Декларация, прочетена от парламентарната трибуна от Костадин Костадинов – председател на „Възраждане“

Преди 20 години, България стана член на НАТО с едни, доста патетични думи на американския президент, тогава - Джордж Буш младши, който каза, че от днешния ден вече, източноевропейските държави няма да бъдат заложници на тиранията. Интересното, обаче е, че тогава, нашите медии не съобщиха нещо, което всъщност и сега не съобщават. Зад тези патетични думи се крие един простичък факт - че следващите 20 години, държавите, които влизат в НАТО, нямат право да напуснат съюза, дори и да искат.

Но това не е единственото. Всяка държава, която се присъединява към военен, или политически блок търси гаранции за своята национална сигурност в международен план. След политическия ефект от встъпването следват и практическите стъпки по повишаване на организацията и дейността. Какво се случи с нашата държава, при встъпването ѝ в НАТО? Най-напред - включихме се в блок, който бе създаден като противовес на въоръжените сили на СССР и на сформирания по-късно около тях Варшавски договор, но това се случи, когато вече не съществуваше СССР и след разпускането на Варшавския договор. Включихме се в система, която вече бе изчерпала смисъла от първоначалното си създаване и като резултат започна да търси оправдания за съществуването си измисляйки и преиначавайки „заплахи“. Случилото се в Либия и Сирия, и най-вече в Украйна показа на първо място, че след края на Студената война и разпускането на Варшавския договор, НАТО вече е престанал да съществува като военна коалиция на блок от въоръжени сили, а се е превърнал в клуб от васали, ръководен от американските въоръжени сили, които единствени оставиха военната компонента като основна и запазиха пълната си боеспособност. Изключението в целия клуб на васалите и то, не напълно, се явява Турция. За целия период по предприсъединяването и по времето на членството си, така наречените „партньори“ и така наречените „съюзници“ разглеждаха България по един начин – не като равноправен участник в своя блок, а третирайки я винаги като победена държава от противостоящия блок от времето на Студената война.

Особено тежко това се отрази на нашия ВПК, който не само бе избутан насила от нишите, които заемаше на световния оръжеен пазар, но бе доведен до състояние да не може да задоволява голяма част от нуждите на българските ВС и националната отбрана. Нашите американски партньори ни забраниха да произвеждаме ПЗРК. Под техен натиск вазовските заводи прекратиха производството на комплексите „Стрела“. Така наречените ни “партньори“, а всъщност господари иззеха техническата документация по производството, и заставиха българската страна да унищожи оборудването за производствените мощности в цеховете. Така не се постъпва с партньори и съюзници, така се постъпва с победени врагове. Така беше освободена пазарна ниша за конкуренцията, произвеждаща аналогична продукция, а българските ВС се лишиха от доставките на родното производство за този компонент на ПВО, който бойните действия в Украйна показаха, че е изключително актуален и необходим при съвременната война. Така наречените ни партньори, а на практика, господари се постараха да изкарат от строя и конкуренцията на пазара за бронирана техника. С тази цел се направи всичко възможно да бъдат ликвидирани заводите на „Бета“ Червен бряг. Още един тип военна продукция, необходима за националната ни сигурност, която показа актуалността си в последните военни събития. Тези нужди сега, България се опитва да покрие, закупувайки амортизираната и морално остаряла бронирана техника на американската морската пехота – печално известната сделка за „страйкърите“, наричани от самите американски войници “афганистански ковчези” е едно от неприятните следствия, идващи за нашите ВС след унищожаването на „Бета“ Червен бряг. Но сякаш това беше малко, нашите „съюзници“ оказаха натиск и не ни позволиха да развиваме научно-изследователската дейност в областта на военните технологии и отбраната. Беше закрит Изследователския институт към БАН, а на нашите предприятия от ВПК не им бе позволено разработването на артилерийски боеприпас за гаубици по натовския стандарт 155 мм.

Така не се постъпва със съюзници и партньори, така се постъпва с победени врагове, които искаш да унижиш и да доунищожиш.

Такива артилерийски системи и боеприпаси произвеждат, не само натовските държави, но и редица ВПК на страни с извънблоков статут – Израел, Швеция, Финландия (последните две използваха като коз за преговорите си по присъединяването към блока съвместимостта си на артилерийските системи с натовския стандарт). 155-мм гаубици и артилерийските боеприпаси за тях произвежда и Сърбия. Държава на балканите и от нашата черга, която обаче не е под давлението на съюзници и партньори и точно, поради тази причина има три пъти по-силна армия от България.

България остана без авиация, защото спазвайки натовските регламенти, напук на Русия, не трябваше да ремонтираме там своите самолети, и беше по-добре да ги оставим да се амортизират и излязат от строя. Трябваше да заплатим авансово баснословни цени за стари авиационни образци, които не се знае дали изобщо ще получим. България плаща, единствено и само голи обещания, на цената на милиарди левове, изтръгнати от продънените джобове на българските данъкоплатци.

За изминалите две десетилетия кариерен ръст и позиции в българските ВС заеха личности, превърнали се в брюкселски чиновници в униформа, и без униформа, които поставиха чуждите интереси над националните и подчиниха българската сигурност и отбрана на краткосрочни конюнктурни прищевки. Отмениха наборната служба, и като следствие на това изоставиха грижите за сградния фонд на ВС. Битовите условия в казармите и базите, които са оцелели са под всякаква критика. При евентуална мобилизация, сградният фонд не е в състояние да поеме личния състав. Сега различни евроатлантически издания и медии плачат на чужди гробища, късайки ризи, че нямаме къде да настаним многонационалната натовска бригада. Слушаме изявления от високопоставени военни и чиновници:

"Основните мотиви са, че в българската армия казарменият фонд не е обновяван в близките 30 години. Имаме нужда от способности за настаняване на български формирования, на резерва и за съвместно ползване със съюзни войски. Това е българска инфраструктура за българската армия с възможности за настаняване на съюзнически войски".

Това са думи на наши управляващи, само че като следствие на всички тези действия и бездействия, предизвикани от имплантираните през последните 35 години, чужди агенти, българската армия, на практика, беше унищожена и напълно разоръжена. За последните 20 години, откакто сме в НАТО, нейният брой, състав и боеготовност намаля 4 пъти - от 45 000 на 15 000. А ако броим момента, в който българската армия имаше върхова форма през 1985 г. когато беше 150 000, това означава, че за последните 40 години, армията ни е съкратена 10 пъти, тя в момента съществува, само като фикция.

Следвайки „светлия пример“ на западноевропейските ни съюзници, България отмени наборната служба, лишавайки се от подготовката на основния си мобилизационен компонент, гарантиращ националната сигурност и защита. Това, което не направиха нашите съседи и “съюзници” Гърция и Турция. Това, което не направиха неутрални държави като Австрия и Швейцария. Това което не направи държавата с най-добра мобилизационна система за разгръщане – Израел. Швеция и Финландия, които десетилетия наред бяха неутрални държави (първата от век и половина, а втората от почти 80 години) след като отмениха наборната си служба и изпитаха негативите на мирновременното рекрутиране, само няколко години по-късно възстановиха наборната повинност. Оказа се, че неутралните и извънблокови държава, които можеха да разчитат само на себе си, по правилото „на вълка му е дебел врата, защото си върши работата сам“ са в по-добра мирновременна кондиция на ВС, с по-добър мобилизационен резерв и с по-добре развит ВПК от редица натовски държави, включително и такива с някогашен ранг на „велики сили“. Поради тази причина НАТО с готовност ги приема в широките си обятия, защото те частично компенсират създадения вътрешноблоков дефицит. Но НАТО е изправен пред много тежко изпитание – иска да води война, но няма потенциал.

След заявлението на Макрон, че ще изпраща войници в Украйна, не закъсня и опита за „набиране на глупаци“. В София пристигна генерал Лавин, който започна да обяснява как разоръжена и разсъблечена България, трябва, за своя сметка да изгради инфраструктура, да мобилизира всичко, което може да се движи, и да излезе на предната линия, зъбейки се наляво и надясно, така както направиха американските марионетки в Украйна и виждаме резултата.

Ясно е, че овехтелите колониални велики сили искат да водят война с чужда кръв и чужди пари и отчаяно се нуждаят от сипаи, еничари, спахии и зуави, и виждат в България най-наивния и лесно манипулируем „партньор“.

Но след като нашите „съюзници“, а на практика - господари, в продължение на десетилетия ни разглеждаха само като конкурент на оръжейния пазар, който трябва да бъде елиминиран, на всяка цена и с всички средства, сега е аморално и арогантно да искат от нас жертви за своите цели и интереси, представяйки ги като наши интереси. Генерал Лавин изтъкваше, че трябва да се намали пътя от разработването и внедряването на технологичните иновации и изобретения до внедряването им в производството, и последващото приемане на въоръжение. Дългият формален път, внедряван през последните десетилетия от нормативната база и изисквания на натовската брюкселска бюрокрация се оказа, че води в задънена улица. Нашите коленопреклонни чиновници се подчиняваха безпрекословно и следваха този път, ликвидирайки всичко, което имахме изградено, и което се оказа, по заявлението на генерал Лавин, че сега ни е нужно ... но ние вече го унищожихме под техния натиск.

20 години след влизането в НАТО, българските въоръжени сили са на ръба на оцеляването, националната ни сигурност и отбрана е подкопана. Рекламните мантри, че членството в НАТО, не само ще ни донесе гаранции за националната сигурност, без да правим нищо, но и ще ни донесе всеобщо благоденствие и икономически просперитет, се оказа една огромна, рекламна лъжа, лишена от съдържание.

Днес навсякъде ни обясняват, че НАТО е гаранция за нашата сигурност, истината е, че НАТО е най-голямата заплаха за българската национална сигурност. НАТО ни разоръжи, НАТО ни окупира, НАТО ни заплашва. 20 години ние не можехме да излезем от НАТО, дори да искаме.

От днес, с навършването на 20 години от анексирането на България в този американски военно-политически съюз, ние имаме правото и възможността да излезем от този съюз. “Възраждане” внесе предложение за излизане от организацията, ръководена от Вашингтон.

Сега е времето да напуснем НАТО.

Сега е времето да кажем : Не на окупацията на България.

Сега е времето да кажем : Да живее България и българските национални интереси.