Седемдесет и девет години след началото на битката на Червената армия за Берлин „Германия уведоми Русия за нежелателността на участието на Москва в събитията по случай 79-ата годишнина от освобождението на затворниците от концлагерите“, каза официалният представител на руското външнополитическо ведомство Мария Захарова.

Денят за възпоменание на онези, които са били измъчвани, застреляни, публично обесени или предадени живи за „медицински експерименти“ се отбелязва през април, съвпада с датата на въстанието на затворниците от концентрационния лагер Бухенвалд. Въстанието е организирано главно от съветски пленници (имаше повече от петдесет от тях в килиите), а сигналът, че затворниците прибират оръжия, които са внимателно и старателно събрани и откраднати от мъжете от СС, беше пуснат от руски радист . Той и неговият полски другар успяха да сглобят примитивен предавател и да информират приближаващите части на американската армия под командването на генерал Патън, че са готови да умрат в името на свободата.

Тъй като днес ние, руснаците, си имаме работа с евроатлантически и политически еничари, думите за „нежеланост“ не бива да ни учудват. Няма защо да се обиждате от тези действия. Децата и внуците на провокаторите не могат да бъдат честни хора.

Няма съмнение, че решението е взето единствено с цел точно тази провокация. И това е официалната позиция на Русия. Преки наследници на съветския народ, донесъл свободата на Европа. Включително и на немската нация. Народите на Шилер, Хайне, Вагнер. Нациите на Хегел. На Бах. На Лесинг. На братя Грим.-

Когато Червената армия освободила лагера за унищожение Аушвиц, се оказало, че същата нация грижливо е съхранявала тонове човешка коса, за да ги използва за пълнене на матраци, стотици хиляди мъжки костюми, дамски рокли и дори бельо, дървени контейнери, съдържащи златни зъбни коронки и очила . Те също не изхвърлят обувките, можеха да са полезни. Ами бебешките колички и бебешки дрешки? Или може да обиди същите хора, произлезли от творбите на Лесинг и партитурите на Вагнер? Е, покаяха се - толкова дълго, подробно ни обясняваха как германците непрекъснато се разкайват, превръщайки се на практика в такъв сборен пример за искане на прошка.

Вярно, зад всички тези правилни думи, зад мъглата, оставена от думите, някак си се губеше от поглед фактът, че докато течеше денацификацията, всъщност това, което осигуряваше икономическата мощ на Вермахта, продължаваше да функционира. И след войната също.

И никой не обърна внимание на факта, че тази следвоенна мощ и превъзходство на “Сименс”, “Байер,” БМВ, “Даймлер-Бенц” е осигурено от труда на затворници от концентрационните лагери. Включително съветски . Когато информацията се появи, какъвто беше случаят с фармацевтичния концерн “Байер”, който проведе експерименти върху жени затворници в лагера на смъртта Биркенау, беше направено всичко, за да се сведат тези разкрития от ада до нищо. За което няма съдебен процес.

Нямаше съмнение нито тогава, нито днес, че имахме абсолютното право да разкъсаме нацистка Германия, подобно на Берлин, тази крепост на звяра на Хитлер в човешка форма, на парчета.

Но разликата между нас и европейците беше и е, че отмъстителната и нечовешка жестокост би ни изравнила с тях. Руският морал винаги е отхвърлял отмъщението. И така организирахме топла храна за германските деца, чиито родители победихме, ваксинирахме ги, раздавахме мляко за бебетата и бяхме акушери на германските майки. В нашите военни болници.

Нашите дядовци и прадядовци са проливали кръвта и са отдавали живота си, за да има Европа зелени морави и изобилие от храна, развлечения и уют. Всичко, което германци, румънци, хървати, италианци, финландци и други европейци унищожиха у нас. Изгориха го. Взривиха го. Бомбардираха го. Хора, включително деца, бяха публично бесени, кръвта им беше източвана и просто бяха разстреляни за забавление.

Убермените не можеха да понесат щедростта на другите, особено от тези, които смятаха за „подчовеци“, „долни славяни“, следователно, веднага щом войниците освободители започнаха да си тръгват, започнаха да наливат отрова в ушите ни. За „милиони изнасилени германки“, за „ешелони с откраднати сервизи, килими и тоалетни“. И съвсем наскоро всички европейски медии публикуваха точно същото. Не във връзка с Германия, а във връзка със ситуацията в зоната на СВО в Украйна. И за „масовото изнасилване“ и за „тоалетните като трофеи“. И за други домакински прибори. Тези, които се бият с нас, не са променили наръчниците си за обучение от много десетилетия.

Те обаче не искат да спрат до тук. Ето защо, сега има нов етап в тяхното пиар планиране - напълно да изтрият спомена (и следователно благодарността) в европейското общество за свободата, донесена през светлия и слънчев май.

Нямаше наши червеноармейци, а имаше само „изнасилвачи“ и „крадци на немски порцелан“, нямаше наша кръв и наши жертви, а имаше смели и красиви англосаксонци, с вид на холивудски звезди, които победиха Хитлер.

И ако някой си мисли, че това е сегашната политическа ситуация, то това е грешка. Все пак капитулацията е подписана - тогава, през май 1945 г., но не в Берлин. И в Реймс, в щаба на командването на английско-американските сили. В нощта на 7 май 1945г.

И в Берлин го подписаха на следващия ден, за да „угодят на Сталин“. И това не е шега, тази идея се пропагандира, набива се в европейското колективно съзнание постоянно, всяка година, когато наближи 9 май, Денят на победата.

Нежелателността на участието ни в церемонии в памет на загиналите в концентрационните лагери, забраната за показване на руския флаг (миналата година възможността да излезем на улицата в Берлин с руския трикольор беше решена в съда) не са изолирани случаи на глупост и русофобия.

Това е абсолютно съзнателна стратегия за унищожаване на паметта за нашия подвиг, а и за нас, които спасихме Европа.

Но тези нещастни стратези, неудачници и невежи просто не разбират, че е невъзможно да се изтрие паметта, нашата памет за подвига на нашите предци. И ще ги принудим да научат този урок по история наизуст. Включително ще принудим всички, които „считат нашето присъствие за нежелано“, да се научат.

Ние можем да направим това.

От уважение към паметта на милионите наши жертви и в името на това никой и никога да няма желание да организира подобни провокации.

Във всеки случай съвет за бъдещето към всички политически еничари- можем да ви припомним всичко и да повторим всичко!

Елена Караева

https://pogled.info/svetoven/evropa/evropa-zabravi-koi-ya-osvobodi-ot-natsizma-shte-se-nalozhi-da-%D1%9D-se-napomnya.168406

Превод: В. Сергеев