За няколко седмици ще имаме не 240, а 480 народни представители, защото старият парламент ще работи докато новите избрани депутати не положат клетва, за това предупреди конституционалистът проф. Янаки Стоилов.

Това припомни пред Нова телевизия конституционният съдия Янаки Стоилов. Заради течащото дело пред КС той отказа да коментира промените по същество.

Въпреки спешните законови промени за това кой може да е служебен премиер остава въпросът как като изтекат тези три месеца председателят на Сметната палата Димитър Главчев ще осъществява контрол на държавните разходи на правителството, след като е бил министър-председател, подчерта проф. Стоилов.

Според него има конфликт на интереси, ако сега натовареният да състави правителство Димитър Главчев стане премиер и проведе изборите, след това той трябва да се върне отново на старото си работно място – Сметната палата. Тогава в качеството си на шеф на палатата той трябва проверява себе си като служебен премиер, как е харчил средства.

Възможно е неговите заместници да извършат проверката, но вероятно трябва да се мисли по тези въпроси, които парламентът не е предвидил при промените. За в бъдеще трябва да разграничаваме хората, които могат да стават служебни премиери и постовете, които заемат към определения момент. Не може насила да се изпълняват обществени функции. Сега самите автори на Конституцията изразяват резерви към промените, които са направили. Тепърва предстои да видим част от действието на тези промени в основния закон, но факт е, че тези които са ги приемали не са могли да предвидят реалното им действие.

В последните дни лидерът на ДБ Христо Иванов се оправда, че проблемите в текстовете за служебното правителство са се получили, защото никой не е очаквал толкова скоро да има избори.

Ограниченията от европейските изисквания пък остават за хората от управата на БНБ, независимо какво ще запишем в нашите закони, добави той.

Едва ли президентът Румен Радев ще може да откаже назначението на министър, който му е предложен от Димитър Главчев, каза още проф. Стоилов. Той сравни функциите на държавния глава с нотариални, след като с новите текстове в конституцията той не може да определя сам състава на Министерския съвет.

С тези промени до голяма степен президентът е освободен от отговорност за избора на хората, които ще са министри, смята конституционалистът. Това означава, че президентът не може да прави преценка на предложените от служебния премиер кандидатури. Едва ли държавният глава по целесъобразност може да преценява вече предложените му министри. Той изпълнява реално някаква нотариална функция, така законодателят е определил действията му, подчерта Стоилов.

Според него за няколко седмици ще имаме не 240, а 480 народни представители, защото старият парламент ще работи докато новите избрани депутати не положат клетва, акцентира още конституционалистът.