Народният театър “Иван Вазов“ се гласи да представи през ноември пиесата на Бернард Шоу “Оръжията и човекът”. Режисьор е Джон Малкович, артистите са подбрани, репетициите започват есента.

Ние ще се постараем постановката да пропадне.

Не можем да приемем, че на сцената на първия ни театър ще се играе една пошла подигравка с народа ни, замаскирана като литературно произведение. Това е пропита с надменност и презрение бълвоч, без никакви художествени достойнства, чиято цел е да подхрани чувството за превъзходство на британския лумпен над туземците - балканци.

Затова авторът представя българите като прости, нечистоплътни, недодялани, некадърни парвенюта, на които единствено слепият късмет е помогнал да спечелят сръбско-българската война. На дивите им нрави е противопоставен положителният герой - швейцарец, естествено богат, красив, умен, храбър и галантен кавалер. “Швейцарската цивилизация се грижи за българската варварщина“, четем в пиесата.

Но да видим подред.

Действието тръгва по време на войната от 1885 г.

“Понятие си нямате как да се биете“, вика умнокрасивият герой на българските офицери, подгонен от тях след разгрома на сърбите. И нахално продължава: “Каква армия! (За българската) Правят оръдия от черешови дървета, а офицерите изпращат жените си да всяват дисциплина.”

Ах! Значи нашите са попиляли сърбите с черешови топчета, а офицерите са внасяли ред. Фантазьор или невежа е бил Шоу? Може би и двете, след като в пиесата се появява твърдението: “Имам един английски бултериер, който има кураж колкото цялата българска нация и руската зад гърба ѝ“. Разбирай - британското псе е по-смело от българите и руснаците, взети заедно.

И руснаците, разбира се. Ако не бяха споменати подигравателно, пиесата нямаше да бъде поставена в Народния. “Спечелих битката по неправилния начин, докато нашите велики руски генерали я губеха по правилния“, се хвали главният български герой, кой знае защо е назован с римското патрицианско име Сергиус. Няма значение и фактът, че по време на войната в българската армия не е имало и един руски офицер, всички са изтеглени три дни след Съединението от Александър Трети.

За англичаните е известно, че от скъперничество цялото семейство се е къпало в една вана, без да се сменя водата. Първи се заплаквали най-старите, последни децата. Накрая водата ставала толкова кирлива, че не се виждало има ли нещо в коритото. От тази практика се ражда и английската поговорка “Не изхвърляйте и бебето с мръсната вода”.

Шоу се старае да успокои поданиците на нейно Величество, че има по-нечистоплътни и от тях и вкарва в устата на героинята си Райна, офицерска дъщеря, уточнението : “Българите с истинско добро положение си мият ръцете почти всеки ден“. Нима! А командирът на българската част се хвали: “Виж баща ми! Цял живот не се е къпал и живя до 98. Не ми е дерт да се умия веднъж седмично за пред хората, но всеки ден си е направо смешно.” Ха-ха, забавляват се милейдитата. Когато по-късно защитава пиесата си, Шоу ни попарва с нова глупост : “ Възможно е Стамболов да е бил убит по причина, че не си е миел често ръцете “.

Мъдростта идва с годините. Понякога годините идват сами, казваше един руски поет.

“Оръжията и човекът “ е поставена във виенския Бургтеатър през 1924 г. Свалена е веднага след премиерата поради бурните протести на българските студенти, не допуснали тази подигравка с народа ни да се шири из Европа. Засегнат от реакциите, Шоу продължава с истерията : “ Относително варварският народ не понася осмиването на своите недъзи”.

Ние сме убедени, че пиеса на автор, който нарича народа ни “Варварски“, няма място на българска сцена. Освен че е грубо оскърбителна, тя е и гнусен фалшификат на историята ни.

За последиците от представянето ѝ в България предупреждава и видната английска писателка и интелектуалка Мерсия Макдермот. ‘’Страхувам се, че представянето на “Оръжията и човекът“ би предизвикало национално възмущение “, пише тя в книгата си “ Имало едно време в България “, издадена в Лондон през 2016 г.

Дали ще предизвика възмущение - убеден съм! Все още има хора с достойнство, които няма да търпят гадните подигравки с народа ни. След като преди 100 години българските студенти са освиркали и провалили постановките във Виена и Берлин, защо и днешните да не го направят, и то в София.

Писателката Ана Каменова, чела пиесата в оригинал, доста се подразнила от обидата на Шоу. Такава беше и реакцията на мнозина българи, запознати с “ Оръжията и човекът, пише Мерсия Макдермот. Може би чувството за национална гордост доста е избледняло за последните десетилетия, но не вярвам да е дотам, че представлението да мине безболезнено.

Нека ръководството на Народния театър не подлага на изпитание търпимостта на нашия народ, а да свали и овреме изхвърли на боклука хулителната пиеса.

За това, както казах в началото, и ние ще положим усилия.

https://epicenter.bg/article/Vasil-Vasilev/351193/6/0