ПРЕЗИДЕНТЪТ НАЛОЖИ ВЕТО ВЪРХУ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ
Причина за това е застрашаване на правото на българските граждани на здравословна околна среда
Президентът Румен Радев упражни правото си на вето срещу определени разпоредби от Закона за насърчаване на инвестициите, които застрашават конституционно гарантираното право на българските граждани на здравословна околна среда. Без да оспорва необходимостта от ускоряване на изграждането на обектите със стратегическо значение, президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание текстовете, чието прилагане би довело до намаляване на нивото на отговорност на администрацията за защита на живота и здравето на хората при изпълнението на мащабни проекти.
Според държавния глава законодателството трябва да позволява бързо и качествено изграждане на важните за България обекти, но едновременно да е съобразено със задължението на държавата да закриля своите граждани и природа. Тази принципна позиция на президента е последователно изразявана при упражняване правото му на вето. Това е третият път, след указите му от 2017 г. и 2019 г., когато Румен Радев възразява срещу мерки, подобни на приетите в този закон.
За ново обсъждане са върнати разпоредбите, които съкращават времето на компетентните органи да се произнесат по въздействията на даден проект върху околната среда и въвеждат принцип на мълчаливо съгласие за неговото изпълнение. Оспорени са и ограничаването на възможностите за съдебен контрол, както и удължаването на валидността на определени решения, чийто срок изтича или вече е изтекъл.
Държавният глава оспорва и създаването на предпоставки за придобиване на имущество, собственост на публични предприятия, което води до риск от ощетяване на обществения интерес.
Съгласно мотивите на президента още едно обсъждане в Народното събрание е необходимо и защото тези промени, внесени между първо и второ четене в процедурата по приемане на закона, са гласувани без да е проведено обществено обсъждане, при липса на предварителна оценка на въздействието, както и на финансова обосновка.
Като мотиви се посочват:
1. Относно промените в правния режим на публичните предприятия
2. Относно съкращаването на сроковете за действие на администрацията по определени инвестиционни проекти и въвеждане на принципа за мълчаливо съгласие
3. Относно ограничаването на достъпа до съд
4. Относно удължаването на срока на правно действие на определени решения на администрацията по ЗООС
5. Относно разширяването на определението на „обект със стратегическа важност“
6. От гледна точка на правилата на законодателната процедура