Парламентът прие на второ четене промени в Наказателния кодекс (НК). С тях се транспонират изисквания на европейска директива, свързани с гарантиране правото на жертвата на сексуални престъпление да се възползва от правото на защита в достатъчно дълъг срок след навършване на пълнолетие. Измененията, внесени от Министерския съвет, бяха подкрепени от 101 народни представители, осем гласуваха „против“ и 42 се въздържаха.

По време на заседание на правната комисия миналата седмица, когато приеха измененията в НК на второ четене, Ирена Борисова, държавен експерт международно правно сътрудничество от Министерство на правосъдието, заяви, че срещу България има наказателна процедура. Тя цитира становище на ЕК, в което е посочено изрично, че най-младите жертви нямат възможност за защита, по което и да е престъпление на Наказателния кодекс. Тя подчерта, че в становището на ЕК се посочва, че този срок следва да е съобразен с тежестта на въпросното деяние и изтъкна, че според ЕК за много от престъпленията, изброени в директивата, страната ни не е гарантирала, че тяхното наказателно преследване е възможно в достатъчен срок след навършване на пълнолетие на малолетните лица.

Промените сочат още, че за блудство на малолетно лице наказанието ще е лишаване от свобода от две до десет години, когато е извършено чрез употреба на сила или заплашване, привеждане на пострадалия в безпомощно състояние, използване на безпомощното състояние на пострадалия, чрез използване на положение на зависимост или надзор или по отношение на лице, което се занимава с проституция. Парламентът записа, че който се съвъкупи с лице, което е лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие, като го принуди към това със сила или заплашване или като го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

По време на дебатите Бранимир Балачев (ГЕРБ-СДС) обясни, че давностните срокове са действащи правни норми, като законодателят е приел, че за определени престъпления, след като измине посочен срок, не може да се търси наказателна отговорност. Така е в почти всички държави в Европейския съюз, уточни той. По думите му не се прави пълен анализ, когато дойде някоя директива, какви може да са последиците и доколко тя противоречи на нашето право. Той посочи, че има десетки решения на Върховния касационен съд (ВКС) по отношение на това, че когато една присъда е постановена след един много продължителен период от време, не е ефективна, защото е изпуснат моментът. Балачев смята, че не трябва да се увеличава давностният срок и уточни, че той би прибавил досъдебните производства, в които са пострадали най-вече малолетни лица, да се водят в срокове от два до четири месеца най-много.

Абсолютната давност за преследване на тези престъпления е 15г., достатъчен срок, в който човек, който като непълнолетен или малолетен е пострадал, би могъл да упражни правото си да поиска наказателно преследване срещу престъпника, смята Цвета Рангелова от „Възраждане“.

Тя каза, че може да се сложи и срок от 100 г., но това няма да произведе нищо, защото след като са минали много години от извършването на едно престъпление то може да се докаже много трудно.

Тази промяна, която правим в момента, е от калибъра на „юридическата Конституция“, коментира Гроздан Караджов от „Има такъв народ“ (ИТН). По думите му тази правна норма не е премислена докрай и отново ще се наложи „в някой следващ август“ като миналата година, Народното събрание да се събира по спешност.

Източник: Дарик