Предстоящите избори за Европейски парламент съживиха дебата за бъдещето на Европейския съюз. Един популярен афоризъм в Twitter гласи: "САЩ иновира, Китай имитира, ЕС регулира“. Това е донякъде опростенческо – в крайна сметка Китай далеч не просто копира – но пък все още има доста истина по отношение ролята на ЕС. И точно защото много политици днес интензивно ни убеждават, че ЕС е лидер на световния прогрес благодарение на регулации тук и там, трябва да се посочи, че според основните данни за това как се е развила икономиката на ЕС в дългосрочен план, през последния четвърт век, например в сравнение със САЩ, те грешат.

По-внимателното разглеждане на данните за световната икономика води до опити за релативизиране на това заключение, но основното послание остава; ЕС, съответно нейните елити, могат да говорят как Европа, която те идентифицират с ЕС, "води" света, но истината е, че тя губи своята привлекателност в дългосрочен план.

Много неприятни факти

Нека да опресним фактологията. Преди четвърт век, през 1997 г., измерена по БВП при тогавашните обменни курсове и свободна търговия, икономиката на ЕС представляваше приблизително 25 процента от световната икономика. Тогава Съединените щати са „по-голяма четвърт“, приблизително 27 процента. През следващия четвърт век Китай се превърна в икономическа сила, много бивши икономики от социалистическия лагер се интегрираха в световната икономика и станаха част от пазара на ЕС. От друга страна, третият по важност член, Великобритания, напусна Съюза, а днес Индия също излиза на световните пазари.

Но дори сега, при същите показатели, икономиката на Съединените щати съставлява една четвърт, 25 процента от световната икономика, но икономиката на ЕС е само малко повече от една шеста, 17 процента. Следователно значението на икономиката на ЕС за света се е сринало с приблизително една трета. С други думи, при настоящите обменни курсове, размерът на световната икономика се е утроил за 25 години, икономиката на Съединените щати се е увеличила почти три пъти и като цяло поддържа темпото, но икономиката на ЕС само е удвоила размера си.

Това са много неприятни факти за привържениците на този модел на функциониране на ЕС - но нека не се лъжем - тези, които днес вземат решенията за ЕС, се чувстват повече от комфортно в него. Те използват две линии, за да оспорят неприятните факти. Първата линия гласи, че населението в САЩ нараства по-бързо, отколкото в ЕС и дори че в САЩ се работи повече, т.е. повече работни часове на човек, отколкото в ЕС. Но, допълват, като се вземат ефектите от различните цени, тенденциите и сравненията на икономиките, общата картина изглежда значително по-добра за ЕС.

Ще пропусна ненужната полемика около аргумента, че в САЩ се работи повече. Това вероятно би имало значение само ако още живеехме в робство, навсякъде другаде броят на отработените часове се определя преди всичко от избора кой предлага и кой иска работа, и наистина няма нищо страшно, ако някой някъде работи повече. Прирастът на населението обаче играе роля, както и размерът на БВП на отделния човек. Не, за съжаление на ЕС тенденциите на растежа в него са значително по-ниски от тези в САЩ. БВП на глава от населението в ЕС е нараснал два пъти, за сравнение, в САЩ на глава от населението БВП се увеличава с 2,5 пъти. Освен това населението на ЕС е практически замръзнало (дори не е нараснало с пет процента, от 428 на 448 милиона жители), докато населението на САЩ е нараснало от 272 на 334 милиона жители, т.е. с повече от една пета. Значителна разлика и по двата показателя.

За защитниците на свръхрегулирания пазарен модел, прилаган в ЕС, по-интересен е аргументът, в който не гледаме размера на икономиката, а разликите в цените. След такава корекция продължавам да работя с индикатори, коригирани към днешните цени, делът на ЕС в световната икономика преди четвърт век беше приблизително същият (САЩ 20% и ЕС 19%), а днес е приблизително една четвърт по-нисък и в двата случая, 15%, като те почти се изравняват. Така че коригираният показател за растеж дори напротив, особено на глава от населението, облагодетелства ЕС пред САЩ.

Обаче нашата потребителска кошница е различна

Проблемът обаче е в съпоставимостта на продуктите и тяхната стойност за клиента за наистина дълъг период. Особено във време, когато естеството на сравняваните икономики се променя драматично. Един и същ продукт от гледна точка на статистиката може да има различна достъпност, различна наличност, различна стойност за клиента. За да не теоретизираме, кофола, най-популярната напитка тук и в Словакия, днес е нещо съвсем различно от преди 40 години, не химически, а по отношение на възприеманата стойност.

По онова време кофолата се възприемаше презрително като „комунистически заместител на кока-кола“, днес това е нещо, което моите деца постоянно пият, а си поръчват кока кола, само когато кофола не е налична. Същото се случи и с автомобилите Шкода. Спомняме си времената, когато известни анализатори и икономисти вярваха, че икономиката на Съветския съюз е значителен конкурент и стандартът на живот на социалистическия гражданин, като се вземе предвид например здравното обслужване, което той получава там "безплатно", е много приличен.

Свидетели сме как за повече от двадесет години обменните курсове на централноевропейските валути се засилват в реално изражение. Това не се дължи на колебание на пазара, това беше развитие, което, въпреки измерването на инфлацията, позволи на държавите да продават същите продукти и услуги на световните пазари на все по-добри цени. И дори не отчитам факта, че все още излизат нови продукти и услуги. Потребителската ни кошница очевидно е различна от тази преди 25 години и способността на статистическите нститути да се справят с това е много по-ограничена, отколкото бихме искали. Сравняването на така наречените изчистени реални показатели е необходимо за период от няколко години, когато колебанията на обменния курс могат да минат за конкурентноспособност и привлекателност на продукцията, но са практически безполезни за дълги периоди. Дълги години централноевропейските страни печелеха не от реално развитие на иономиката, а от играта с валутните курсове, от финансова спекула.

Тук вече си говорим за влияние върху събитията в света. Никой не се интересува, че европейският пазар, след като се коригират разликите в цените, е на теория със същия размер колкото американския. Двадесет и пет процента дял от световната икономика са наполовина повече от седемнадесет процента. Както се казва по чешките села, "голямото куче печели". И ние говорим за това дали ЕС може да повлияе на събитията другаде със своята тежест. Да, все още може, но с около една трета по-малко от преди четвърт век. Вероятно това се дължи на факта, че ЕС се е фокусирал повече върху регулирането, отколкото върху иновациите. САЩ продължават да са по-привлекателни икономически, затова населението им расте по-бързо, капиталовите инвестиции текат към тях, а това прави доларът по-ценен. Това не е недостатък, това е знак за успех.

„Тежкият” публичен сектор на ЕС

И последното сравнение, което се опитва да обхване на най-общо ниво каква е тежестта на държавата и тежестта на разходите на публичния сектор в ЕС и САЩ, спрямо общите разходи на публичния сектор в цялата световна икономика. За последните 25 години, период, в който, за разлика от ЕС, САЩ запазиха значимостта си в световната икономика въпреки нарастващата конкуренция от предимно азиатски страни, делът на САЩ, заделян за публичния сектор спрямо световната икономика е 24%, т.е. по-малко от техния дял от 27% в световната икономика. В сравнение със средното за света, САЩ имаха доста „по-лек“ публичен сектор спрямо размера на икономиката си.

За същия период ЕС, блок, представляващ по-малко от 25% от световната икономика през 1997 г., изразходва над 30% от разходите си за издръжка на публичния сектор. Още през 1997-ма се отчита разминаването между икономическия дял в световната икономика и издръжката на публичния сектор с цели шест процентни пункта, отколкото би трябвало. Дори днес тежестта на публичния сектор на ЕС е значително по-голяма от тежестта им в световната икономика и несъответствието, което можем да наречем „наднормено тегло“, нарасна.

Така че днес делът на разходите за публичния сектор на ЕС е почти една трета по-висок от дела на ЕС в световната икономика. Обратно, публичният сектор в САЩ днес все още е доста „по-лек“. Това е тяхното предимство.

Днес ЕС не се нуждае от увеличаване на държавата, публичния сектор, тежестта на регулациите и правилата. Точно обратното, има нужда от съкращаване. При това – драматично. Много ми се иска да осъзнаваме това преди предстоящите избори за ЕП.

------------------------------------

Автор: Мирослав

Предстоящите избори за Европейски парламент съживиха дебата за бъдещето на Европейския съюз. Един популярен афоризъм в Twitter гласи: "САЩ иновира, Китай имитира, ЕС регулира“. Това е донякъде опростенческо – в крайна сметка Китай далеч не просто копира – но пък все още има доста истина по отношение ролята на ЕС. И точно защото много политици днес интензивно ни убеждават, че ЕС е лидер на световния прогрес благодарение на регулации тук и там, трябва да се посочи, че според основните данни за това как се е развила икономиката на ЕС в дългосрочен план, през последния четвърт век, например в сравнение със САЩ, те грешат.

По-внимателното разглеждане на данните за световната икономика води до опити за релативизиране на това заключение, но основното послание остава; ЕС, съответно нейните елити, могат да говорят как Европа, която те идентифицират с ЕС, "води" света, но истината е, че тя губи своята привлекателност в дългосрочен план.

Много неприятни факти

Нека да опресним фактологията. Преди четвърт век, през 1997 г., измерена по БВП при тогавашните обменни курсове и свободна търговия, икономиката на ЕС представляваше приблизително 25 процента от световната икономика. Тогава Съединените щати са „по-голяма четвърт“, приблизително 27 процента. През следващия четвърт век Китай се превърна в икономическа сила, много бивши икономики от социалистическия лагер се интегрираха в световната икономика и станаха част от пазара на ЕС. От друга страна, третият по важност член, Великобритания, напусна Съюза, а днес Индия също излиза на световните пазари.

Но дори сега, при същите показатели, икономиката на Съединените щати съставлява една четвърт, 25 процента от световната икономика, но икономиката на ЕС е само малко повече от една шеста, 17 процента. Следователно значението на икономиката на ЕС за света се е сринало с приблизително една трета. С други думи, при настоящите обменни курсове, размерът на световната икономика се е утроил за 25 години, икономиката на Съединените щати се е увеличила почти три пъти и като цяло поддържа темпото, но икономиката на ЕС само е удвоила размера си.

Това са много неприятни факти за привържениците на този модел на функциониране на ЕС - но нека не се лъжем - тези, които днес вземат решенията за ЕС, се чувстват повече от комфортно в него. Те използват две линии, за да оспорят неприятните факти. Първата линия гласи, че населението в САЩ нараства по-бързо, отколкото в ЕС и дори че в САЩ се работи повече, т.е. повече работни часове на човек, отколкото в ЕС. Но, допълват, като се вземат ефектите от различните цени, тенденциите и сравненията на икономиките, общата картина изглежда значително по-добра за ЕС.

Ще пропусна ненужната полемика около аргумента, че в САЩ се работи повече. Това вероятно би имало значение само ако още живеехме в робство, навсякъде другаде броят на отработените часове се определя преди всичко от избора кой предлага и кой иска работа, и наистина няма нищо страшно, ако някой някъде работи повече. Прирастът на населението обаче играе роля, както и размерът на БВП на отделния човек. Не, за съжаление на ЕС тенденциите на растежа в него са значително по-ниски от тези в САЩ. БВП на глава от населението в ЕС е нараснал два пъти, за сравнение, в САЩ на глава от населението БВП се увеличава с 2,5 пъти. Освен това населението на ЕС е практически замръзнало (дори не е нараснало с пет процента, от 428 на 448 милиона жители), докато населението на САЩ е нараснало от 272 на 334 милиона жители, т.е. с повече от една пета. Значителна разлика и по двата показателя.

За защитниците на свръхрегулирания пазарен модел, прилаган в ЕС, по-интересен е аргументът, в който не гледаме размера на икономиката, а разликите в цените. След такава корекция продължавам да работя с индикатори, коригирани към днешните цени, делът на ЕС в световната икономика преди четвърт век беше приблизително същият (САЩ 20% и ЕС 19%), а днес е приблизително една четвърт по-нисък и в двата случая, 15%, като те почти се изравняват. Така че коригираният показател за растеж дори напротив, особено на глава от населението, облагодетелства ЕС пред САЩ.

Обаче нашата потребителска кошница е различна

Проблемът обаче е в съпоставимостта на продуктите и тяхната стойност за клиента за наистина дълъг период. Особено във време, когато естеството на сравняваните икономики се променя драматично. Един и същ продукт от гледна точка на статистиката може да има различна достъпност, различна наличност, различна стойност за клиента. За да не теоретизираме, кофола, най-популярната напитка тук и в Словакия, днес е нещо съвсем различно от преди 40 години, не химически, а по отношение на възприеманата стойност.

По онова време кофолата се възприемаше презрително като „комунистически заместител на кока-кола“, днес това е нещо, което моите деца постоянно пият, а си поръчват кока кола, само когато кофола не е налична. Същото се случи и с автомобилите Шкода. Спомняме си времената, когато известни анализатори и икономисти вярваха, че икономиката на Съветския съюз е значителен конкурент и стандартът на живот на социалистическия гражданин, като се вземе предвид например здравното обслужване, което той получава там "безплатно", е много приличен.

Свидетели сме как за повече от двадесет години обменните курсове на централноевропейските валути се засилват в реално изражение. Това не се дължи на колебание на пазара, това беше развитие, което, въпреки измерването на инфлацията, позволи на държавите да продават същите продукти и услуги на световните пазари на все по-добри цени. И дори не отчитам факта, че все още излизат нови продукти и услуги. Потребителската ни кошница очевидно е различна от тази преди 25 години и способността на статистическите нститути да се справят с това е много по-ограничена, отколкото бихме искали. Сравняването на така наречените изчистени реални показатели е необходимо за период от няколко години, когато колебанията на обменния курс могат да минат за конкурентноспособност и привлекателност на продукцията, но са практически безполезни за дълги периоди. Дълги години централноевропейските страни печелеха не от реално развитие на иономиката, а от играта с валутните курсове, от финансова спекула.

Тук вече си говорим за влияние върху събитията в света. Никой не се интересува, че европейският пазар, след като се коригират разликите в цените, е на теория със същия размер колкото американския. Двадесет и пет процента дял от световната икономика са наполовина повече от седемнадесет процента. Както се казва по чешките села, "голямото куче печели". И ние говорим за това дали ЕС може да повлияе на събитията другаде със своята тежест. Да, все още може, но с около една трета по-малко от преди четвърт век. Вероятно това се дължи на факта, че ЕС се е фокусирал повече върху регулирането, отколкото върху иновациите. САЩ продължават да са по-привлекателни икономически, затова населението им расте по-бързо, капиталовите инвестиции текат към тях, а това прави доларът по-ценен. Това не е недостатък, това е знак за успех.

„Тежкият” публичен сектор на ЕС

И последното сравнение, което се опитва да обхване на най-общо ниво каква е тежестта на държавата и тежестта на разходите на публичния сектор в ЕС и САЩ, спрямо общите разходи на публичния сектор в цялата световна икономика. За последните 25 години, период, в който, за разлика от ЕС, САЩ запазиха значимостта си в световната икономика въпреки нарастващата конкуренция от предимно азиатски страни, делът на САЩ, заделян за публичния сектор спрямо световната икономика е 24%, т.е. по-малко от техния дял от 27% в световната икономика. В сравнение със средното за света, САЩ имаха доста „по-лек“ публичен сектор спрямо размера на икономиката си.

За същия период ЕС, блок, представляващ по-малко от 25% от световната икономика през 1997 г., изразходва над 30% от разходите си за издръжка на публичния сектор. Още през 1997-ма се отчита разминаването между икономическия дял в световната икономика и издръжката на публичния сектор с цели шест процентни пункта, отколкото би трябвало. Дори днес тежестта на публичния сектор на ЕС е значително по-голяма от тежестта им в световната икономика и несъответствието, което можем да наречем „наднормено тегло“, нарасна.

Така че днес делът на разходите за публичния сектор на ЕС е почти една трета по-висок от дела на ЕС в световната икономика. Обратно, публичният сектор в САЩ днес все още е доста „по-лек“. Това е тяхното предимство.

Днес ЕС не се нуждае от увеличаване на държавата, публичния сектор, тежестта на регулациите и правилата. Точно обратното, има нужда от съкращаване. При това – драматично. Много ми се иска да осъзнаваме това преди предстоящите избори за ЕП.

------------------------------------

Автор: Мирослав Предстоящите избори за Европейски парламент съживиха дебата за бъдещето на Европейския съюз. Един популярен афоризъм в Twitter гласи: "САЩ иновира, Китай имитира, ЕС регулира“. Това е донякъде опростенческо – в крайна сметка Китай далеч не просто копира – но пък все още има доста истина по отношение ролята на ЕС. И точно защото много политици днес интензивно ни убеждават, че ЕС е лидер на световния прогрес благодарение на регулации тук и там, трябва да се посочи, че според основните данни за това как се е развила икономиката на ЕС в дългосрочен план, през последния четвърт век, например в сравнение със САЩ, те грешат.

По-внимателното разглеждане на данните за световната икономика води до опити за релативизиране на това заключение, но основното послание остава; ЕС, съответно нейните елити, могат да говорят как Европа, която те идентифицират с ЕС, "води" света, но истината е, че тя губи своята привлекателност в дългосрочен план.

Много неприятни факти

Нека да опресним фактологията. Преди четвърт век, през 1997 г., измерена по БВП при тогавашните обменни курсове и свободна търговия, икономиката на ЕС представляваше приблизително 25 процента от световната икономика. Тогава Съединените щати са „по-голяма четвърт“, приблизително 27 процента. През следващия четвърт век Китай се превърна в икономическа сила, много бивши икономики от социалистическия лагер се интегрираха в световната икономика и станаха част от пазара на ЕС. От друга страна, третият по важност член, Великобритания, напусна Съюза, а днес Индия също излиза на световните пазари.

Но дори сега, при същите показатели, икономиката на Съединените щати съставлява една четвърт, 25 процента от световната икономика, но икономиката на ЕС е само малко повече от една шеста, 17 процента. Следователно значението на икономиката на ЕС за света се е сринало с приблизително една трета. С други думи, при настоящите обменни курсове, размерът на световната икономика се е утроил за 25 години, икономиката на Съединените щати се е увеличила почти три пъти и като цяло поддържа темпото, но икономиката на ЕС само е удвоила размера си.

Това са много неприятни факти за привържениците на този модел на функциониране на ЕС - но нека не се лъжем - тези, които днес вземат решенията за ЕС, се чувстват повече от комфортно в него. Те използват две линии, за да оспорят неприятните факти. Първата линия гласи, че населението в САЩ нараства по-бързо, отколкото в ЕС и дори че в САЩ се работи повече, т.е. повече работни часове на човек, отколкото в ЕС. Но, допълват, като се вземат ефектите от различните цени, тенденциите и сравненията на икономиките, общата картина изглежда значително по-добра за ЕС.

Ще пропусна ненужната полемика около аргумента, че в САЩ се работи повече. Това вероятно би имало значение само ако още живеехме в робство, навсякъде другаде броят на отработените часове се определя преди всичко от избора кой предлага и кой иска работа, и наистина няма нищо страшно, ако някой някъде работи повече. Прирастът на населението обаче играе роля, както и размерът на БВП на отделния човек. Не, за съжаление на ЕС тенденциите на растежа в него са значително по-ниски от тези в САЩ. БВП на глава от населението в ЕС е нараснал два пъти, за сравнение, в САЩ на глава от населението БВП се увеличава с 2,5 пъти. Освен това населението на ЕС е практически замръзнало (дори не е нараснало с пет процента, от 428 на 448 милиона жители), докато населението на САЩ е нараснало от 272 на 334 милиона жители, т.е. с повече от една пета. Значителна разлика и по двата показателя.

За защитниците на свръхрегулирания пазарен модел, прилаган в ЕС, по-интересен е аргументът, в който не гледаме размера на икономиката, а разликите в цените. След такава корекция продължавам да работя с индикатори, коригирани към днешните цени, делът на ЕС в световната икономика преди четвърт век беше приблизително същият (САЩ 20% и ЕС 19%), а днес е приблизително една четвърт по-нисък и в двата случая, 15%, като те почти се изравняват. Така че коригираният показател за растеж дори напротив, особено на глава от населението, облагодетелства ЕС пред САЩ.

Обаче нашата потребителска кошница е различна

Проблемът обаче е в съпоставимостта на продуктите и тяхната стойност за клиента за наистина дълъг период. Особено във време, когато естеството на сравняваните икономики се променя драматично. Един и същ продукт от гледна точка на статистиката може да има различна достъпност, различна наличност, различна стойност за клиента. За да не теоретизираме, кофола, най-популярната напитка тук и в Словакия, днес е нещо съвсем различно от преди 40 години, не химически, а по отношение на възприеманата стойност.

По онова време кофолата се възприемаше презрително като „комунистически заместител на кока-кола“, днес това е нещо, което моите деца постоянно пият, а си поръчват кока кола, само когато кофола не е налична. Същото се случи и с автомобилите Шкода. Спомняме си времената, когато известни анализатори и икономисти вярваха, че икономиката на Съветския съюз е значителен конкурент и стандартът на живот на социалистическия гражданин, като се вземе предвид например здравното обслужване, което той получава там "безплатно", е много приличен.

Свидетели сме как за повече от двадесет години обменните курсове на централноевропейските валути се засилват в реално изражение. Това не се дължи на колебание на пазара, това беше развитие, което, въпреки измерването на инфлацията, позволи на държавите да продават същите продукти и услуги на световните пазари на все по-добри цени. И дори не отчитам факта, че все още излизат нови продукти и услуги. Потребителската ни кошница очевидно е различна от тази преди 25 години и способността на статистическите нститути да се справят с това е много по-ограничена, отколкото бихме искали. Сравняването на така наречените изчистени реални показатели е необходимо за период от няколко години, когато колебанията на обменния курс могат да минат за конкурентноспособност и привлекателност на продукцията, но са практически безполезни за дълги периоди. Дълги години централноевропейските страни печелеха не от реално развитие на иономиката, а от играта с валутните курсове, от финансова спекула.

Тук вече си говорим за влияние върху събитията в света. Никой не се интересува, че европейският пазар, след като се коригират разликите в цените, е на теория със същия размер колкото американския. Двадесет и пет процента дял от световната икономика са наполовина повече от седемнадесет процента. Както се казва по чешките села, "голямото куче печели". И ние говорим за това дали ЕС може да повлияе на събитията другаде със своята тежест. Да, все още може, но с около една трета по-малко от преди четвърт век. Вероятно това се дължи на факта, че ЕС се е фокусирал повече върху регулирането, отколкото върху иновациите. САЩ продължават да са по-привлекателни икономически, затова населението им расте по-бързо, капиталовите инвестиции текат към тях, а това прави доларът по-ценен. Това не е недостатък, това е знак за успех.

„Тежкият” публичен сектор на ЕС

И последното сравнение, което се опитва да обхване на най-общо ниво каква е тежестта на държавата и тежестта на разходите на публичния сектор в ЕС и САЩ, спрямо общите разходи на публичния сектор в цялата световна икономика. За последните 25 години, период, в който, за разлика от ЕС, САЩ запазиха значимостта си в световната икономика въпреки нарастващата конкуренция от предимно азиатски страни, делът на САЩ, заделян за публичния сектор спрямо световната икономика е 24%, т.е. по-малко от техния дял от 27% в световната икономика. В сравнение със средното за света, САЩ имаха доста „по-лек“ публичен сектор спрямо размера на икономиката си.

За същия период ЕС, блок, представляващ по-малко от 25% от световната икономика през 1997 г., изразходва над 30% от разходите си за издръжка на публичния сектор. Още през 1997-ма се отчита разминаването между икономическия дял в световната икономика и издръжката на публичния сектор с цели шест процентни пункта, отколкото би трябвало. Дори днес тежестта на публичния сектор на ЕС е значително по-голяма от тежестта им в световната икономика и несъответствието, което можем да наречем „наднормено тегло“, нарасна.

Така че днес делът на разходите за публичния сектор на ЕС е почти една трета по-висок от дела на ЕС в световната икономика. Обратно, публичният сектор в САЩ днес все още е доста „по-лек“. Това е тяхното предимство.

Днес ЕС не се нуждае от увеличаване на държавата, публичния сектор, тежестта на регулациите и правилата. Точно обратното, има нужда от съкращаване. При това – драматично. Много ми се иска да осъзнаваме това преди предстоящите избори за ЕП.

------------------------------------

Автор: Мирослав Сингър е икономист, бивш гуверньор на Чешка народна банка, председател на надзорния съвет на застрахователно дружество „Дженерали”

Източник: lidovky.cz

Превод за "Гласове" Юлия Семир Ал-Хаким

https://glasove.com/na-fokus/evropeyskite-eliti-sa-slepi-za-ikonomicheskiya-upadak-na-es