Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) отправи искания за спешни действия по ключови политики в областта на доходите, пазара на труда и социалната политика, социалния диалог и енергетиката. Това се случи днес на пресконференция в сградата на Конфедерацията, където бяха представени становища по изпълнението на тематични области, политики и приоритети от управленската програма на правителството.

Мислим, че за деветте месеца, в които функционира правителството, е рано да се правят по-задълбочени оценки, но в същото време имаме своите претенции към определени политики, които не се изпълняват ефективно и дори не включват в себе си като действие в съответния момент тези стъпки и резултати, които ние очакваме, отбеляза президентът на КНСБ Пламен Димитров.

В момента и в българското законодателство и в европейското такова се говори за действия относно подобряването на социалния диалог, каза Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ. В България тази тема е малко занемарена, затова в следващата програма на правителството трябва да се спазва българското законодателство и правителството да се води по това, което европейските документи казват, а именно, че следва да се осигури благоприятна среда на двустранния и тристранния диалог, да се насърчава доверието в социалните партньори и между тях и държавата, да се гарантира колективното трудово договаряне на възможно всички нива – национално, браншово, регионално, да има увеличение на покритието с колективно трудово договаряне, да се предприемат мерки за защита на социалните партньори и увеличаване на техния капацитет, обясни Капитанов. Според КНСБ, докато Националният съвет за тристранно сътрудничество работи активно и изпълнява функциите си, същото не може да се каже за социалния диалог на отраслово ниво, осъществяван от отраслови съвети за тристранно сътрудничество към министерствата.

Диалогът с Министерството на финансите вървеше последните 9 месеца, посочи Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. За това време ние приключихме две бюджетни процедури и започнахме трета. Не постигнахме изцяло това, което искахме, но ако видите първоначалните и крайните варианти на тези бюджети и отделни законопроекти, ще видите, че немалко от нещата бяха добавени в резултат от работата на КНСБ. Това е доказателство, че диалог има, заяви Костов.

Той наблегна на това, че в момента брутния вътрешен продукт е с 6,7 млрд. повече от това, което управляващите са прогнозирали. Фискалната консолидация е една идея по-строга от планираната, а след себе си това води до отслабване ролята на държавата по ключови сектори като здравеопазване и образование, обясни Костов.

Като положителни неща той посочи, че за пръв път капиталовата програма е така подробно раздробена на 1500 проекта и че максималният осигурителен доход е бил повишен. Костов обърна внимание, че капиталовата програма трябва да продължи този принцип, който беше заложен с проектите, но трябва да има ежемесечно отчитане на нейното действие. Максималният осигурителен доход беше вдигнат, но трябва да бъде разработен механизъм, по който да се определя ежегодно, добави още той.

Нашите искания за следващите девет месеца са разделени на обща база и в контекста на бюджет 2025 г., тъй като процедурата започна - да се заяви визия за възходяща конвергенция на доходите, търсенето трябва да продължи да се стимулира като основен двигател на растежа, спешно осигуряване на средства за финансиране на мерки във въгледобивната енергетика и гарантиране на финансовото състояние на ТЕЦ-2, каза Костов.

По отношение на бюджет 2025 г. искаме синдикатите още от първия ден да бъдат включени, посочи той.

В социалната програма на правителството правят впечатление задачи, които са свързани с всички действащи закони в тази сфера, каза Ася Гонева, консултант "Социална защита" в КНСБ. По всички от тях са поети ангажименти нещо да се коментира и усъвършенства, но 90 % от всички тези задачи са в етап подготвителни дейности, а срокът им, с много малки изключения, е краят на тази година. Това веднага ни дава основание да се притесним за това, че към днешна дата не са налице онези анализи и визия за тези промени, за да може да има време да се подготвят нормативните текстове спокойно и задълбочено, за да се обсъдят по реда, който трябва, със социалните партньори и обществеността. Много ни е трудно да дадем позитивна оценка за сътрудничеството си с министерството на труда и за резултатите от неговата работа, обясни Гонева.

Тя допълни, че към момента задачата за анализ на пенсионната система с цел подобряването ѝ не върви никак добре. Това, което искаме, е анализът да бъде достатъчно задълбочен, да дава конкретни насоки за промени на законодателството и да бъде толкова съдържателен, за да могат да изпъкнат изводите, които могат да се превърнат в препоръки и оттам в норми в променения Кодекс за социално осигуряване, обясни Гонева.

Ние настояваме държавата да стартира работа по създаване на обособено звено, защото рекултивацията в мините трябва да започне, каза Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ. Намаленият добив го изисква и това е важно, защото може да има смърт на хора вследствие на свличания, а и екологичният проблем ще бъде изключително голям. Ние настояваме държавата да помисли откъде ще върне парите на мините, за да започнат те тази рекултивация, обясни Атанасов.

Работата на ТЕЦ Марица-Изток 2 е гарантирана до юни месец. Нашето искане беше ЕСО заедно с КЕВР с другите институции, които имат отношение, да направят план, за да имаме сигурност, че тя ще може да работи и след юни, добави той.

Атанасов обясни, че разминаването по отношението на програмата на работата мини Марица-Изток е ужасяващо. Той добави, че все още не е ясно как ще работят мините и по какъв начин ще плащат заплатите си, които са поставени под въпрос още от следващия месец.

Искаме национална програма за компенсация за всички, които ще пострадат от това, което се случва в комплекс мини Марица-Изток, за да може ние в нашите колективни договори да се опитваме да договаряме съответните обезщетения, каза още Атанасов.