Проф. Пламен Киров смята, че две са възможностите за бъдещ служебен премиер. По думите му, по метода на изключването, най-вероятно президентът ще се спре на един от двамата заместник-председатели на Сметната палата - Горица Грънчарова-Кожарева и Тошко Тодоров. Проф. Киров беше категоричен, че държавният глава може да откаже да назначи предложеното му правителство, без да нарушава Конституцията.

Потенциална възможност да се стигне до конституционна криза съществува и това всички анализатори го отчитат, но аз съм оптимист, че ще излезем от тази ситуация. Струва ми се, че в конкретния случай ще прескочим, което не означава, че в следващ подобен това ще се случи. Това коментира в предаването "Денят започва" на БНТ бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Пламен Киров.

"Ще надделее някакъв разум, тъй като очевидно е, че има различни мнения по един конституционен текст, това означава, че има проблем с конституционния текст. За Конституцията - тя трябва да бъде ясна и точна, за да може да бъде прилагана еднозначно. И самия факт, че има толкова различни мнения, показва, че има проблеми с конституционния текст. Кой може да ги разреши - единствено Конституционният съд, но предстои да чуем неговото решение, когато се произнесе по делата, свързани с евентуална противоконституционност на разпоредбите, на измененията", поясни проф. Киров.

Според него, когато не се стигне съгласие да се формира правителство от парламента, президента провежда консултации с парламентарните групи и след това започва процедура по назначаване на служебно правителство и заедно с това насрочва нови избори.

"Последователността е тази - не първо се насрочват предсрочни избори, а първо се разбира кои ще влязат в един служебен кабинет и след това се насрочват предсрочни избори. Така е като се чете текстът, до такъв извод може да се стигне. Не само политиците, но и избирателите, които се анкетират, предпочитат избори 2 в 1", каза проф. Пламен Киров.

По думите му, в един момент може да се окаже, че ще имаме два парламента в мандат, тъй като сега действащия ще продължи да работи по време на предизборната кампания.

"Според решение на Конституционния съд, мандатът на новоизбраното Народно събрание започва от деня на изборите, а не започва от полагането на клетва от народните представители. От полагането на клетва на новите народни представители се прекратява мандата на стария парламент", поясни той.

Източник: БНТ