ГЕРБ води с 9,5% пред ПП-ДБ. ГЕРБ получава 25,9 %, а "Промяната" 16,4%. Трети са ДПС с 14%. Следват ги "Възраждане" с 13,8%, след тях са БСП с 9,6%, а ИТН са с 5,2%. Това показва на "Екзакта".

Твърдите електорати на основните партии ще изнесат битката на предстоящите избори. В тази битка, ГЕРБ-СДС ще влязат с безспорна преднина, която трудно може да бъде преодоляна. Такива са електоралните нагласи към 18 април 2024 г. според данните от национално представително изследване на "Екзакта", проведено в периода от 11 до 18 април чрез пряко интервю „лице в лице" сред 1020 пълнолетни българи в 70 населени места на страната. Изследването е финансирано със собствени средства на "Екзакта" като част от изследователската й програма.

Под въпрос е подреждането от 2 то до 4 – то място, тъй като резултатите в настоящото изследване не просто са близки, но и се вместват изцяло в размера на статистическата грешка при подобни проучвания. Предвид процесите вляво е трудно отсега да се прецени дали БСП има някакви шансове да се приближи до водещите партии. При тези данни изглежда реалистично ИТН да влязат в следващия парламент.

На фона на растящото разочарование от политиците и политиката, немалка част от протестния вот отива при "Възраждане", но предстои да видим дали партията на Костадин Костадинов ще успее да опази за себе си този протестен вот от новите политически субекти в ляво и в дясно, които се целят именно в него.

Данните към момента показват, че поне една нова формация има шансове да попадне в следващ парламент. И тъй като има нови политически субекти и в ляво, и в дясно, още на старта на кампанията ще търсим отговор на въпроса на чия страна са шансовете.

Към 18 април декларативната активност за парламентарния и за европейския вот се движи между 45% и 47%, но предвид ниската активност от последните години, е разумно прогнози да се правят в самия край на кампанията.

Засега измерваме малко по-ниска декларативна активност за евровота, което е очаквано предвид досегашното участие на българите на евроизбори . Формулата „избори 2:1" ще се опита да коригира това и да повиши доколкото е възможно електоралната активност на евроизборите.

От данните на изследването на "Екзакта" става ясно, че ГЕРБ води с 9,5% пред ПП-ДБ. ГЕРБ получава 25,9 %, а "Промяната" 16,4%. Трети са ДПС с 14%. Следват ги "Възраждане" с 13,8%, след тях са БСП с 9,6%, а ИТН са с 5,2%. Така отговарят на въпрос "За коя политическа партия/коалиция ще гласувате на предстоящите на 9 юни т.г. парламентарни избори" интервюираните.

Общественото мнение за политическата ситуация в страната

- 78% от интервюираните подкрепят формулата „2 в 1", по която ще се провеждат предстоящите избори .

- Разочарованието на българите от политическите събития през последните месеци, се оказва определящо за начина по който сега те гледат на политическата ситуация у нас. 91% от интервюираните споделят мнението, че повечето българи са отвратени от политическите събития у нас напоследък.

- Две трети от участвалите в изследването очакват активността на предстоящите избори да е по-ниска от тази на последните парламентарни избори от април 2023 г., когато тя беше около 41%. 20% пък допускат, че сега активността може да е по-висока, като така мислят по-често жители на малките градове и хора на средна възраст.

- 45% са убедени, че ГЕРБ по-скоро печели от това, че се отива на предсрочни парламентарни избори, а онези, които не споделят подобно мнение, са двойно по-малко. 9% твърдят, че ПП-ДБ по-скоро печелят от отиването на предсрочни парламентарни избори, а 56% не мислят така.

- В рамките на коалицията ПП-ДБ регистрираме известно нарастване на симпатиите към ДБ и почти пропорционално свиване на тези към ПП. ДБ разширяват влиянието си сред младите избиратели и сред столичаните.

- Към 18 април, 38% от българите вярват, че е възможно след изборите на 9 юни ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да си партнират под някаква форма. Според 26% подобно партньорство е невъзможно, а цели 37% не знаят какво да очакват от тези две коалиции след вота.

Евроориентациите на българите в навечерието на евровота

Към 18 април 67,5% от българите подкрепят членството на страната ни в ЕС, а една трета не го подкрепят. 20 години след влизането ни в НАТО, 54% одобряват членството ни, а неодобряващите са над 40%. Понастоящем членството ни в ЕС е одобрявано най-вече от българи на възраст под 50 години, от висшисти, от столичани и от жители на големите градове. Подкрепа изразяват повечето избиратели на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и на ДПС, както и две трети от тези на ИТН. Неодобрението към ЕС е по-висок дял от одобрението сред избирателите на БСП и на Възраждане.

Неодобряващи членството ни в НАТО има по-често сред възрастни хора и сред жители на малки населени места. Силно негативни нагласи към НАТО регистрираме сред избирателите на БСП и на Възраждане. Неодобряващите членството ни в НАТО сред симпатизантите на ИТН са повече от одобряващите го.

30% от българите заявяват, че редовно гласуват на евроизбори. 45% твърдят, че понякога гласуват, а 25% посочват, че досега не са гласували на евроизбори. Тези данни са близки до официалните на ЦИК за евровота от 2019 година, когато активността беше около 33%.

По-често заявяват, че редовно гласуват на евроизбори образовани и заможни млади хора и жители на големите градове. Предстоящата кампания може да се опита да мобилизира онези, които твърдят, че не гласуват редовно – те са на възраст между 30 и 60 г. и живеят в градовете на страната.

Източници: "24 часа", epicenter.bg