Нереалистичният подход на Вашингтон към Русия се провали, НАТО сега е фатално отслабена. САЩ и съюзниците им трябва да се запитат за смисъла от нова, скъпоструваща студена война

Аксиома на войната е, че винаги е желателно да имаш приятелска територия отвъд собствените си граници или пък способността да предотвратиш натрупването на значителна военна мощ в неутрална територия за нападение срещу собствената си територия. Когато нямаха достатъчно военна мощ, Съединените щати обнародваха доктрината Монро с подобна цел.

Когато Москва изпрати руски сили в Източна Украйна през февруари 2022 г., тя го направи без никакъв план за завладяване или намерение да контролира трайно украинската територия. Както отбелязаха западни военни наблюдатели по това време, руските сили, които се намесиха, бяха твърде малки и неспособни за каквато и да било мисия освен ограничена намеса за кратък период. Всъщност западните наблюдатели прогнозираха, че руските сили скоро ще останат без боеприпаси, оборудване и войници.

Обосновката за ограничения военен ангажимент на Москва беше очевидна. Москва първоначално търсеше неутралитет за Украйна като решение на враждебността на Украйна към Русия и нейното сътрудничество с НАТО, а не териториално подчинение или завладяване. Москва вярваше, не без основание, че една неутрална украинска национална държава може да бъде санитарен кордон, който да защити Русия от НАТО и в същото време да осигури на НАТО изолация от Русия.

Почти трите години на практически неограничено финансиране от Вашингтон за модерни оръжия и подкрепа под формата на базирано на разстояние наблюдение и разузнаване за прокси война, предназначена да унищожи Русия, прави този подход смешен. Признанието на канцлерката (Ангела) Меркел, че прокараните от Запада Мински споразумения наистина са били предназначени да печелят време на Украйна да изгради военната си мощ, е достатъчно Москва да отхвърли обещанията на Запада някога да зачита, камо ли да налага украинския неутралитет.

Попитан на 19 януари за потенциала за преговори с Вашингтон и НАТО, руският външен министър Сергей Лавров каза: „Ние сме готови (за преговори). Но за разлика от историята с Истанбул, няма да има пауза във военните действия по време на преговорите. Процесът трябва да продължи. Второ, разбира се, реалностите на място станаха различни, значително по-различни“. Какво означават думите на Лавров?

През 1982 г. маршал Николай Огарков - началник на съветския генерален щаб, твърди, че контролът над река Рейн ще определи изхода на всяка бъдеща война с НАТО в Централна Европа. Няма съмнение, че руските висши военни лидери вече са стигнали до заключението, че руският контрол над река Днепър е от съществено значение за руската национална сигурност.

В допълнение към анексирането на исторически руски градове като Одеса и Харков, Москва почти със сигурност ще настоява за модерна демилитаризирана зона от река Днепър до източната граница на НАТО, за да предотврати повторното появяване на враждебна военна сила в Западна Украйна. Дали поляците, унгарците или беларусите ще решат да ангажират Москва в дискусии относно украинска територия с исторически връзки с техните страни, не е ясно, но предстоящият колапс на украинската държава и въоръжени сили без съмнение ще доведе до подобни дискусии.

Стратегията на Вашингтон спрямо Москва, ако може да се нарече стратегия, се състоеше от организиране на принудителни мерки в целия Атлантически алианс - икономически, дипломатически и военни - за фатално нараняване на Русия и дестабилизиране на нейното правителство. Нереалистичният подход на Вашингтон се провали и НАТО - рамката за неговото прилагане, сега е фатално отслабена, а не Русия.

В резултат на това брандът Вашингтон бе значително свит, дори отслабен. Убеждението на Вашингтон, че с обединената мощ на научно-промишлената сила на НАТО може да постигне стратегическа победа над Русия, като въоръжи украинците, за да водят битките вместо тях, се оказа напълно погрешно. Подобно на Франклин Делано Рузвелт през 1939 г., който очакваше германците да изпаднат в безизходица с англо-френските армии по модела на Първата световна война, Вашингтон не обмисли възможността Украйна да загуби битката.

През 30-те години на миналия век Франклин Делано Рузвелт попада в капана на дългова спирала от разходи за „специални лихви“. Напук на логиката и достъпността, Рузвелт избра повече федерални разходи, докато не осъзна, че това не работи. Когато войната започна в Европа, Рузвелт видя възможността да измъкне американското общество от Голямата депресия, като насочи Съединените щати към война. Схемата на Рузвелт проработи. Втората световна война съживи американската икономика и сложи край на хроничната безработица в САЩ. В същото време физическата изолация на Америка държеше американската инфраструктура и американския народ извън обсега на враговете.

Президентът Байдън и Конгресът са на подобен курс с дълбоки последици, но днес ужасяващо разрушителните модерни оръжия правят варианта за война самоубийствен. Казано по друг начин, проблемите на XXI век не могат да бъдат решени с използването на планове и политики от XX век. Вместо да създават още един фалшив разказ, за да оправдаят финансирането на корумпирана украинска държава, която се разпада, Вашингтон и неговите съюзници трябва да се запитат за смисъла от нова, скъпоструваща студена война, насочена срещу Москва, Пекин, Техеран и множество страни с възгледи за света, които значително се различават от нашите собствени.

Бизнес училищата учат своите студенти, че добрите брандове имат силата да влияят на вземането на решения и да създават общности от единомишленици. Не само компаниите се нуждаят от брандове, държавите също се нуждаят от тях. Когато бе попитан за способността на Вашингтон да се справи с войните в Украйна и Близкия изток, президентът Байдън каза: „Ние сме най-мощната нация в света, в историята на света. Можем да се погрижим и за двете (войни)“. Байдън греши. Ресурсите на Америка не са неограничени. Силата ни е ограничена.

В Европа, Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка брандът Америка понесе щети. Американците се нуждаят (и трябва да изискват) трезв анализ на фактите от мъжете, които искат да бъдат президенти. Те трябва да бъдат заставени да определят истинските национални интереси на Съединените щати - процес, който освен това трябва да определи и политическите и културни реалности, които не е работа на Вашингтон да променя.

---------

Дъглас Макгрегър е американски полковник от резерва, награждаван ветеран, бивш съветник на шефа на Пентагона при администрацията на Доналд Тръмп

Източник: "Труд"