На 6 май Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец - един от най-почитаните светци от Източното православие.

Шести май се чества и като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Свети Георги е роден в Кападокия, Мала Азия. Става ревностен последовател на християнската вяра и започва да я разпространява.

Баща му Геронтий (Геронт) не вярвал в съществуването на Бог, докато майка му Полихрония била християнка. Вярва се, че именно тя е повлияла на сина си Георги да последва християнството.

Като много млад, едва на 20 години, Георги започва да служи в армията на император Диоклециан. Не след дълго той получава почетна военна титла като талантлив пълководец.

Когато императорът издава заповед за преследване на християните, Георги се противопоставя. Поради вярата и убежденията си в Бог той бива жестоко измъчван и обезглавен по заповед на императора. Това превръща Георги в светец и покровител на войната и войската.

Според народните представи Свети Георги, освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. В народните песни и легенди светията е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

Разположението на Гергьовден в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Народът почита паметта на Свети Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.

Гергьовден е един от най-празнуваните именни дни в България. Сред тях са Георги и Гергана, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин и Галина, както и всички техни производни.