Още през юни 2004 г. Министерският съвет приема Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация, в който се казва, че “служителят не може да приема подаръци и облаги, които могат да бъдат възприети като награда за извършване на работа, която влиза в служебните му задължения”.

Година по-късно кабинетът на Сергей Станишев при “тройното управление” гласува и нов етичен кодекс, който забранява висшите държавни служители да получават през цялата година подаръци, надвишаващи 200 лева. Ако получат такъв подарък, те са длъжни да го декларират, предадат в съответната администрация, или да го откажат. В следващите години бяха приети още няколко етични кодекса за държавната администрация. Но по всичко изглежда те са прекалено витиевати като формулировка, допускат смели тълкувания и имат повече пожелателен характер.

Как иначе да приемем факта, че премиерът в оставка Николай Денков възприема като нещо напълно нормално главният секретар на МВР да получи “по повод” от приятели часовник на стойност 50 000 лева?

Но всъщност подареният часовник, без значение дали струва 5000 или 50 000 лева, не е най-големият проблем в тази ситуация за главен комисар Живко Коцев. Чисто юридически не са проблем дори и множеството снимки, на които го виждаме със задържаните бизнесмени Стефан и Марин Димитрови на всевъзможни места и ситуации - на плажа, в хотела, в сауната, в ресторанта, в хола, в колата с новия часовник.

Големият проблем е, че главният секретар на МВР повече от всеки друг в държавата трябва да внимава и да знае с кого дружи. Какво можем да очакваме от едно вътрешно министерство, чийто професионален ръководител е приятел с посредници на най-големия контрабандист на цигари в българската история Николай Николов-Паскала и дори не знае за това? Какво можем да очакваме от митниците, чийто ръководител според обвинението върши експресни кадрови услуги за хората на Паскала?

Отсега съм убеден, че срещу Живко Коцев в цялата тази афера няма годни доказателства за съд. Но етично - злепоставящите факти са твърде много и той загуби моралната битка. Затова вече няма място в МВР. Натискът за отстраняването на главния секретар обаче има също толкова нечистоплътен характер, колкото приятелствата му. И моментът, в който този скандал избухна, както и задкулисната настойчивост за отстраняването му, показват, че със сигурност крайната цел на всичко това са предстоящите избори.

В този смисъл е напълно неприемливо и министър Калин Стоянов да остане на своя пост и в служебния кабинет. Още повече, казват, че той също е бил добре познат на гостоприемните бизнесмени от Хасково Димитрови. А опозицията, макар и да не е предоставила факти, от месеци не спира да говори за още по-големите му зависимости.За да бъде този кабинет наистина “служебен”, за да няма съмнения в опити за манипулация на изборните резултати, Калин Стоянов също трябва да напусне МВР. А на негово място да бъде назначена обществено приемлива фигура. И нека, за да бъдат още по-спокойни всички, новият главен секретар също да бъде гаранция срещу евентуални злоупотреби и натиск на вътрешния министър.

Чисто съдебно тази афера може и да завърши някой ден с пълно фиаско, но поне да запазим морала…