Предстоят нови избори, едни редовни, други предсрочни. Неолибералните случайници от партията на „Промяната“ (ПП) и ляво-десните жълтопаветници от „Демократична България“ (ДБ) за пореден път се провалиха във властта, но пак ще ловуват избиратели. И ще наловят някакви, пак ще се изтъпанят в Събранието, готови за старото или ново сглобяване.

Още през есента на 1990 г. се появиха безспорни факти, че БСП няма много общо с БКП и е поела по ляво-десен политически път. Че разликите са драстични, а дейността ѝ тръгва в тежък разрез с интересите на бившите членове и симпатизанти. Но след цели 30 години още има избиратели...

В цял свят се вижда нервно-психическото състояние на Джо Байдън, от няколко години е несъмнена управленската му несъстоятелност на високия пост, но пак е много вероятен кандидат за президент. Популярен е за привържениците на демократите, въпреки очевидните тъжни факти, ще вземе доста гласове.

Огромни поразии с траен характер нанасят на държавите и народите си ляво-десни партийци в почти всички страни от Европа. Обаче все още се намират избиратели, които отново и отново ги вкарват в политическата игра в своите страни и в евросъюзните структури. Защото е ефективна информационно-психологическата война на политическите елити. А тя успява до голяма степен поради някои съзнателни и несъзнателни особености на хората. Имащи важно значение за разделението им на либерали и консерватори, според едни или други личностни черти. Свързани с генетични особености на хормони като допамин и норепинефрин, работещи при предаването на нервни импулси в мозъка.

Разбира се, не всички политически нагласи могат да се обяснят с наследствеността. Човекът е „социално животно“, неповторима съвкупност от гени и социална среда. Връзката между повишеното производство на допамин и придържаността към либералната култура е налице не само в западните общества, а дори в източните, например сред китайците и индусите.

В щат Калифорния огромният процент избиратели гласуват за демократите, каквото и да правят във властта, каквито и кандидати да им предложат. Другаде е обратното. В Тексас например през януари гражданите дори се разбунтуваха, начело с губернатора Грег Абът, срещу Вашингтон по повод нахълтването на милиони напълно нежелани мигранти. Подкрепиха ги 25 други щати!

В САЩ и Англия психиатри, социолози и психолози са измервали индивидуалните особености и личностните характеристики с оглед политическите убеждения на големи групи хора. Установили, че консерваторите, с по-изразено въздействие на норепинефрина – невротрансмитерът за удоволствието „тук и сега“ – са по-човечни, по-склонни към трайни привързаности. Насочени са повече към нещата в близост, към семейството, религията, другите традиционни ценности и пряката благотворителност.

А тези с излъчване на повече допамин – хормонът на наградното очакване – са значително по-склонни да подкрепят либералите, прогресистите, както някои предпочитат да ги наричат. Допаминовият тип хора често са спекулативни, по-добре работят с абстрактни понятия, стремят се към новостите и се мръщят на статуквото.

В Калифорния във висока концентрация са идеалисти, устремени към промяна; рискови предприемачи; информатици; математици и физици; цинични прагматици; мераклии за скандали бунтари. Там са музиканти, писатели и художници, завоевателите на общественото поклонение, последователите на нетрадиционното. 80% са убедени, че всяка промяна е за добро.

Историкът Дейвид Кротрайт нарече допаминовата икономика „лимбичен капитализъм“ (има такава система в мозъка с отношение към емоциите и мотивацията), в частност двигател на промени чрез технологии, увеличаващи пристрастеността, достъпа и броя на наркотиците.

Появява се например хероинът (heroisch = храбър). Днешният канабис е 50 пъти по-силен от онзи през 60-те, предлага се на дражета, чайове, кексчета, желирани мечета и др. Към тях се добавиха, фентанил върху близалка и всякакви манипулирани от техници храни в лъскави опаковки и с много мазнини, захар и сол. Тук е и полифармацията с широка гама прсихоактивни препарати.

Всичко това поотделно и накуп подпомага самоубийственото гласоподаване за неолибералните партии и политици. Появиха се и ненаркотични технологии за онлайн създаване на пристрастеност като хазартът, порнографията и видеоигрите. Чрез силно въздействащи музикални шумове и мигащи светлини, с обещания за все по-големи награди.

Нагледен пример за последиците от високия допамин е населението на Холивуд и Харвард, сред което преобладава неолибералният поглед върху света. Проучване от 2016 г. показва, че склонността към разводи през първата година на брака е шест пъти по-изявена, отколкото е средно за страната. Три пъти по-чести са междуличностните отношения и високата самокритичност. Добре забележима е предразположеността към психически болести.

Там е ярката тенденция към още пари, още секс, питиета и наркотици, още модни дрешки и бижута. Същевременно паричните дарения към Демократическата партия редовно са около десет пъти по-големи, отколкото към Републиканската! В университетските среди неолиберализмът се шири както никъде другаде.

Повечето от тези морално-психологически-политически особености се установяват и у нас. Без да имаме Холивуд и засега с малък брой харвардци, наличните нео- и пишманлиберали оцеляват с повечко пари и външно съдействие, но засега и със забележим процент страстни избиратели. Неслучайно са им подсказали думата „промяна“, циничното мамене и умишленото скандализиране.

Социалните мрежи подтикват към престъпна свърхконсумация на награди чрез даване на достъп до стари и нови видове наркотици, както и чрез внушаване на необичайни поведения. Чрез заразни видеоклипове, чрез т. нар. миймовете, наричани още мемета или мемове. Станали вече опасно заразни. Представляват видео или снимков материал, чиято цел е да създава познати усещания у човека. Те са предаватели и свидетелства за различни културни и духовни промени в дадена група от хора. Чрез които дават отлични възможности за прокарване на целенасочени внушения, архетипи на поведение, сред тях и политически. Затова пропагандата на ППДБ е основно през мрежите.

Така са устроени хората. Виждайки как се държат другите в мрежите, започват да приемат същото поведение като норма, успокояват се, че не са сами и объркани в света. Неолиберализмът цели да лиши хората от котви като семейство и образование. Пример е платформата, доскоро известна като Туитър (от tweet = чуруликам).

Чуруликат си хората, особено потребителите от поколенията Doomer и Zoomer. Проявяват се като различни ята пърхащи птички, често щом една политне нанякъде, другите размахват крилца и я следват автоматично. Като стада от антилопи, хукващи внезапно пред мнима опасност. Затова мрежите са особен прицел за политици и цялата около политическа наемна банда манипулатори. Зловредното неолиберално чуруликане вчера се изостря предизборно.

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg