На 4 май 1903 година по нов стил, едва 31-годишен, загива Гоце Делчев - един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Малко имена в българската история носят такъв светъл и славен ореол като името на войводата Георги (Гоце) Делчев, от Кукуш, Егейска Македония. Днес той е почитан като един от най-великите синове на българския народ. Характер, изкован от рицарство и безкрайна обич към народа и към поробена Македония, огнен дух, съчетал в себе си по нещо от Левски и Раковски, роден водач на българите извън България – това е най-кратката характеристика, която можем да му дадем. Нему не бе съдено да се включи в Илинденското въстание, той падна със смъртта на храбрите край село Баница, Серско, в края на април 1903 г. Легендата за Гоце е жива и днес.

Решението за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание е взето – без участието на апостолите Гоце и Даме. Пейо Яворов пише за усилните априлски дни на 1903 г.:

Гоце мислеше да почне работа пак от серското окръжие, дето го чакаше и четата му. На излазяне от Х. той беше разпоредил да се явят по Гьоргевден в Алиботуш представители на околийските комитети и на четите из окръжието. Един окръжен конгрес трябаше да обсъди най-подробно планът за участието на серското окръжие в проектираните действия. Избрани представители на околийските комитети и на четите бързаха към определения сборен пункт. И Гоце бързаше нататък. Но той не достигна.

Гоце Делчев с четата си се отправя към планината Алиботуш, като по пътя си взривяват мост над река Ангиста и железопътен тунел по линията Цариград – Солун, релсите на едно място и на две места – телеграфните жици. На 19 април четата на Гоце спира в село Баница, Серско. Там се събират и четите на Георги Бродилията и драмската под воеводството на Димитър Гущанов, общо 20 души. Четниците се настаняват в две къщи и прекарват целия ден на 20 април „твърде весело“, както отбелязва Яворов.

Невесели са мислите и предчувствията на войводата. На 20 април той разказва да другарите си своите сънища:

С ТОЗИ ЖИВОТ, КАКЪВТО Е, СТАНАХ И ФАТАЛИСТ. НОЩЕСКА СЪНУВАХ, ЧЕ ТУРЦИ МЕ УДАРИХА В СЪРЦЕТО. ЩИПСКАТА ЧЕТА Е РАЗБИТА В КАРБИНЦИ. МИЛАН, БРАТ МИ, Е В ТАЗИ ЧЕТА И СИГУРНО Е УБИТ…

Но войводата се лъже, Милан е жив, той загива няколко месеца по-късно.

На 21 април /4 май по нов стил/ една бабичка събужда Гоце и другарите му, турска потеря е обградила селото. Предадени ли са четниците и кой е предателят? Баничани подозират двамина – учителя Андрей и един свой съселянин. Но да се върнем към обградените четници.

Начело на хиляда турски войници е приятелят на Гоце от Военното училище в София, българина мюсюлманин Хюсеин Тефиков, майор от турската жандармерия. Някои изследователи твърдят, че Тефиков се опитва да предупреди за опасността и да спаси Гоце, стреляйки три пъти във въздуха предната вечер.

Ето какво пише за историята Яворов:

През това време турците събират мало и голямо от обискираните къщи и твърде скоро почти цялото селско население бива турено под стража. А обиските наближават и към двете къщи, в които са четите.

Тогава наскоро беше издадено от Цариград секретно разпореждане да се унищожава всяко село, в което се намери революционна чета. Така бяха изгорени селата Балдево (Неврокопско), Карбинци (Щипско), Смърдеш (Костурско) и още някои. Гоце поисква да излезе вън от Баница, преди да бъде запалена, дано по тоя начин я спаси. И затова, наместо да причака нощния мрак укрепен в каменна къща и тогава да се втурне върху турските редове10, той заповядва на момчетата да бъдат готови за излазяне след него. С гордо вирната глава и с пламък в очите Гоце повежда малката си дружина срещу неприятеля. Обаче подир минута обсадителите изсипват с викове върху тях градушка от няколкостотин куршума.

– Лягайте! – командува Гоце, като прави същото край една малка пресъхнала речица.

– Раниха ме – обажда се глас измежду момчетата. – Майко, умирам – чуе се по-нататък. – Убиха Димитра – вика трети…

– Кучета! – псува Гоце и гръмва срещу турците. Но преди да затвори, един куршум го шибва в гърдите – и бликва струя гореща кръв…

И продължава разказа си:

Почти едновременно с Гоце биват убити още шестима, в това число и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.

И цитира спомените на Димо Хаджидимов:

– Петнадесет часа турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата…

Защото осиротяваше цял народ.

Така намира смъртта си легендата Гоце Делчев, верният син на Македония, водачът на поробените българи. А в душите на българите още звучат думите на народната песен: „Млад Гоце ми се ожени… за Македония.“