"Не стигнахме до конституционна криза, но не сме сигурни, че нещата просто ще продължат по нормален ред". Това коментира пред БНР юристът Калоян Георгиев във връзка с промените в Конституцията и назначаването на служебен кабинет.

"Този ред е непознат за всички нас. Видимо трудно сработва, въобще тръгва тази процедура. Смятам, че от президентството направиха всичко възможно да я спазят така, както е начертана по новите правила в Конституцията", добави той. По думите му сега президентът не носи никаква политическа отговорност за служебния кабинет:

"Неговата работа е да подпише един указ за назначаване на това правителство, за което той по никакъв начин няма как да носи отговорност оттук насетне".

Според юриста именно тук е един от големите проблеми, защото не се знае кой точно ще носи отговорност за този кабинет. "Може би единственото положително е, че ще има Народно събрание, което ще следи дейността му", подчерта той в интервю за предаването "Преди всички".

Тръгнахме от една посока и стигнахме не знаем къде, изказа мнението си Георгиев относно конституционните промени, към които се тръгна с основна цел съдебната реформа.

Според него не може да се залага в Конституцията ограничаване на правата на една служебна власт. Той напомни решение на Конституционния съд, според което служебната власт има всички правомощия като редовен кабинет.

Юристът смята, че с тези промени са се създали много повече проблеми. И призова да се попитат вносителите им за основните цели.

"Проблемът е в тесногръдието и в това, че отказаха да мислят по-далече от техния мандат. Когато правиш промени в закони, трябва да мислиш напред как ще действа този закон. А за Конституцията - говорим за основни ценности, права и начин на управление на страната. Това не се направи. В момента имаме една Конситуция, лишена въобще от двигателната си сила. Там има едни разпоредби, които обаче са кухи към този момент без приемането на закони. Също и съдебната реформа не може да се осъществи без приемане на Закона за съдебната власт. Проблемите са много. Конституцията, макар и променена, върши същата работа като предната, защото до приемането на допълнителните закони тя просто не функционира, освен с дребните поправки".

С тези промени в никакъв случай служебното правителство не стана по-малко политически обвързано, категоричен е Калоян Георгоев.

Според него искането президентът да не подпише указ за назначаване на това служебно правителство е недопустимо. Ако президентът не го подпише, той ще наруши конституционните си задължения, защото според новия текст той просто назначава служебното правителство, обясни още юристът.