Словашкият премиер Робърт Фицо беше първият, който издаде замисъла на Макрон да изпрати в Украйна войници от държави в ЕС. Фицо коментира това, като каза, че от идеята го побиват тръпки.

Според Макрон идеята е била обсъждана открито на вчерашната среща на държавните глави в ЕС и до момента не е постигнат консенсус. За разлика от Фицо чешкият премиер Петр Фиала заяви точно обратното, че срещу агресора, имайки предвид Путинова Русия, трябва да се воюва решително и това е единственият начин да се постигне мир.

Думите му откровено ме развеселиха.

Разбира се, че това (чешкото, бел. ред.) правителство дрънчи с оръжия – Черничова, министърът на отбраната, харчи милиарди, а шефът на генщаба отдалеч започна да ни подготвя, че задължителната военна служба трябва да се върне. Но действителността е съвсем друга. При масирана кампания за набиране на нови войници за цяла година в армията са се записали само 600 души. Повтарям, само 600 души!

Младите хора в Чехия очевидно подкрепят Украйна, каквато е прогресистката мода днес, но в същото време не бързат да отиват на фронта срещу Русия. Самата Русия, както многократно повтаря Путин, е готова на спиране на огъня, но при руските условия. Нека да припомним, че Украйна имаше предимство, но тя отказа постигане на балансирано примирие в началото на конфликта в Истанбул, по внушение на още по-големия ненормалник и от нашия премиер Фиала – Борис Джонсън.

Еманюел Макрон е фиксиран в Путин отдавна, защото Пригожин и неговите войници доведоха до пълен крах на френското неоколониално владичество в Субсахарска Африка. Нещо повече, дори в самата Франция нещата не вървят добре за Макрон, а крайно десният му опонент Марин льо Пен звучи много по-убедително от него.

Конфликтът между Запада и Русия, който се разиграва на територията на Украйна, от една страна е болезнен, от друга страна обаче е обективно необходим. Байдън искаше да остане в историята и да покаже, че резултатите от Втората Световна война вече не важат. Целта му беше да изобличи Путинова Русия и да покаже, че Западът може да пренебрегне руските интереси и да наложи постоянна хегемония.

В резултат на този конфликт Русия укрепна не само военно, но и икономически, и се превръща в единствената реална геополитическа сила в Европа. А Макрон трябва да си спомни съдбата на Наполеон, който пристига в Москва, където очаква да се подпише пълна капитулация, но вместо това руснаците подпалват града и той е принуден да избяга панически.

Както многократно е отбелязвал Хенри Кисинджър, международната политика е основана върху баланса на силите и на тяхното взаимно уважение, та дори съвместно сътрудничество. Вместо това водачите на съвременна Европа вървят към своя трагикомичен залез, докато Путин и Тръмп, прокълнатите, но предопределени победители в този сбъсък, не се договорят. А Макрон и нашият Фиала ще ближат рани и ще отброяват последните си дни във властта, докато избирателите не ги ударят през зъбите.

Чак след това ще настъпи разумен мир и уважение към новите геополитически реалности за следващите 50 години.

Нека бъдем търпеливи, вижда му се краят.

Източник: vasevec.cz

Превод за "Гласове" Юлия Ал-Хаким

https://glasove.com/na-fokus/cheshki-zhurnalist-makron-iska-da-srazi-putin-smeshno