От днес почвам серия портрети и анализи на лица и събития в политиката и във властта, отличаващи се с простотия и загадъчна абсурдност, които са хем смешни, хем тъжни и печални като образи и факти в родната действителност.

Изборът ми ще е тенденциозен, аз ще се насоча към отявлените врагове на единствената опозиционна партия у нас „Възраждане“.

Не мога да разбера защо точно враговете на „Възраждане“ са толкова сходни помежду си по неграмотност, глупост, неуместност, гротескност, и защо всъщност винаги представляват опасност за българското общество, те като че ли са събрани с прецизен кастинг за некадърност, алчност, предателство и социално вредителство.

При избора си на образи и събития ще ползвам актуални поводи.

Днес поводът е обявеното преди часове оттегляне от политиката на един горнооряховски момък, което той представя като потресаващо събитие в живота на Вселената. Публикуваният охотно от медиите текст на някой си Явор Божанков изглежда на пръв поглед като сериозно негово умотворение, но то далеч не е написано с лекота, а, напротив, сътворено е с много труд и с изтощаващи ментални усилия, имам предвид интелигентността и грамотността на този човек. Прозира и желанието му да изглежда умен, мечтата на всеки прост човек.

Вижте оригиналния текст тук: https://mobile.frognews.bg/article/292248/

Нека първо да уточним кой е авторът му. Той е момчурляк на 34 годинки, но 10 от тях е депутат, от БСП ли, от ПП ли, от ДБ ли, от ГЕРБ ли, така и не ми е напълно ясно. Съдружник бил на баща си, няма лошо. Враг на „Възраждане“, не знае защо, но аз знам: инстинктивно вижда голямата разлика между прост и умен, и не може да я понесе. Председател е на Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ), боже мили. Основател на Сдружение „С вяра в доброто“. Освен това Яворчо е носител на наградата „Достойни българи“, в множествено число, тя е на Мтел (?), горд носител е и на ордена „Бяла лястовица“ на с. Полски Тръмбеш, кавалер е на “Ряховски камъни“ (това е супер награда и най-високото отличие в Горна Оряховица, а Ряхово, между нас казано, си е село в Русенска област). Наградата била връчена на церемония, организирана от фирмите „Боби“, „Munov land“, някаква винарска изба и Община Горна Оряховица. В чест на наградения била изпълнена трогателно песента „Когато бях овчарче“, а балерините на балета „Грация“ му изтанцували фрагменти от „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“ от Чайковски. Горната информация, колкото и тъпа да ви се вижда, можете да я намерите в Мрежата, нищо не си измислям.

Този момък, който сигурно ще се помъчи да представи оттеглянето си като нескопосна първоаприлска шега, не е интелигентен, както намекнах вече, даже и според стандартите на българската политика, но е пределно неграмотен. Вижте част от публикувания от него текст на оттеглянето му долу, предавам ви го с копи-пейст. В него има 23 всякакви грешки – 8 правописни, 8 стилни (и глупави, например, синекдохата „рамо до рамо с европейските политики“, може би "г@з до г@з" звучи по-убедително.), 2 фактически, и 5 лъжи (например, че България „не е най-бедната страна в ЕС“. Ееее, как да не е?, Евростат да не би да лъже?)

Сега вижте и как изглежда този горнооряховски юнак, председател на Асоциацията на рециклиращата индустрия. Как ви се струва? Не ви ли напомня на оня смешен млад министър на културата, който стана министър, защото можел да свири на акАрдион в селско читалище? Няма казвам нищо повече ориентациите, някои екзотични, на юнака, те се виждат, нито за психичното му здраве, нито ще прогнозирам докъде ще стигне.

Този човек е във властта. Представяте ли си? Някъде. С амбиции за по-нагоре.

Луди ли сме?

Акад. Петър Иванов