голяма приватизация“ има много сериозен интерес Полша, и други държави, но и Полша.

Самите украински милионери по данни на украинските данъчни служби за 2023 година са се увеличили с 10%. 1200 души украинци, украински граждани, са над останалите, общо 10 700 милионери. Какво означава това? Че за 2023 година, 1200 украински граждани са станали милионери за сметка на всички останали свои сънародници. Така че войната е огромен бизнес и няма как да бъде зарязан просто така и това, че не е легитимен Зеленски е абсолютен картбланш в тази посока.

– Но все пак слуховете, че военните са се настроили срещу него и че има меко казано противоречие между обществото, малкото хора, които са около Зеленски и военните, дали са истина? Някои анализи сочат, че самите украинци ще направят преврат срещу Зеленски, за да могат да го отстранят и да се намери изход. Имат ли почва такива твърдения?

– Превратите се организират от сериозни фактори. Обществото е само последният участник в последната фаза на пиесата. Не, колкото и да има всякакви основания, това не е реалистично, защото Зеленски е удобен на своите спонсори. Нямам представа какви са настроенията сред военните, защото първо там има много чуждестранни наемници, от всякакви държави, от Полша, Франция, Грузия даже беше на трето място по наемници, което беше интересен детайл.

– Великобритания и т.н.

– Със сигурност под формата на инструктори. Те служат и като загранотряди. Украинците са на предна линия, а заградителните отряди отзад и стрелят, ако искат да се върнат или ако искат да се предадат в плен. Но тази ситуация дори за наемниците вече става много неприятна на фронта, защото руснаците, поне по данни, които дават от земята, са се научили да заглушават и Старлинк. Тоест това предимство на космическото разузнаване, което имаха в самото начало украинците, вече не е факт, точно обратното.

Нямам представа дали военни кръгове биха се осмелили да направят нещо срещу Зеленски и как след като всичко идва отвън, това не е самостоятелна държава, тя няма никакъв свой ресурс. Абсолютно всичко идва отвън под формата на кредити, които тя ще плаща, тоест народът ще ги плаща.

– Ако я има държавата Украйна.

– Под каквато и да е форма.

– Да, защото има и такива анализи и то не къде да е, а например в Ню Йорк Таймс излизат анализи, които казват, че ако не се изпратят съответно натовски сили на терена на Украйна, Украйна е свършена.

– Каквато и да остане територията на Украйна, а тя няма как да е в границите от 1991 г., ако държавата е приемник на тази в момента Украйна, тя ще е приемник и на дълговете ѝ. Така че няма никакво значение територията за тези огромни кредити, с които всъщност де факто тя е изкупена, украинците тук са излишни.

Колкото за властта в Украйна има една специфика, много хубав текст беше написал един руснак, който живее в Лвов, представете си в каква ситуация, но достатъчно умен. Руски украинец, да кажем така. Той беше казал за Украйна нещо много вярно, че Украйна няма държава, а Украйна представлява хиляди хутори, украински ферми, да ги наречем, чифлици, хиляди чифлици, всеки от които има свои правила и своя власт. Тя е изключително регионална държава и всеки регион има своя специфика. Властта там не е само Киев и сега единствено военният режим дава възможност на Зеленски да използва този абсолютен репресивен апарат срещу украинците, но това няма да е задълго. Затова Украйна в този смисъл е непредсказуема.

– Тоест, надежда за спиране на този конфликт в скоро време явно няма. Всякакви разговори между Москва и Вашингтон, защото те такива трябва да бъдат в крайна сметка, не с Киев. Както се казва от Москва, ние няма с кого да разговорим, там няма президент, няма адекватният партньор, с който да говорим.

В такъв случай Европа, защото нас ни интересува Европа и ситуацията в Европа, как ще продължи да съществува в една перманентна или постоянна, или както и да я наречем война?

– Няма да е постоянна, но за Украйна ще е катастрофална. Но няма да е постоянна. За нас би било важно и като част от нашия регион България, на Балканите, Източна Европа, но дори и за западноевропейците, е важно да не излезе извън границите на Украйна. Това не е сигурно.

Но през април месец поляците пак поискаха от американците ядрени бойни глави и това беше искане от президента Дуда, и пак им беше напомнено, че това няма да се случи, защото не може такъв тип въоръжение да се дава на държави приети в НАТО след 1997 г. Пак опираме до годината 1997, границата която беше заявена от Русия в навечерието на Специалната военна операция. Щатите спазват тази граница, което означава, че ако има разширяване на конфликта, то ще е в рамките на натовските държави след 1997 г., а това е Източна Европа. Ако се стигне до това.

– Значи ние сме в кръга на потърпевшите държави, ако не се стигне до някакво споразумение?

– Това е единият от вариантите, но тази договорка поне по поведението на Полша и постоянният отказ на Щатите, показва че няма да има глобална ескалация, това за което непрекъснато се пише, внушава се, защото това е страх, който е добра манипулация, може много да се спечели от него. Не, отказът на Щатите за Полша, именно това показва – границата ще е Източна Европа. Може всеки да види кои държави след 1997 г. стават част от НАТО, и това се спазва.

– Това са всички бивши съветски социалистически републики. Тъжна картина за нашата страна, където ние изпълняваме всички поставени задачи от новите ни партньори и се съобразяваме само с тях, без да отчитаме някакви интереси или поне някакво достойнство да запазим в цялата тази ситуация. И това вече смятам, че все повече се осъзнава и даже се коментира.

Лично аз съм изненадана, защото имаше един период в който имаше цензура, тя и сега съществува цензурата, но все пак вече има някакво просветление. Сякаш просто хората разбраха, анализаторите, че монетата има две страни. Не е въпросът да взимаме страна, а по-скоро да се запази самообладание на един, поне някакъв неутралитет, който да ни запази достойнството и държавата да ни запази в крайна сметка.

Неслучайно напоследък задавам въпроса някой разбра ли какво вчера нашият служебен министър на отбраната внесе като уведомление в Парламента относно подписана от него заповед за територията на нашата страна, чужди войски, участието на наши войници в предстоящи действия?

Това включва ли присъствието им извън границите на България или това подготовка ли е за действия, за които споменава Макрон, например, който първо каза, че ще изпрати 2000 френски войници на територията на Украйна, а пък на следващия ден каза, че ние заставаме твърдо зад решението на Международния съд в Хага за издаване на заповед срещу Нетаняху и разбира се трима бойци, лидери на Хамас, нещо за което САЩ просто избухват.

Една такава политика, която явно дезориентира управляващите в България и, може би, затова те предпочитат да си заровят главите в пясъка сега на предстоящите избори.

– И, може би, и заради изборите. След изборите ще разберем, защото те ни убеждаваха, че ние не продаваме оръжие за Украйна, а после се оказа, че това е факт и вече е легитимирано. Както сега убеждават, че няма да пратят и един български войник, под каквато и да било форма, инструктори да наречем тази безобидна форма, няма никаква гаранция, че това няма да се случи, защото вече излъгаха за оръжието. И не само, но в конкретната ситуация.

– Все пак мислещите българи се изправят на нокти.

– Да, това ще бъде трудно, но знаете ли, кое е по-обезпокояващото? Това, че няма българин, който желае да се бие за тази война, която не е наша, нямам никакво съмнение. Но е възможно да се превърне България в мишена. Само една ракета ако изстреляте от наша територия, една едничка, но с радиус 300 или 500 км. Какво означава това? Че ще има отговор, въпреки желанието на хората. Това може да се направи много лесно от десетина човека, примерно, не е нужно да са повече и това са, да речем, партньори, които са инструктори, боравят с тази техника, давам един пример. Как ще ги спрете? Политическата власт има ли силата да ги спре, да спре такъв вариант, такъв сценарий? Но той означава въвличане, нали?

– Нямам представа дали изобщо се обсъждат такива варианти и сценарии и дали си дават сметка.

– Би трябвало, точно затова и книгата на ген. Стоименов е добре да я прочетат. Там има всякакви варианти и сценарии.

– Надявам се, че поне ще проявят в тази насока интерес.

– Но може да се въвлече България по този начин, тоест има начини за провокация дори с минимален ресурс с много лоши последствия. Точно затова са политиците, за да внимават да не се стигне до там, това е.

– Вниманието малко трудно им се отдава. Тъй като времето на първата ни част изтече, много Ви благодаря за участието. Във втората част предполагам, че ще се спрем и на други такива събития, които имат пряко отражение върху политиката, ситуацията и в нашата страна, въпреки изборите ни.

Очаквайте втората част на интервюто на Зорница Илиева с Дарина Григторова.

Източник: „Поглед.инфо“