На 3 март се отбелязва Освобождението на България от турско иго. Денят е обявен за национален празник с Указ 236 на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и с Решение на Народното събрание от 5 март 1990 г

Руско-турската война от 1877-1878 година донесе освобождението на българския народ не само от турското робство, но и от феодалния гнет. На практика тази война унищожава икономическата и политическата система на феодализма в България и ускори развитието на капитализма в нашата страна.

Не веднъж българският народ се вдига на борба против поробителите. Хайдушко движение, отделни въстания са прояви на неговият непокорен устрем, връх на който е Априлското въстание през 1976 година, разтърсило основите на Турската империя.

Отлично разбирайки къде са неговите истински приятели и къде са неговите врагове, българският народ вижда как фарисеите в Западна Европа, въздишайки и охкайки по повод жестокостите на еничарите, в същото време оказват цялостна подкрепа на кървавия султан. Западните капиталистически държави правят всичко възможно да отклонят българския народ от въоръжената борба.

Страшните зверства, извършени от турските башибозуци при потушаването на Априлското въстание, възмущават световното демократично обществено мнение. Видни прогресивни дейци на световната общественост обявяват протест против злодеянията на еничарите. Особено силно е възмущението в Русия.

За да се избягнат кръвопролитията, Русия предприема няколко дипломатически стъпки с цел България да се освободи по мирен начин. В 1876 година на Цариградската конференция е решено на България да се даде автономия. Но Турция, подстрекавана от Англия, не изпълнява това решение и принуждава Русия да прибегне към силата на оръжието. През април 1877 година руските войски преминават Дунава. Заедно с руските войски непосредствено участие във войната взимат бойните дружини на българските опълченци и подразделения на Румънската армия.

Освободителният поход не се оказа лек. Съсредоточените в България турски армии имат числено превъзходство. Планинският релеф осигурява на отбраняващите се турци по-изгодни условия. Но въпреки това, руските войски водят успешни настъпателни боеве и освобождават град след град, село след село. Руските войски проявяват невиждан героизъм и мъжество, особено при обсадата на силно укрепената крепост Плевен и при отбраната на Шипченския проход.

На Шипка руските войни и българските опълченци проявяват чудеса от храброст и самоотверженост.

Отбраната на Шипченския проход има извънредно важно военно-стратегическо значение. Нашият народ с право я нарича „Шипченска епопея”. Шипка и Плевен решават изхода на войната. Разбитата армия на Сюлейман паша е принудена да капитулира.

Българското население възторжено посреща руската армия, която го освобождава от петвековното турско робство. Нашият народ отлично разбира на каква цена му бе дадена свободата. Повече от 200 000 руски войни са убити и ранени на българска земя. Българският народ високо цени и никога няма да забрави славния дълбоко човечен подвиг на великия руски народ.

Днешната русофобия, която се насажда в главите на младото поколение от доказани щатски слуги няма да може да промени отношението на нашите граждани към саможертвата на руските войни, върху чиито кости се възроди нашата Третата Българска държава.