На 21 май православната църква почита паметта на Светите равноапостоли император Константин и неговата майка Елена. Царуването на Константин е свързано с налагането на християнството като официална религия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Според преданието, майка му - царица Елена, отива на поклонение в местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.

На този ден именици са всички с имена Константин, Костадин, Костадинa, Динкo, Елена, Еленкo, Елен.

Денят на Св.Св. Константин и Елена е най-важният религиозен празник на нестинарите в района на Странджа до средата на 20-ти век. В празненството на огнените игри участва цялото селище, но в жаравата играят само призваните: духът на светеца се вселява в тях, "прихваща ги" и подчинявайки му се, те вещаят от негово име. Обикновено нестинарите са жени и мъже от един и същи род и умението им се предава по наследство. Сутринта те се събират в параклиса на светците, където се съхраняват техните свещени икони и нестинарският тъпан, съпровождащ обреда. Там приижда цялото село с печени агнета, хлябове и погачи, ракия и вино. Населението устройва "панигир" - обща трапеза, придружена с песни и игри. Младите запалват голям огън, който до вечерта трябва да прегори. Тогава с иконите в ръце нестинарите прекрачват с боси крака в жаравата и пристъпват бавно под ритъма на тъпана. Вярва се, че по време на своя танц те могат да влязат в контакт със светците Константин и Елена, които им помагат да пророкуват и да лекуват болести.