Станахме свидетели на преговори, при които липсваше коалиционна култура. Но предвид факта, че вече няма идеологически партии, всички партии се формират на анти-елитистка база около повече или по-малко харесвани водачи с някаква към момента функционираща харизма, едва ли ще се формират абсолютни мнозинства. Това казва пред „Труд news“ докторът по политология Мария Матеева-Казакова.

– Очакван ли бе отказът на Мария Габриел от мандата?

– Решението наподобява повече стила на Бойко Борисов. То само е изчетено от кандидата за премиер. В тази ситуация обаче то винаги трябва да бъде смятано за предпоследно. Видяхме достатъчно обрати само в рамките на преговорите около ротацията, за да сме наясно, че завои са възможни по всяко време на денонощието. Най-вероятно причината за решението е друга и изобщо не е свързано пряко с фигурата на г-жа Габриел. През годините Борисов умело е използвал много партийни креатури, които първоначално са се „повозили“ на неговата харизма, след което завесата се повдига и се вижда какви са били реалните им функции. В голяма степен и заради това успява да се задържи на политическата сцена за толкова дълъг период от време, особено сравнявайки средната устойчивост на лидерството в България изобщо.

– На предсрочни избори ли отиваме, или има шанс под външен натиск все пак да се случи кабинет в рамките на 49-ото НС?

– Ситуацията е динамична и все още не могат да се правят категорични заключения. Особено предвид видимата роля на външни фактори в катализирането на преговорния процес, възможни са нови сглобки. И тази първоначално изглеждаше много екстравагантна. Все още предстои мандатът да отиде и у следващите политически сили. ДПС беше достатъчно активен участник и до момента, а и друг път е играло ролята на мандатоносител в привидно хетерогенни коалиции.

– Защо ротацията на премиерите в България се оказва толкова мъчителна?

– За съжаление, това беше прогнозирано. При толкова трудно сглобена некоалиция предварително бяха изказани опасения, че ротацията на премиерите ще доведе до сложна ситуация. Ние алармирахме и за особеностите на втория, очакващ да стане премиер (б. р. Мария Матеева-Казакова е един от авторите на писмото на учените за измислената „докторантура“ на Мария Габриел). Предупредихме какви са моралните характеристики на Мария Габриел, които поставят страната в риск, в случай, че тя u бъде поверена. Видяхме, че е ставало въпрос за едно изфабрикувано лидерство. Мария Габриел е измислила история за академичните си успехи. Тя започва кариерата си благодарение на тези „успехи“. След това на зѕвет, далеч от погледите на българската общественост в Брюксел винаги на позиции, които се излъчват през България, т. е. няма външна верификация за нейните качества, се превърна в измислен образ и връщайки се в страната продължава да действа в стил, който в този критичен момент петни България.

– Какви са аргументите за твърдението ви, че петни България?

– Подобно измисляне на титли, внасяне на състав на фиктивен кабинет с лица, които не са дали съгласието си за това, са петна върху лицето на България и петна върху всеки българин. Оказа се, че склонността u да си краде заслуги са стигнали и до кратка поява на сайта на ЕНП на информация, че тя е и Министър-председател на България от март 2024…. още една открадната длъжност.

– Имате ли обяснение как Мария Габриел са появи в България като кандидат за премиер?

– В ситуацията на криза, когато Борисов не можеше директно да бъде премиер, той каза, че има лице, което е над партиите, консенсусно, което ще се хареса като профил на електората на „Продължаваме промяната“. И тогава тя се появи като човек, който се е утвърдил в Брюксел, но както се оказа, се е утвърдил на позиции излъчвани от България, само на базата на личното доверие на Борисов. Това е един човек, който е стоял на зѕвет зад авторитета на Борисов и сега излиза на преден план. Обществото видя до каква степен можем изобщо да говорим за лидерски качества и компетентност. Може би става въпрос за точно обратното – за човек, който на базата на конформизма и опортюнизма си е успял да стигне дотук, като си е преписвал някакви заслуги, които многократно се доказа, че няма.

– Кое ви накара да напишете писмото за фалшивата дисертация на Габриел?

– Не става въпрос за фалшива дисертация, а за буквално измислен факт, че тя е доктор на политическите науки. Тогава предупредихме, че човек, който си позволява да злоупотребява по този начин с авторитета на Франция в областта на науката ще има сходно поведение и в по-нататъшната си работа и за голямо съжаление се оказахме прави. Оказва се, че има и други подобни опити от нейна страна – в YouTube може да се открие видео, в което не в началото на кариерата си, както каза при извинението си, а през 2023 г. на честването на 20 годишнина на Словенски университет, тя е изписана вече като професор доктор. Доразвила е несъществуващата си академична кариера. Това са недопустими неща. Няма как, ако искаме развитие на кариерата си, да си го измисляме. Недостойно е. Освен това, в деветте месеца като вицепремиер, ако действително беше утвърден европейски лидер, за което няма данни, трябваше да покаже, да докаже своите лидерски качества.

Във френскоезични телевизионни участия е странен и начинът, по който е представяна. Не като „българка“, а като родена в България. Уместно е министър-председателят да не криволичи по отношение на националната си принадлежност.

– През цялото време на преговорите и при връщането на мандата като изпълнен имаше припряност. Какво е обяснението?

– Обяснението или оправданието винаги е с конституционните срокове и дано не става въпрос за външен катализатор, който да споява хора, между които единственото общо кратно са техните зависимости и опасенията да бъдат разкрити и в крайна сметка да не се окажат хора, които за да спасят себе си, могат да предадат цялата нация.

– Изчерпана ли е възможността Борисов отново да бъде премиер, плахо се сондира и такава идея?

– Процесите, които доведоха до свалянето на ГЕРБ от власт и до появата на партии като „Продължаваме промяната“ бяха породени от износването на доверието в ГЕРБ. Това доведе до коалиция „анти -Борисов“, до обединение на политически противници срещу него. Поради тази причина започна да се търси маска, която да замени Борисов, въпреки, че по същество властта остава директно в неговите ръце и се упражнява чрез подобни фигури с изфабрикувано лидерство, които нямат собствена тежест, а изпълняват неговите решения.

– Сигурно сте проследила преговорния процес, какви са най-сериозните грешки, които бяха допуснати?

– Трябва да се вземе предвид, че тези сложни конфигурации ще бъдат серийни, ще ги има и занапред в България. Станахме свидетели на преговори, при които липсваше коалиционна култура. Но предвид факта, че вече няма идеологически партии, всички партии се формират на анти-елитистка база около повече или по-малко харесвани водачи с някаква към момента функционираща харизма, едва ли ще се формират абсолютни мнозинства. Като резултат, случващото се сега ще се повтаря. Съществува вариант за механично ограничаване на фрагментацията на партийната система в България. Той минава през промяна на избирателната система. При една мажоритарна система броят на партиите ще намалее значително, но паралелно с това ще се лимитира и възможността за представителство на цялата палитра от политически течения. В този смисъл, много по-лесно ще се формират мнозинства и черният цикъл на крехките сглобки ще се прекъсне. В други страни това би довело до двупартийна система с по-стройни мнозинства. У нас, предвид липсата на каквато и да е била стабилност на политическата среда, слабата или несъществуваща институционализация на партиите, в крайна сметка това ще доведе до утвърждаването на някакви вождистки партии около двама повече или по-малко харизматични водачи с квази мафиотски характеристики, които ще си поделят страната и ще си подават властта като пинг-понг.

Да, сложно се преговаряше за коалиция между коалиции, но това ще ни се случва често в бъдеще.

– Не беше ли малко странен стремежът преговарящите на всяка цена да избягат от думата коалиция?

– Не искат да се наричат коалиция, за да не бъдат асоциирани с взаимодействие, предвид факта, че са партии, зародили се да се противопоставят една на друга.

– А каква би могла да бъде другата дума за общо управление на два политически субекта, единият от които си бе поставил за цел да изчегърта другия от властта?

– Симбиозата по същество е факт, но тя не би могла да бъде само и единствено така негативно оценявана, защото при такава структура на партийната система, това изглежда наложително. В страни като Германия, Холандия, Белгия, Австрия управлението се осъществява чрез коалиции, но в България звучи непостижимо. Една по-цивилизована коалиционна култура би могла да съдейства за относителна стабилност.

– Възможно ли е в крайна сметка да има кабинет в рамките на 49 -ото НС?

– Вижда се, че българските лидери са много зависими от външни фактори и може би те ще катализират процес за формиране на кабинет, което е още по- опасно предвид случващото се и в Украйна, и в Москва. Виждаме, че светът върви към една поликриза и в такъв момент да имаш правителство, което е зависимо от САЩ може да доведе до употребата на страната за всякакви цели. И затова сме виновни ние, защото сме допуснали такива лица да водят държавата. Бог да прости Алек Попов, но лица като Мария Габриел са достойни за главни герои на една „Мисия Брюксел“. До тази ситуация сме се довели сами, тъй като мрежите на непотизма, клиентелизма, корупцията са превзели институциите, които биха могли да гарантират нашия суверенитет в подобна рискова ситуация в света.

– Ако се стигне до стабилитет, той временен ли е и какъв е хоризонтът му?

– Със сигурност става въпрос за някаква временна стабилност, дори хоризонт да края на мандата е твърде далечен и трябва да знаем какво друго се задава, защото имаме партии като „Възраждане“, която би могла да се придвижи напред. Има и заявка за партия на президента, а защо да не се появят и смятаните за чудотворни формации от дигитален тип, които бързо могат да наберат подкрепа, но те също имат своите рискове. Този тип формации изглеждат много ефективни, но всъщност наподобяват социалните мрежи. Те се сформират бързо, но и бързо се разпускат. В тях не успяват да се формират йерархии, които българите не обичат, защото си нямаме доверие. И по тази причина всяко опосредяване, представителство в политиката не ни харесва, но то води до стабилизацията на някакви партийни структури. Новите технологии са базирани на бързо формиране на големи мрежи, привидно водещи до хоризонтално взаимодействие. В България при сринати устои на демокрацията, където мафията работи чрез пионки, биха могли този тип формации да се използват за формирането на други още по-стихийни временни политически торнада.

– Прави ли са политолозите, които твърдят, че предсрочни избори биха повторили конфигурацията на настоящото 49 НС?

– От една страна има готовност за нови политически сили, които биха искали да бъдат представени. От друга страна зависи кога ще са изборите, каква ще е тяхната готовност и какви опасни страхове ще могат да бъдат инструментализирани на базата на всичко, което се случва в света. Защото при риск от война реакциите биха могли да са едни. Това какъв резултат ще капитализират лидерите също може да се промени от днес за утре. Но със сигурност до магическо решение изборите няма да доведат. Става въпрос за ситуация, в която кризите ще се възпроизвеждат, възпроизвеждат и възпроизвеждат….

– До кога?

– Тъжното е, че единственият път е всички да се събудим. Преди години се обидихме на Симеон Сакскобургготски, който каза, че трябва да си сменим чипа, но ние всички сме отговорни. Политиците са проекция на обществото. Допуснали сме, оставили сме се на инерцията, мълчим, когато трябва да се защитим, когато виждаме, че хора, които не са достойни ни представляват. При това не става въпрос за липса на публичност, много от фактите дискредитиращи властимащите са публично известни. Проблемът е, че по някаква причина бързо се забравят. Прагът на допустимост по отношение на корупцията и липсата на морал са удивително високи.

------------------------------------

Мария Матеева-Казакова защитава докторската си дисертация в Париж под ръководството на проф. Жак Шевалие на тема “Популизмите в България” през 2015 г. Дългогодишен наблюдател на процесите в България за списанието Est-Europa, което се издава във Франция. Бивш журналист и политически съветник в Европейския Парламент. Директор на Института за Изследвания, Анализи и Стратегии, работещ в областта на стратегическото планиране на политиките на ЕС.

Източник - Труд